Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Работодателите поискаха замразяване на най-ниските възнаграждения
Синдикати предлагат заплата за издръжка
Докато синдикатите и бизнесът се карат за размера на минималната заплата, правителството печели. Минималната работна заплата ще нарасне от 1 януари 2026 г. до 620 евро, с което ще бъдат увеличени и приходите в държавния бюджет, което е от съществена важност на фона на усилията за ограничаване на бюджетния дефицит.
Министерството на труда и социалната политика предлага от 1 януари 2026 г. минималната заплата да стане 1213 лв. или 620,20 евро. “Това е със 136 лв. повече от настоящата є стойност, която е 1077 лв.”, заяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което беше обсъден размерът на минималната заплата за следващата година.
На заседанието синдикати и работодатели изразиха желание за промяна на сегашната формула за определяне на минималната заплата, но не постигнаха съгласие как точно да стане това.
Представители на работодателите поискаха замразяване на минималната заплата, така че от началото на 2026 г. да няма увеличение. “Вярваме, че замразяването на доходите и отказът от увеличаване на минималната работна заплата в настоящата ситуация би било недопустимо. Това е не само моето лично мнение, но и позицията на целия екип в Министерството на труда и социалната политика”, заяви министър Гуцанов.
В момента в Кодекса на труда е записано, че размерът на минималната заплата за следващата година се определя като 50 на сто от средната за страната за период от 12 месеца, който обхваща последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на тази година. При прилагането на тази действаща в момента формила минималната заплата за 2026 г. трябва да нарасне с 12,6% до 1213 лв. През лятото бяха проведени много срещи с участието на работодатели, синдикати и представители на Министерството на труда с цел намиране на по-добър механизъм за определяте на минималната заплата. Синдикатите и работодателите искаха да има по-справедливи правила, но не се стигна до споразумение, каза министър Гуцанов. Според него повишаването на минималната заплата ще увеличи доходите на 600 хил. човека. На минимална заплата по трудови договори са 456 хил. човека, но заплатите на много други хора са обвързани с размера є, като например всички работещи по програми за заетост. Увеличението на минимална заплата ще намали бедността и ще повиши покупателната способност, коментира министърът.
Срещу вдигането на минималната заплата се обявиха представителите на работодателските организации. Минималната заплата ще бъде увеличена с над 55% за три години при 10% ръст на икономиката и 10% инфлация, заяви председателят на АИКБ Румен Радев. През 2024 г. минималната заплата беше увеличена с 19,6%, през 2025 г. с още 15,4%, а за 2026 г. е планирано увеличение с още 12,6 на сто. Същевременно в услугите и промишлеността има значително влошаване на бизнес климата, в търговията на дребно промяната на бизнес климата е минимална, само в строителството има подобрение на условията за бизнес, коментира Румен Радев. Вече има негативни последици на пазара на труда, повишава се инфлацията, заяви той. Искаме да не се увеличава минималната заплата за 2026 г., и сега тя надвишава икономическите показатели, добави той. Искаме преразглеждане на механизма в Кодекса на труда за определяне на минималната заплата, каза още председателят на АИКБ Румен Радев.
Той обясни, че само в София средната заплата надвишава средната заплата за цялата страна. И има огромни разлики между заплатите в столицата и останалите области на страната. Румен Радев поиска при изчислението на средната заплата от НСИ да не взимат предвид заплатите на шефовете на фирми, които са назначени на договори за управление. Ефект от такава промяна би бил намаляване на официалната средна заплата, а освен това при увеличение на парите за шефовете няма да нараства средната заплата.
Производителността на труда в страната нараства, но остава една от най-ниските в ЕС, каза Мария Минчева, зам.-председател на БСК. Според нея минималната заплата за 2026 г. не трябва да бъде повишавана, а да се изчака намирането на нов механизъм за определянето є.
Съотношението на минималната към средната заплата в страната ни е 39,8% и е най-ниското спрямо останалите страни от ЕС, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, като цитира данни на Евростат. Той поиска НСИ да изработи методология за изчисление на заплата за издръжка и тя да стане референтна стойност за минималната заплата и въобще за доходите в страната. Твърдението, че доходите увеличават инфлацията не отговаря на истината, заяви Пламен Димитров. При прилагане на сегашната формула за определяне на минималната заплата след 30 години тя ще достигне заплатата за издръжка, коментира главният икономист на КТ “Подкрепа” Атанас Кацарчев.
В края на заседанието на въпрос как върви подготовката на бюджета за 2026 г. вицепремиерът Томислав Дончев коментира, че Министерство на финансите поддържа режим на многозначима дискретност, но се надява преди Нова година законът за бюджета да бъде приет от парламента.
Варна е на второ място със 1100 лв. по-малко
В София заплатите са много по-високи, отколкото в останалата част на страната.
Средната заплата в София за месец юни е 3467 лв., показват последните данни на Националния статистически институт. Столицата значително изпреварва останалите области в страната по размер на възнагражденията. На второ място по най-висока средна заплата е област Варна с 2348 лв. Оказва се, че разликата между София и класираната на второ място област е над 1100 лв., или над 47 на сто. Разликата между столицата и област Смолян, която е с най-ниски възнаграждения, е близо два пъти. В Смолян средната заплата е 1790 лв.
На трето място по размер на възнагражденията след София-столица и Варна, е София-област със средно 2343 лв. На следващите места са Враца (2287 лв.), Стара Загора (2168 лв.), Пловдив (2167 лв.), Шумен (2113 лв.) и Русе (2094 лв.).
Няма да ги стигнем и след увеличението
Най-близо до нас е Унгария
С увеличението на минималната заплата в България разликата спрямо Германия и редица други държави от ЕС не намалява, а нараства.
Страните от Централна и Източна Европа като цяло имат най-ниските нива на минимални работни заплати в ЕС, а в момента България е на последно място с 551 евро, каза министърът на труда Борислав Гуцанов. Най-близо до нас по минимално възнаграждение е Унгария със 727 евро, което е с близо 32% повече от минималната заплата в България. На следващо място е Латвия със 740 евро минимална заплата, а след това е Румъния с 797 евро.
Дори и след увеличението на минималната заплата от 1 януари България пак ще остане на последно място, дори в останалите страни от ЕС да няма промяна на минималните възнаграждения.
От началото на настоящата година минималната заплата в страната ни нарасна с 15,5%, или със 74 евро. Но в Хърватия минималното възнаграждение също е увеличено с 15,5% за година, а това представлява номинален ръст със 130 евро до 970 евро, показват данните на Евростат. В много държави от ЕС заплатите са нараснали с повече от 74 евро в рамките на година. Например в Чехия увеличението е със 86 евро, в Полша е със 102 евро, а в Литва е със 114 евро. В Германия минималната заплата е вдигната с 5,2% за година, но това представлява увеличение със 107 евро до 2161 евро. По този начин през настоящата година с увеличението на минималната заплата в България разликата с Германия и редица други страни от ЕС не намалява, а дори се увеличава.
Трудът ни е четири пъти по-евтин, отколкото в Германия
В Румъния дават 12,5 евро
Трудът в България е най-евтин спрямо другите държави от ЕС.
Разходите на бизнеса за един час труд на наетите хора в България са средно 10,6 евро, което ни нарежда на последно място сред страните от ЕС, показват последните данни на Евростат. Най-близо до нас е Румъния, където един част труд струва на бизнеса средно 12,5 евро. След това са Унгария с 14,1 евро и Латвия с 15,1 евро.
С увеличението на минималната заплата от януари 2026 г. конкурентното предимство на България в разходите за труд няма да се загуби, пак ще сме с най-ниските разходи за труд, коментира министърът на труда Борислав Гуцанов.
Заплатите в България не просто са най-ниски, а трудът ни е в пъти по-евтин, отколкото в икономически по-развитите страни. Средният разход за един част труд в страните от ЕС е 33,5 евро, а в еврозоната е 37,3 евро, показват данните на Евростат.
Най-високи са разходите за труд в Люксембург (55,2 евро на час), Дания (50,1 евро) и Белгия (48,2 евро). В Германия един час труд струва на бизнеса средно 43,4 евро, което е над четири пъти повече, отколкото в България. Във Франция един час труд струва средно 43,7 евро, а в Австрия е 44,5 евро. Затова много българи напускат страната и търсят работа в други държави. В Испания и Италия надниците също за много по-високи. В Испания наемането на хора струва на фирмите средно 25,5 евро на час, а в Италия едни час труд струва 30,9 евро.
