1000 лв. пенсия разделя полицаи от работници

Средният размер на отпуснатите нови пенсии за стаж и възраст през първата половина на годината, без да броим военните и полицаите, е 940 лв.

Новите пенсии за стаж и възраст са средно по 940 лв.

Три години стаж на хората от силовите ведомства се броят за пет години

Пенсиите изостават с времето

Пенсиите на военни и полицаи са средно с близо 1000 лв. по-високи от тези на останалите работещи хора в страната, показват данни на НОИ. Средният размер на отпуснатите пенсии на военни и полицаи през първата половина на годината е 1925 лв. А средният размер на останалите отпуснати пенсии за стаж и възраст за полугодието е 940 лв. В групата на хората от силовите ведомства влизат и служители на ДАНС, Държавна агенция “Разузнаване” и ГД “Пожарна безопасност и защита на населението”.

Общият брой на пенсионерите в страната е малко над 2 млн., но от тях личните пенсии са малко над 1,95 млн., а още над 100 хил. са наследствените пенсии. Хората с лични пенсии, работили в силовите ведомства в страната, са общо 77 802, което е под 4 на сто от всички хора с лични пенсии.
Причините за по-високите пенсии на работещите в силовите ведомства са няколко. Сред тях е възможността хората от силовите структури да излизат в пенсия на по-малко години. За настоящата година военни и полицаи могат да получат пенсия при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) да са били в съответното силово ведомство. Ако тези хора не се пенсионират при навършване на изискваната възраст, всяка година допълнителен стаж им осигурява по-висока пенсия. В момента за работещите в масовата трета категория труд, за да получат пенсия за жените са необходими достигането на възраст от 62 години и 4 месеца и стаж от 36 години и 8 месеца, а за мъжете са необходими възраст от 64 години и 8 месеца и стаж от 39 години и 8 месеца. Тоест за мъжете, които не са военни или полицаи, изискваната възраст за пенсия е с над 10 години по-голяма, а изискваният стаж е с над 12 години по-голям.

По-съществена причина за високите пенсии на военни и полицаи е, че при тях три години действително изслужено време се зачитат за пет години осигурителен стаж от трета категория. Тоест, ако човек е работил изискваните 27 години в съответното ведомство, те му се зачитат за 45 години стаж от трета категория труд. Ако човек е работил в силово ведомство 30 години, му зачитат стаж от 50 години. При прилагане на формулата за определяна на пенсиите наличието на такъв голям стаж води до взимане на висока пенсия. Служител на Министерство на отбраната, който е работил 30 години, ще взима с 25% по-висока пенсия от работник, който е осигуряван на същата заплата като военния и има по-голям действителен стаж от 40 години.
Сред причините за голямата разлика в пенсиите на полицаи и военно от останалите работещи хора в страната е, че служителите в силовите ведомства са осигурени върху пълния размер на работните си заплати. Докато за голяма част от хората в страната това не е така. Много хора са осигурени върху минималната работна заплата, макар да изкарват по-високи доходи. Това води до намаляване на пенсията им. Дори управляващите признават, че е твърде голям делът на сивата икономика в страната. Спестяването на осигуровки води до взимането на ниски пенсии. Проблемът е известен от години, но твърде бавно стават някакви промени.

Данните на НОИ показват и изоставане на размера на старите пенсии от новите. При положение, че отпуснатите нови пенсии за стаж и възраст през първата половина на годината са средно 940 лв., средният размер на всички пенсии за стаж и възраст в страната към края на юни е 887 лв. Отпуснатите нови пенсии за хора от силовите ведомства са средно 1925 лв., а средният размер на всички изплащани пенсии на бивши военни и полицаи е 1674 лв. Причината за това е използването на “швейцарското правило” за ежегодно индексиране на пенсиите в страната с 50 на сто от инфлацията и с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход за предходната година. В добри за икономиката на страната години инфлацията е по-ниска от увеличението на доходите на работещите хора. А размерът на новите пенсии зависи от средния осигурителен доход при отпускането им. Така използването на “швейцарското правило” води до изоставане на старите пенсии от новите през години. В момента на отпускане пенсиите може да имат висок коефициент на заместване на получавания преди пенсионирането доход. Но с течение на годините финансовото положение на пенсионерите се влошава спрямо това на работещите хора.

Всеки четвърти с пенсия до 580 лв.

Половин милион човека взимат до минималната сума за стаж и възраст

1822 човека получават над 3400 лв.

Всеки четвърти пенсионер взима до 580,57 лв. включително като пенсия заедно с добавките.

Над половин милион човека взимат пенсии в размер до минималната пенсия за стаж и възраст, показват данни на НОИ към края на юни. Над 523 човека са с пенсии до 580,57 лв. включително, колкото беше най-ниската пенсия за стаж и възраст преди увеличението от 1 юли тази година. В тези данни влиза не само основната пенсия, а и всички добавки към нея. Със пенсии до 580,57 лв. включително са над 25 на сто от всички пенсионери, които са малко над 2 млн. човека. Сред хората с толкова ниски пенсии са както тези на минимална пенсия за стаж и възраст, така и голяма част от получаващите инвалидни, социални или наследствени пенсии.
Сравнително високи пенсии в размер над 3000 лв. взимат само 13 880 човека, което е едва 0,69% от всички пенсионери в страната, показват данните на НОИ. Пенсии с добавките към тях в размер над 3400 лв. получават 1822 човека.

В София дават средно над 1141 лв.

Мъжете взимат 176 лв. повече от жените

Средната пенсия на мъжете е по-голяма от тази на жените.

Пенсиите на мъжете са средно с над 176 лв. по-високи от тези на жените, показват данни на НОИ. През първата половина на годината средният размер на пенсиите заедно с всички добавки към тях е 935 лв. Но мъжете получават средно по 1039,40 лв., а жените взимат средно по 863,23 лв. Оказва се, че мъжете взимат средно с над 20% повече от жените.
Причината за това е, че има сектори от икономиката, където дават по-високи заплати и там работят повече мъже, като например в мините и в полицията. А има сфери с по-ниски заплати, където работят повече жени, като например в шивашката промишленост. Най-високи пенсии взимат в София - средно по 1141 лв. заедно с всички добавки. Причината за това е, че в София заплатите са най-високи. На второ място по пенсии е област Бургас със средно 1029 лв. на човек. В Бургас има рафинерия и пристанище, където дават високи заплати и съответно и пенсиите са високи. На трето място е Перник с 1019 лв. среден размер на пенсиите. Много хора от Перник работят в София, където заплатите са високи, съответно тези хора взимат сравнително високи пенсии.

Увеличение на осигуровките няма да помогне

Дефицитът на пенсионния фонд значително нараства

Дефицитът е над 13 млрд. лв.

Разликата между приходите от пенсионни осигуровки и разходите за пенсии представлява дефицита на пенсионния фонд, известен като “дупката в НОИ”, пише в анализ на Института за пазарна икономика. Тази разлика се покрива с трансфер от държавния бюджет. За 2024 г. тази разлика е 13,1 млрд. лв., при 11,6 млрд. лв. година по-рано.
През последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал над 20 пъти - от 400 млн. лв. до 13 млрд. лв. Заради инфлацията през това време по-показателен е делът на недостига в общите разходи на фонд “Пенсии”. В началото на хилядолетието има много сериозно разрастване - от под 20% през 2000-2001 г. до 61% през 2010 г., отчасти заради рязкото влошаване на пазара на труд след финансовата криза, отчасти заради демографските тенденции. Следващото си най-ниско равнище дефицитът достига през 2019 г. - 48%, в резултат на изсветляване на икономиката и високата заетост. През 2023-24 г. той пак е над 60%. Дефицитът на фонд “Пенсии” може да бъде разгледан и като дял от националната икономика. През 2000 г. дефицитът на фонд “Пенсии” е 1,4% от общия брутен вътрешен продукт, а през 2024 г. надхвърля 6,4%. Според ИПИ увеличение на осигуровките с 3% ще донесе допълнителни приходи от около 1 млрд. лв., което е едва 10% от сегашния дефицит.

Най-четени