Сам си навреди, като застана на страната на дабългаристи и прочие филанкишии
Румен Радев отказа да издаде указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и върна избора на Висшия съдебен съвет (ВСС). Малко неочаквано с оглед многостранната и недвусмислена подкрепа за тази кандидатура от страна на редица официални инситуции и съсловни организации. В знак на съгласие с кандидатурата мълчаха БСП, ДПС, ГЕРБ и други партии. Напълно убедителен беше изборът на ВСС - 20:4 гласа.
Изненaдващо е да застава практически без убедителни аргументи на страната на истерични протестъри и подкрепяни от външни сили НПО с лъжливите им претенции да отстояват някакви обществени интереси. Като повтаря крайно неубедителните им аргументи, на практика се строява редом и фактически за своя сметка обслужва мерациите им за скандално присъствие на политическата сцена.
С което много олекна. Смъкна се надолу към нивото на предшественика си и едва ли ще има шанс да се върне обратно нагоре. Самият Радев през 2016 г. беше парашутист като кандидат на БСП, после ГЕРБ му уреди на практика безалтернативен избор с нарочното издигане на несъстоятелен претендент за поста. Сегашният му пряк упрек към правителството, че не е издигнало конкурент на Гешев, е неоснователен, тъй като то не е било длъжно да го направи.
Радев настоява „да бъдат разсеяни всякакви съмнения дали назначеният на тази длъжност ще защитава обществения интерес, правата на гражданите и върховенството на закона“. Но това изискване за стерилност, за който и да е административен пост, е напълно неизпълнимо! Невъзможно е да се разсеят напълно такива съмнения, в което и да е общество, също и в много по-малки прослойки. Не може да не разбира това Радев.
Което изглежда не е проумял обаче е, че президентската позиция налага заемането на центристка позиция спрямо политическите сили и забележимите обществени тенденции. А той излишно често застава на страната на БСП и срещу управляващите. В случая с Иван Гешев пък застава срещу очевидно приемащите избора му значими политически сили и на страната лишените от всякаква тежест дабългаристи и прочие филанкишии. Така сам си навреди.
В конституцията няма изискване за брой кандидати
Създаде се впечатлението, че президентът действа в зависимост и под натиск
Проф. Пламен Киров
Държа да припомня, че президентът не е цар и самодържец и властта му не е дадена от Бога, а му е дадена от българския народ, който го е избрал пряко. В демократичните държава и общество всяка институция следва да мотивира своите решения и действия. От тази гледна точка президентът постъпи правилно, като изложи някакви мотиви към своето възражение и връщане на кандидатурата на Иван Гешев във Висшия съдебен съвет.
Създаде се впечатлението, че президентът действа в зависимост и под натиск. Всъщност той беше призован от бившия президент Росен Плевнелиев да направи това, което направи. По същия начин подходи председателят на Върховния касационен съд - Лозан Панов. Може да е съвпадение, но вчера (четвъртък вечер, б. р.) президентът беше сезиран и от Съюза на съдиите, които също се противопоставиха на избора на Гешев и помолиха президентът да върне предложението на ВСС.
По отношение на мотивите - виждате, че те се концентрират в три направления. На първо място - че няма алтернативни кандидатури. Такова изискване за процедурата няма. Нито Конституцията, нито Законът за съдебната власт изискват да има две или повече номинации. Не виждам с какво е нарушена Конституцията.
Президентът не изненадва никой с това свое действие. По-скоро аргументите му за връщане на кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор са политически. Той критикува изпълнителната власт, в лицето на министъра на правосъдието, че не е предложил алтернативна кандидатура.