С професор Михаил Константинов винаги е удоволствие да разговаряш. За него няма неудобни въпроси, а отговорите му са остроумни, дръзки и без заобикалки. Този път решението е да го питаме не за изборните правила, където минава за един от най-добрите познавачи и експерти, а по политическата злоба на деня. Защото проф. Константинов има позиция и винаги е в час със случващото се. Освен това не е част от политическите пехливанлъци…
- Проф. Константинов, втори ден върви спор ГЕРБ бойкотирали ли са КСНС, както ги обвиниха от БСП. Има ли прецедент с този съвещателен орган при държавния глава и какъв точно е той?
- Това, което се случи е прецедент, но в него няма нищо страшно. Случват се такива работи. Да се надяваме, че следващото заседание ще се проведе както е планирано. Имам чувството, че в тази държава се занимаваме само с глупости. Наскоро прочетох с възмущение, че майката на един депутат била назначена за чистачка. Извинете, това е толкова идиотско обвинение, че не мога да разбера в тази държава останаха ли нормални хора! Накрая и Господ ще престане да бъде българин.
- Вицепремиерът Валери Симеонов отправи ултиматум към четири медии – да му се извинят в рамките на 24 часа, или ще ги съди. Повод за ултиматума бе негово интервю, в което направи намеци за уволнение на журналист от частна медия. Коментирайте това.
- Не смятам, че медиите в България са идеални, но да се заяжда човек с тях е глупаво. Мисля, че вицепремиерът трябва да намери общ език с журналистите, за да бъдат решени проблемите между тях. Между другото, българските медии са много по-свободни от западните и това е прекрасно. Това, че уж сме били назад в класирането по свобода на словото, е глупост на трета степен. Която глупост я дължим на група българомразци.
- В последните месеци сме свидетели на поредица от скандали, свързани предимно с представители на ГЕРБ. Имате ли обяснение защо ГЕРБ скачат от скандал в скандал?
-Понякога събитията в реалния свят са изненадващи за всички и трудно могат да бъдат обяснени с нормална политическа и икономическа логика. От гледна точка на икономиката нещата не са лоши. Ние сме още сравнително бедни, но с добър темп на растеж, в първата петица на Европа. Добрият ръст е най-доброто, което можем да очакваме в икономиката. По отношение на стабилността – изключително важно е за всяко едно общество да е стабилно и здраво.
Виждаме нестабилните общества докъде стигат, около нас и другаде. България засега е стабилна, но това не е даденост завинаги. Това, че има недобри взаимоотношения по места, е абсолютно вярно, но аз не познавам момент от историята ни, в който това да го е нямало. Като се започне от времето след Освобождението на страната ни от турско робство и се свърши с всички правителства след избухването на демокрацията. Не виждам обективни причини за случващото се в момента, освен, разбира се, естественото желание на опозицията да покаже, че е жива. Обаче това, което прави политическата класа, е, че реже клона, на който седи. Всички много старателно режат този клон, а той е един-единствен. Ако успеят да го отрежат, ще изпопадат като гнили круши. А долу има алигатори, всичките гладни и зъбати.
- Не ви ли се струва, че след определено време всяка партия, която е на власт, се окопава с приятелско-роднински назначения?
- Нека да е напълно ясно, че в България, ако не друго, закони има. Има Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Това е европейски тип закон и трябва да се спазва. Когато говорим за такива явления, трябва да видим, дали се спазва законът, или е нарушен. В почти всички случаи, за които говорим, законът не е нарушен. Нарушава се законът примерно, ако сте някакъв началник и назначите жена си, или жената, с която живеете, и изобщо някакви роднини по низходяща линия. Другото не е незаконно. Дали хората го възприемат като нормална практика, е друг въпрос. Оттам нататък трябва да се гледа, дали хората си вършат работата. Когато се назначават „свои хора“ на висок пост, които са някакви бездарници и не си гледат работата, те трябва да бъдат махнати и ако са пристъпили законите, трябва да бъдат дадени на прокуратурата. Но ако си гледат работата и не са в нарушение на закона, аз отказвам да коментирам това като някакво особено явление.
Искам да дам няколко забележителни примера от историята. Докато Джон Кенеди бе президент на САЩ, министър на правосъдието и главен прокурор бе брат му Робърт. Никой нищо лошо не видя в това, защото и двамата бяха на мястото си и си гледаха работата. Днешният американски президент също си е назначил масово родата и това се приема. Навремето любимият на БСП Тодор Живков беше подкарал децата си към властта и даже направи дъщеря си министър и член на Политбюро на БКП. Ще повторя, че в момента в администрацията на САЩ има масово назначаване на роднини. Там няма проблем, ако роднините си гледат работата. Ако не си я гледат, е недопустимо. Това би трябвало да е и нашият критерий. Друг е въпросът, че това може би дразни хората и с тези назначения трябва много да се внимава. Освен правна логика, има и човешки емоции. И често те са най-важни. Защото светът е в главите ни.
- Стана ясно обаче, че за част от роднинско-приятелските назначения е трябвало да има конкурси, които са заобиколени. Това не е ли нарушение на закона?
- Абсолютно нарушение е, макар, че законът позволява известно време длъжностите да се заемат без конкурс. Да си оправят закона, който е така написан, че може да се заобикаля. Ако има нарушение на закона, то има и човек, който го е нарушил. Доколкото разбирам, в Хасково кметът не е пуснал конкурси, за да узакони назначенията. Да му се потърси отговорност тогава. Но и конкурсът не винаги е решение, защото има уредени конкурси.
- За първи път в парламента някой подава оставка, която се отхвърля. Коментирайте казуса, който практически превърна Делян Добрев в заложник...
- Аз действително за първи път виждам такова нещо. Оставката според мен не може да бъде спирана. Защото ако един човек казва: „Аз си тръгвам“, не виждам как може някой да го спре. Партията ГЕРБ показа, че не смята Делян Добрев за виновен. Дали има конфликт с шефа на партията, аз не мога да кажа. Може да има, може и да няма. Но така или иначе, видяхме едно безпрецедентно действие – оставката не беше приета и затова мисля, че е време да се променят нещата.
- Как да се променят?
- Оставката не трябва да се гласува. По принцип трябва да се гласува освобождаване от отговорност, или неосвобождаване. Единственото, което трябва да се каже е, дали този човек носи персонална отговорност, или не носи персонална отговорност. Нонсенс е да се гласува оставка.
- Да, но това е записано в конституцията.
- Записано е, че подава оставка. Тя обаче не трябва да се гласува, а да се приеме за сведение. Щом някой е решил да си тръгне, вместо оставка, нека да подава заявление, че напуска. Той казва: Аз не искам да работя повече тук. Как ще го задължиш да остане, с полиция ли? Време е да се промени понятието оставка на депутат. Депутатът може да напусне по собствено желание, защото той има право на свободно волеизявление.
- Не мислите ли, че битовите скандали в ГЕРБ похлупиха новината, че за първи път лидерите на четири балкански държави седнаха на една маса и говориха за общи проекти и стабилност в региона?
- За съжаление, малкото хубави новини в България биват захлупвани точно от битови скандали. В момента обвиненията от БСП към ГЕРБ, и от ГЕРБ към БСП, са в голямата си част битови скандали, лишени от основание. Защото обвиняващите дори не говорят за нарушаване на закона. Правят буря в чаша вода. За съжаление, тази буря отклонява вниманието от истинските пороци в обществото. Има управленски кадри, които наистина са нарушавали закона. Виждате как чудовищно се краде в здравеопазването. Тези врачански и други болници, които ги обвиняват в неправомерни договори, срамежливо пропускат да кажат, че там се е крало като за световно първенство по крадене. Може ли някаква малка болница да дължи 20 млн. лв.? Аз казвам, че ако една малка болница дължи 20 млн. лв. поне 15 млн. лв. са откраднати. Били купили скъпа апаратура, която била по-скъпа, отколкото в магазина! Ако е вярно, това какво е, ако не кражба? И тъй като има много кражби, с приказките от общ характер ние пречим да се разкриват кражбите. Ревем, че сме бедни. Как няма да сме бедни, като всеки краде? То даже е чудно, че има какво да се яде в тази държава при кражбите, които се извършват.
- А има ли решение на този проблем? Въртим се сякаш в омагьосан кръг, от години говорим за кражбите и те продължават...
- Говорим, защото ние всъщност чакаме да застанем на по-висок пост и да започнем и ние да крадем. Това е, за съжаление. Българинът не се възмущава, че някой краде. Българинът се възмущава, че той не краде. Нали знаете каква е разликата между бизнес и далавера? Далаверата е нещо, в което ти не участваш. Ако участваш, е бизнес. Гледаме само да се качим на софрата и да откраднем нещо. Навсякъде по света се краде. Най-малко се краде на Север – 15-20 %, повече се краде в Средиземноморието – около 30 на сто. В България се краде най-много – 2/3 от всичко. Какво искате тогава да става? Краде се и после се реве.
- Твърде много генерализирахте проблема. В България не всеки краде. Не е ли време да намерим такива, които не крадат?
- Много хубаво, но защо толкова трудно ги намираме? Партиите правят някакъв скромен опит да се чистят. В момента и в ГЕРБ се чистят от някакви кадри. Навремето и БСП правеше така. Ако всеки, който е откраднал, беше съден, нямаше да е така. И нека не е всеки, но поне някой. Германската част от една организирана престъпна група влезе и излезе от затвора, българската част от групата още си е на свобода.
- Имаше една партия, дето непрекъснато се проветряваше, чистеше се, изхвърляше хора и изчезна. Има ли опасност ГЕРБ да последва съдбата й?
- На този свят вечни неща няма. Вие сте права, че вече е крайно време да започнат да се отнасят по-отговорно освен към собствения си живот и към този на народа. Политиците са издигнати, за да свършат нещо полезно за народа. И после да вземат своето. Ако някой си мисли, че заниманието с политика става без пари, лъже се. Няма такова нещо. Това е най-тежкото и мръсно занимание. И хората там очакват да бъдат възнаградени. В това няма нищо лошо. Така е и на Запад. Но в нормалните държави първо вършиш полезна работа и после вземаш своето. При нас е обратното. Първо се награбваш и ако ти остане свободно време, гледаш да свършиш нещо. Трябва да обърнем реда – първо изпълни дълга си и после седни на трапезата. Почнем ли това да го правим, ще видите как ще потръгнат нещата. Ще повторя – имаме добър икономически ръст, учудващо добър, имаме изключително нисък външен дълг, имаме политическа стабилност, която е голям дар. Какво ни липсва? Просто много се краде, това е.
- Няма как да не попитам и за другия скандал, свързан с президента. Допустимо ли е държавен глава да обяви, че след като една партия е поискала битка, ще я има?
- Този вид говорене не бива да се допуска от отговорни държавници. Отговорните държавници, които и да са те, трябва да си мерят приказките. Защото кривата приказка някой път отваря такава рана, която не може да заздравее. А думите за битки, за сражения, трябва да бъдат забравени. Българските политици трябва да имат една мисъл в главите. И тя трябва да бъде - България над всичко! Няма да се уморя да повтарям, че Германия е велика държава, защото в нейния химн се пее Deutschland, Deutschland uber alles (Германия, Германия над всичко) от времето преди Бисмарк досега, при всички управления. 170 години те пеят „Германия над всичко”. И както виждате, поне в икономическо отношение, са се оправили. Защото те са подчинили всичко на тази идея. По същия начин за нас, българите, България трябва да е над всичко!
Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София
През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН.
Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.
Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор е на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението.
Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване”.