Усещането за корупция не е като онова усещане
По време на посещение в Би Би Си се запознах с Джереми Паксман, водещ на късните новини в 22 часа. Той станал един от най-известните английски тв журналисти след като в едно предаване задал 13 пъти един и същи въпрос на някакъв министър. Направих интервю със звездата. По-късно той има неблагоразумието да дойде в България, където издадоха негова книга и да даде серия от интервюта, в които всички го питаха как е питал министъра 13 пъти. Казвам, че е проявил неблагоразумие, защото той стана популярен и в България и това имаше сериозни последици за българската журналистика. Всички млади и амбициозни репортери и водещи искаха да приличат на него. Струваше им се лесно. Нямаше нужда да учиш много. Запомняш един въпрос и го повтаряш, докато изтече времето. Ако не можеш да съчиниш и този въпрос, поглеждаш какво го питат другите. И се започна. Стигнахме я Англия и дори я задминахме. С две разлики обаче. Първо у нас неудобните въпроси се задаваха не на министри, а на представителите на опозицията. И второ - няколкото въпроса се задаваха от всички водещи и репортери, от всички телевизии. Като под индиго. И всички бяха много доволни, особено управляващите.
В последно време се оказахме пак изненадани не само от снега , но и от вълната от събития, свързани с предстоящите евроизбори и въобще с бъдещето на страната, както обичаме да обобщаваме. Започна се с конгреса на БСП, който ни „изненада“ с липсата на скандали, за каквито се бяха подготвили будните репортери и водещи. Последва подвеждането под съдебна отговорност на Елена Йончева, за което пак се бяха подготвили медийните чакали, но бяха изненадани, защото ефектът от сензацията се оказа неочакван - Елена Йончева спечели популярност и се превърна в знаме на опозицията за изборите. Тъкмо започнаха да си преписват един от друг набързо съчинените нови въпроси и кухи коментарчета, ето че президентът изненада всички като от едно скучно и протоколно събитие, като отчитане на дейността за двете години управление, създаде нова политическа обстановка в страната и изправи всички пред непосилната задача да го разберат и коментират.
Израснали в атмосферата на девалвация на старите ценности, образовани от объркани и демотивирани учители, възпитани под влиянието на чалга културата, обогатили примерите си за подражание с героите на риалити програмите, повярвали в силата и агресията, извисили мечтите си до амбицията да ги показват някой ден и тях по телевизията и стигнали до мечтаните рубежи на кариерата, изпълнени със самочувствие и безцеремонност, с незачитане на другите, с омраза и злоба към изпречилите си на пътя им, носителите на новите професионални ценности в журналистиката намират изхода от затрудненията и изненадите в най-лесното решение като разпитват гостите си все едно са от контингента на Биг Брадър, заимствайки от ценния опит на западната журналистика (Джереми Паксман!), така както те я разбират. Те отметнаха първата тема от изброените събития с повтарянето на едни и същи „съдбоносни“ въпроси- „А защо нямаше скандали на конгреса?“, „Ще бъде ли Станишев в евролистата?“, „Има ли война между Елена Йончева и Станишев?“, “Ще стане ли Мая Манолова кандидат за кмет на София?“, “Ще си подаде ли оставката Корнелия Нинова, ако загубите изборите?“, “Защо не ви приемат за алтернатива ?“ и т.н. в този дух. И за да покажат своята класа, повтаряха въпросите по един или друг начин отново и отново. Всичките те, по всички телевизии. Задаваха ги намръщени, строги и враждебни към своите събеседници от опозицията, за да минат към мазен и угоднически тон веднага след като срещу тях седне човек от управляващите.
Дори и да искаха да притеснят опозицията, те можеха да питат нейните представители какви са идеите на този конгрес, какво е посланието им, какъв е екипът, който би управлявал утре страната, с какво ще разширят своята периферия, те удавиха дебата в скука и досада.
А в това време опозицията постигна прелом в предубеждението, че не била алтернатива. Всичко изведнъж почна да работи в полза на новата сила . Конгресът може да е бил дирижиран, но демонстрира единство. Партийната телевизия, добра или лоша , все пак тръгна. Не можещ да я видиш навсякъде, но това създава търсене, интерес. Елена Йончева се превърна в знаме и символ на опозицията, който ще я поведе към победа .Мисля, че БСП не обмислиха последната й изява, но опонентите й продължаваха да питат тъпо: “Ама нали тя не е разследващ журналист?“
Намеси се и президентът и то по такъв начин, че постави всички в шок. Побързаха да го обвинят, че работел в полза на БСП, а той постави в трудно положение и партията, която го издигна. Не запитаха какво има предвид, като казва , че ако през следващия мандат на парламента не настъпят промени, тогава ще се стигне до смяна на системата. Наистина какво?
Ще помисля върху тези теми през времето, когато ще прекъсна своята рубрика за две седмици.
Обяснете на властта
Според индекса на „Тренсперънси интернешънъл“ за 2018 г. усещането за корупция в България е най-силно в Европейския съюз и я нарежда на 77-о място от 180 държави. Това съобщение изненада и прекъсна рекламните хвалби на управляващите. Те се опитаха нескопосано да обяснят, че усещането за корупция не означавало, че реално корупцията е толкова голяма . От „Прозрачност без граници“ отговориха, че не измерват субективни усещания, реални проблеми.
Може би трябва да се обясни от властта, че това усещане не е като онова, за което си мислим.