Човек е ранен, след като хеликоптер е извършил твърдо кацане в Арктика

Движението през прохода Шипка се ограничава заради честванията на 3 март

Откриха древен град под Солун

Психологът Магдалена Ангелова: Гласът е начин, по който бързо можем да достигнем до подсъзнанието на другия

ТИР с медицински материали се хвърли в дере Произшествието стана на главния път Велико Търново-Русе

Екатерина Захариева ще участва в Съвет “Външни работи” в Брюксел

Десетки ранени след пожар в дискотека в Италия

Николай Нанков поставя начало на дискусия за новото райониране на страната

Йорданка Фандъкова: ЧЕЗ е стратегическо дружество, важно е да има гаранция за качествена услуга Столична община няма нищо общо със сделката, заяви столичният кмет

Две обвинения получи мъжът, който нападна сестра си и се барикадира в къща във Велинград

3000 снегорина са в готовност да чистят пътищата от снега

Бойко Борисов пред младежите в ГЕРБ: Опозицията казваше, че “асфалт не се яде” – хората сега сами искат да им строим магистрали (ВИДЕО)

БМВ откри нередности при софтуер за отработените газове

Задруга разработва критерии за качеството на храните В Сдружението на производителите членуват над 40 фирми

Олимпийските игри в ПьонгЧанг са посетени от над 1.3 милиона души

Конкурентоспособността на България: Между най-лошото и най-доброто

Години наред Световният икономически форум публикува изследвания за конкурентоспособността в глобален аспект, като изданието за 2014-2015 г. вклюва 144 държави. Класирането е въз основа на десетки показатели, отчитащи институционалната среда, инфраструктурата, макроикономическата стабилност, образованието, здравеопазването, нагласите на бизнеса и т.н. Традиционно България се представя подчертано зле в областта на иновациите, институциите и способността на бизнеса да прилага съвременни управленски практики.

Кои обаче са параметрите, по които България заема най-лоши и най-добри позиции? Подбрали сме 10-те най-лоши и най-добри за нас класирания, за да откроим какво ни дърпа силно и какво ни помага да се движим напред в международната конкурентоспособност.

България е практически на последно място между включените в изследването страни по задържане и привличане на таланти. Ние заемаме едва 142-ро място, само две държави са по-зле от нас. На практика това означава, че българският бизнес и държавната администрация не са склонни да предлагат конкурентни възнаграждения и високи позиции на талантливи експерти и мениджъри. Това неизбежно обрича икономиката на посредствено управление и липса на иновации.

Друг негативен показател, по който смe едва на 134-то място, е фаворитизма при вземането на решения от правителството. Следват ниското обществено доверие в политиците (130-о място), отсъствието на независима съдебна власт (126-и), лошата законова база за решаване на конфликти, затруднения при оспорване на различни държавни регулации и отсъствие на прозрачност при вземането на политически решения (124-ти). Има и два негативни показателя, които не са свързани непосредствено с политическата и правораздавателната система. Това са отсъствието на развити клъстери (129-и) и слабото равнище на образование и квалификация на персонала (127-и).

Като изключим слабото развитие на клъстерите, което е сериозна структурна слабост на българската икономика, всички останали недостатъци са свързани не толкова с икономически, колкото със социално-политически фактори. Особено трагично е съчетанието на нежеланието да се привличат и задържат таланти с ниската квалификация на персонала. Друг възел е непрозрачната администрация, зависимата съдебна система и неадекватното законодателство.

Не по-малко интересни са параметрите, при които България има определени конкурентни предимства. Единственият показател, по който сме на първо място, е ниската заболеваемост от СПИН. Тъй като състоянието на здравеопазването по никакъв начин не може да се нарече блестящо, а от друга страна, България е една от държавите, силно въвлечени в трафика на хора и проституция, то вероятното обяснение е особената генетична структура на населението.

Следват редица финансово-икономически показатели – ниски мита, ниски данъци и нисък държавен дълг, с позиции респективно на 5-о, 15-о и 28-о място. Прави впечатление също така групата показатели в областта на телекомуникациите и свързаността – скорост на широколентовия интернет, мобилни телефони на глава от населението, широколентови мобилни услуги, фиксирани широколентови интернет услуги и фиксирани телефонни линии. По тези показатели сме от 27-о до 42-ро място. Друг показател, с който по неясни причини не сме склонни да се гордеем, но който е от изключително важно значение за привличане на чуждестранни инвестиции, е относителният дял на хората с висше образование – 34-то място.

Съпоставянето на слабите и силните страни на българската икономика позволява интересни изводи:

1. България разполага с относително висок дял специалисти с висше образование, но не се стреми да задържи талантливите, като фактически работещите са с ниска подготовка. Т.е. ние целенасочено отблъскваме талантливите и предпочитаме да работим с некомпетентни, но верни изпълнители, по възможност роднини и приятели. Това означава отказ меритокрацията (т.е. издигането на кадрите според качествата и заслугите) и господство на шуробаджанащината и партизанщината – както в частния сектор, така и в държавната администрация. И преди, и сега обаче кадрите решават всичко. Нещо повече, както отбелязва нашумелият напоследък френски икономист Тома Пикети, съвременните икономики са икономики, движени от супер кадрите.

2. Противоречиво съчетаваме недоверието си в политиците, усещането за корупция и неефективна правораздавателна система с ниските данъци и ниския държавен дълг. Единственото обяснение е, че основната задача пред българските политици е да гарантират ниски данъци за хората с високи доходи, докато ниският дълг е страничен продукт на ограниченията, наложени от валутния борд.

3. Сравнителните предимства, формирали се през последните години в областта на информационно-телекомуникационните технологии, не са свързани с някаква държавна отраслова политика. Обратно, секторите, които държавата регулира и субсидира (енергетика, здравеопазване, селско стопанство, ж.п. транспорт) са в плачевно състояние. Това определено кореспондира с наличието на корупция и некомпетентност. Различното в IT сектора е конкуренцията, противодействаща на традиционната за страната ни връзкарщина.

В последна сметка единственото, което може да гарантира успешното развитие на страната, е съчетанието на конкурентни пазарни механизми с преодоляване на политическата корупция.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.