Съветът на доктор Емилова: Билка, плевел или вкусна храна? Тученица!

Зеленото растение е богато на ценни за здравето съставки

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Тученицата /Portulaca oleracea/ е едногодишно тревисто растение от семейство Тучиницеви /Portulacaceae/. Повсеместно разпространеният из градините у нас сукулент често има незавидната и незаслужена слава на досаден плевел. Всъщност е не само полезен, но и притежава изненадващо нежен и дори привлекателен вкус. Мнозина го сравняват с този на краставицата.

Точно причината, че спада към сукулентните растения, може би обуславя крехката, сочна и свежа консистенция на пресните стъбла и листа, които могат лесно да се превърнат в прекрасна добавка към различни ястия. Най вече към разнообразни салати и с привлекателно провокативни ефекти към традиционния таратор.

За тученицата важи същото правило, както при другите диворастящи зеленолистни - стъблата и листата се консумират, преди растението да е изкласило, тоест преди да е формирало семена. При тученицата тази фаза лесно се разпознава - в момента, в който прецъфти, красивите жълти цветове се заменят от плодове-кутийки с наличие на характерни малки кафяви до черни семенца.

Хубавото е, че за разлика от много други, при това растение еднакво привлекателни са и стъблата и листата. Още по-хубавото е, че обикновено прясната, млада и непрецъфтяла тученица се явява в началото на юни, когато повечето диви и ядливи растения отдавна са прецъфтели. Както споменахме, като типичен сукулент, тя съдържа голямо количество влага /около 93%/ и не е подходяща са сушене, но в прясно състояние е неповторима.

С нарастване на интереса към природосъобразен начин на живот тученицата се радва на все по-голямо внимание и този факт има своето обяснение. По много показатели тя може с право да бъде наречена уникална. Растението е изключително богато на полиненаситени мастни киселини, но интересното в случая е, че освен огромно количество АЛА - алфа-линоленова киселина, съдържа и малки количества от по-дълговерижната EПA - ейкозапентаенова киселина, която обикновено е “запазена марка” за животинските продукти и водораслите.

Точно поради богатото съдържание на омега-3 често я сравняват дори с рибеното масло, но това не е съвсем уместно поради факта, че все пак съдържанието е на АЛА, а не на ДХА - докозахексаенова киселина. Човешкият организъм може ефективно да преобразува АЛА в ДХА, но е необходимо да се внимава с приема на омега-6, или по-общо казано, с консумацията на екстрахирани мазнини -като слънчогледовото олио например, които могат да възпрепятстват ефективността на процеса.

Подобно на повечето зеленолистни, тученицата е нискокалорична и богата на фибри. Това е добра новина за хората, борещи се с килограмите и прекомерния апетит. Тя е отличен източник на витамин А /като провитамин/, витамини С и Е, също и на желязо, магнезий, калций, манган, мед и цинк. От полезното ѝ съдържание също трябва да бъдат отбелязани и задоволителни количества на витамини от групата В и витамин К.

Тученицата се отличава и със специфични пигменти с антиоксидантно и противораково действие - бета-цианин и бета-ксантин. Често споменавани са също противовирусното, антибактериално и противогъбично ѝ въздействие при консумация. Има данни, сочещи я като надежден източник за справяне с упорито безсъние.

В нашата традиционна медицина растението, известно и с наименованието тлъстига, се ползвало като пикочогонно средство и за справяне с анемия, скорбут, гинекологични страдания, изчистване от паразити и др. Приложение са намирали всички части- листа, стъбла, семенца, корени. Едва ли случайно в България- в Плевенския край, има село и река с името Тученица.

Наред с всичко положително, казано до тук, трябва да се отбележи, че прекаляването с количествата на тученицата не винаги може да бъде само полезно. По съдържание на оксалова киселина това растение превъзхожда дори считания за абсолютен шампион - спанакът. Затова винаги съветвам пациентите тученицата да не се използва като основна съставка, а като добавка към салати и ястия. Така ще може да се възползваме от всички нейни предимства, без да рискуваме поява на чревни раздразнения или формиране на оксалатни камъни в бъбреците.

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ “Кл. Охридски”, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.

Ядков таратор с тученица

Продукти:
Продукти за 4 порции по около 250 мл:
50 г. сурово кашу,
50 г. суров изкиснат във вода слънчоглед,
1 средно голяма краставица,
100 г. стръкове тученица,
1 стрък пресен чесън,
1 суп. лъжица хранителна мая,
сок от 1 лимон,
копър и морска сол на вкус

Приготовление:
Ядките, семената, водата, хранителната мая заедно със солта се блендират до получаване на ядково “мляко”. Краставицата, копъра, тученицата и чесъна се наситняват с помощта на кухненски нож. Добавят се към млякото заедно със сока от лимон и всичко се разбърква много добре. Оставя се да престои в хладилник за около час.

Рецепти на консултант сътрудник Веселин Станков

Салата с тученица

Продукти за 1 порция:
1 едър розов домат,
50 г. обезкостени маслини каламата,
50 г. тофу,
2 стръка тученица,
листенца босилек на вкус

Приготовление:
Приготовление: Доматът се обелва и нарязва на едри кръгчета. Тофуто и маслините се пасират до получаване на фина смес с консистенция и вкус на крема сирене. Разпределя се върху кръгчетата домат. Тученицата и босилека се наситняват и се наръсват към вече приготвената салата.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"