„Труд“ потърси становището на заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс относно доносите по негов адрес с автор Юри Бюрер Тавание, постоянен съветник по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК в София. За него медията ни разкри, че е информатор на американското посолство в София.
Доказателствата са в секретна грама на американското посолство в София, от 26 юни 2009 г. на тогавашния посланик на САЩ у нас Нанси Макълдауни, засекретена от нейния заместник Александър Караянис.
Документът, изтекъл в платформата „Уикилийкс“ показва, че информацията на Юри Бюрер Тавание стига до Централното разузнавателно управление на САЩ, военното разузнаване, министерство на правосъдието на САЩ, ФБР, Държавният секретар на САЩ и посланника на САЩ към ЕС.
Посланник Макълдауни прави изричното уточнение в грамата, че самоличността на информатора трябва да остане в пълна тайна. От документа е видно, че след изписването на Юри Бюрер Тавание е добавен гриф “строго поверително”. От написаното се разбира още, че “съветникът” на ЕК в София не за първи път донася подробности за настроенията на високопоставени представители на държавите членки на ЕС спрямо България. От секретния документ става пределно ясно, че към средата на 2009 г. Тавание е бил противник на прекратяването на мониторинговия механизъм спрямо България и Румъния, което по план е трябвало да се случи в началото на 2010 година.
Грамата на Макълдауни показва, че обект на доноси се оказват както български официални представители, така и тогавашният холандски външен министър и днешен първи заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс. Пред американските дипломати Юри Бюрер Тавание е изразил възмущение от усилията на тогавашния главен прокурор Борис Велчев и на тогавашния министър по европейските въпроси Гергана Паси мониторингът над страната ни да отпадне, както е било по план – в края на третата година от членството на България в ЕС.
Първият и вторият човек в дипломатическата мисия на САЩ в България в началото на 2009 г. са били сред малцината, които са знаели за намерението на тогавашния холандски първи дипломат Франс Тимерманс – на България и на Румъния да се отнеме правото на глас при вземането на решения в Европейския съюз, както и че предстоящото председателство на Швеция (през втората половина на 2009 г. – бел. ред.) нямало да допусне отпадане на мониторинговия механизъм над двете държави от Балканите в края на годината.
„Труд“ е в очакване дали г-н Тимерманс ще вземе отношение по следните въпроси:
1. Какво е мнението му за действията на Тавание?
2. Какви мерки може да вземе Брюксел относно Тавание?
3. Какви последствия може да има от доносите на Тавание за България, а и за целия ЕС?