Трима министри в това правителство са плод на пазарлъци и натиск отвън

- Акад. Марков, кои събития от 2014 г. ще имат своето развитие през 2015 г. ?

Нашите управляващи се препъват по два-три пъти в един и същи камък. За мен е грешка, че по проекта “Южен поток” с голямо закъснение тръгнаха да се молят в Брюксел да защитават националния ни интерес. България преживя унижение, тъй като Путин се отказа от “Южен поток” точно от Анкара. Геополитически в новата си история България се намира между Германия, Русия и Турция. Когато се въздига Руската империя, Османската империя залязва. Така се решава Източният въпрос и се възстановяват балканските държави, включително и България. За пръв път Русия и Турция застанаха на една позиция срещу България.

-Какви ще бъдат последиците от това?

Последиците ще бъдат дългосрочни и не само икономически. При президента Ердоган Република Турция е стопанска политическа и военна сила. Както казва премиерът Давутоглу - България е вратата на Република Турция към Европейския съюз. Въпросът е кой ще държи ключа на тази врата. Аз все още се надявам, че ние ще го държим, но като гледам разградената ни граница на югоизток, сме в ръцете на Анкара. Утре могат да пуснат 10 хил. бежанци от Близкия Изток и не знам какво ще се случи.

-Във вътрешнополитически план от какво сте обезпокоен?

От това, че партиите продължават да се коалират за собствения си интерес. Преди избори твърдят, че ще защитават националните интереси и тези на избирателите, но като дойдат на власт, започват да правят безпринципни коалиции. Това важи и за днешната коалиция, в която също има боричкане за власт и разпределяне на министерски постове .

-Премиерът Борисов не беше ли притиснат от обстоятелствата?

Така е, но поне да бяха поставили за министри хора, които са професионалсти. Божидар Лукарски не знам какъв е като адвокат, но не е ясно и какъв министър на икономиката е. Правят компромиси, само за да угодят на някой партиен вожд. Само се говори, че професионалисти ще управляват, а накрая - пак партийни назначения.

-Българската история не е ли белязана от партизанщина?

Партизанщината продължава. На 19 май 1934 г. в манифеста е записано - трябва да сложим точка на този партизански разврат... И какво от това? Вижте докъде унижиха армията ни. Сега ще я направят 20 хил. души, като не знам колко от тях ще са чиновници. Защо, когато бяхме във Варшавския договор и Брежнев казваше, че България е съветският чук на Балканите, имахме силна армия. А сега, когато сме в НАТО, не разбирам, защо САЩ унищожават българската армия, сякаш не е съюзническа, а вражеска. И то с помощта на министър Николай Ненчев, който след Стамболийски е първият военен министър земеделец. БЗНС традиционно мрази офицерството. След министъра на икономиката, Ненчев е другият неподходящ. Да не говорим за външния министър Даниел Митов, който изобщо не е от кариерата и беше назначен от Държавния департамент на САЩ. Бойко Борисов един външен министър не може да избере. Пак продължаваме по същия начин - партийни назначения или пробутани отвън.

-Премиерът Борисов ще съумее ли да запази сложния баланс в правителството?

Бойко Борисов е помъдрял. Има развитие от предния си мандат, когато вървеше напред с рогата, казано по народному. Виждам, че е натрупал политически опит и успява засега да се справи. Държи се като президент, като баща на нацията. Помирява партиите, дърпа юздите на своите. Дано се справи, защото не е време за избори.

-В края на миналата година Григор Велев от БАНИ отново заговори за национална доктрина. Тази идея не е ли вече анахронизъм?

Григор Велев е от менте-академията БАНИ. Българската академия на науката и изкуствата /БАНИ/ се е наричала академията от 1840 до 1847 г. В сегашната БАНИ се самоназоваха за академица много хора, включително и певицата Йорданка Христова. За 70-годишнината й я направиха академик, при положение, че има регламент не изпълнители, а композитори да бъдат академици. Аз съм участвал в написването на Националната доктрина през 90-те г. в края на миналия век. Тогавашният председател на парламента Йордан Соколов я замрази във фризера на НС.

Сега председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров е представил в НС националните цели на България. Очакваме през 2015 г. Те да бъдат разгледани. Трябва да има дългосрочни национални цели и да не се работи на парче от всяко правителство, а да има приемственост и 20-30 г. те да се изпълнява от всички.

-Кои са най-важните национални цели пред България в следващите 20 г.?

Икономическото възраждане на България. От бившите съветски съюзници нашата икономика претърпя най-голяма разруха. При социализма сравняваха напредъка на икономиката с 1939 г. - с царство България. А сега сравняваме с 1989 г. не напредъка, а разрухата.

Миналата година в навечерието на 10-ти ноември Центърът по демография на БАН изнесе ужасяващо число - 1 млн. и 650 хил., предимно млади, българи са напуснали трайно България. Това е страшно. Затова България трябва да стане по-добро място за живеене, ама не за шепа олигарси.

На второ място са здравеопазването и образованието. Не можем да приватизираме всичко. Населението намалява, а се удвояват разходите за здравеопазване. В големите градове се появяват нови частни болници, а в затънтентените краища най-много да имат фелдшер. Това е ужасна несправедливост.

Във вузовете се продават и купуват дипломи за висше образование, които нямат покритие. Има специалности, в които това не е толкова рисковано, но в медицината е много опасно.

Друг приоритет е съдебната реформа, която сама не може да се реформира. Трябва да се намесят политиците чрез съответните законодателни актове, защото в нея наистина има "гнили ябълки". И те се самовъпроизвеждат. Как ще намалим корупцията, ако съдебната власт не се справя?

- Ще имат ли воля правителствата да следват тези приоритети?

- България е нормална европейска държава и младите искат да живеят тук, защото природата ни е благословена. Все се надявам, че тези, които ръководят държавата, ще направят така, че да създадат условия народътда остане тук.За съжаление не всичко зависи от нас. Сега сме между два фронта - единият е в Украйна, другият в Близкия Изток. Външнополитически не съм опитмист. Но поне това, което зависи от нас, да го направим с разум, за да намалим лошото, което ни очаква отвън. И да спре това ругаене - от парламента до площада. Няма смисъл от него. Трябва да ни обединят основните национални цели, а да се караме по второстепенните. Тогава България ще тръгне напред.

Нашият гост

Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. От 1993 до началото на 2012 г. е негов директор. През 2008 г. става академик. Автор на много книги и учебници по история.