13 хил. на месец ползват нощен транспорт Догодина София решава дали да продължи услугата

Гл. комисар Христо Терзийски: Няма сериозни инциденти на протестите, но има задържани лица

Верижна катастрофа между седем автомобила край село Саранци По първоначална информация има пострадали хора

Патриотите със съвет „очи в очи“ Чакат номинация от НФСБ за поста на Валери Симеонов

Тръмп заяви, че разполага със записа от убийството на Хашоги, но не иска да го слуша

Внасяме 2000 шофьори от Украйна и Молдова Заплатите стигат до 4400 лева, но кандидати няма

Жълт код за снеговалежи в цялата страна утре

Китайци правят завод в Гоце Делчев Очаква да се открият 150 нови работни места

Румен Петков: Обединените патриоти отдавна доказаха, че нито са обединени, нито патриоти

Ново дъно за рейтинга на Макрон Над 400 ранени в протестите срещу цените на горивата

Макрон: Европа трябва да стане по-силна и по-суверенна, за да предотврати затъването на света в хаос

Бизнесменът Христо Янев е намерен мъртъв в дома си в Свиленград

Глас насън ми каза: Рисувай с пръсти! Проф. Божидар Димитров дал кураж на украинката Светла

Цвета Караянчева е начело на парламентарна делегация, която е на официално посещение в Япония

Готвачите на Мишлен правят от пиле мляко Висшата кулинария ще е подчинена на екологията през следващите десетилетия

Налей отрова в чаша тънкостенна

Мозъкът прави странни връзки и понякога спомени от детството изплуват, за да ни предоставят ключа към най-заплетената загадка. Неотдавна крушката светна в главата на лекар от старозагорското с. Борилово. Единствен той се досети, че току под носа му е било извършено убийство като в роман на Агата Кристи. Зет подправил кафенцето на тъстовете и жена си с талий – тежък метал, чийто вкус не се усеща. Дълги години талият е бил любима отрова на убийците, докато лекарите не му намерили антидот.

Заради широката си употреба получил наименованието “отровата на отровителя”. Но освен за частни разчиствания на сметки, той бил използван и от руските и съветските тайните служби.

През 2003 г. разследващият журналист Юрий Шчекочихин загина на 53 г. Нито едно от последвалите три разследвания не установи от какво точно е загинал, но симптоматиката сочи отравяне с талий.

През 1957 г. талий получил капитанът от КГБ Николай Хохлов – за наказание, че отказал да убие един от лидерите на руската опозиция, който живеел в Западна Германия. Хохлов бил от стара коза яре и още щом усетил, че стомахът го присвива, се досетил, че май тайните служби се опитват да го ликвидират. Когато взела да му капе косата и по тялото му се появили странни петна, избягал в Германия, откъдето го препратили в болница в САЩ.

След лечение с кортикостероиди и кръвопреливане Хохлов се съвзел. Френските тайни служби също си падали по талия. През 1960 г. те отстранили камерунския борец срещу колониализма Феликс-Ролан Мумие, като го почерпили за вечеря с отровата.

В Древна Гърция дори било практика да принуждават осъдените на смърт сами да се наказват, като погълнат отрова.

Един от най-известните случаи е с философа Сократ, който трябвало да гаврътне чашата с настойка от бучиниш, след като бил признат за виновен в еретизъм и “развращаване на младежта”.

Твърди се, че Клеопатра отровила своя брат Птолемей XIV, а пък сестра  Арсиноя видяла сметката на баща им Птолемей XII, като му сложила отрова във виното. Смята се, че император Клавдий е бил убит от жена си Агрипина, която подправила гъбите му с вълче биле. Съответно се вземали и мерки. Наред с робите, които опитват храната на стопаните си, аристократите вземали редовно най-различни противоотрови.

Историята е пълна с разкази за отровени владетели, престолонаследници или съперници. След смъртта на Моцарт например се появяват слухове, че е бил отровен от конкурента си Салиери. Причината за смъртта на композитора все още не е напълно изяснена.

По традиция и главите на католическата църква били отстранявани по финия начин. Папа Йоан-Павел I – през 1978 г. само 33 дни след като заема поста. Папа Александър VI (от династията на Борджиите) бил “по невнимание” през 1503 г. от сина си Чезаре, който трябвало да елиминира кардинал Адриано с отровено вино. Борджия използвал специална отрова кантарела, вероятно съдържаща арсенови соли, мед и фосфор. Всъщност папата най-вероятно починал от малария, която прихванал от Чезаре.

По-късно в руския царски двор монахът Распутин приемал редовно противоотрова, за да се предпази от отравяне. И действително, когато през декември 1916 г. се опитали да го ликвидират с цианкалий, отровата не го убила.

Писателят Максим Горки бил отровен от НКВД през 1936 – признава си шефът на НКВД (КГБ) Хенрих Ягода.

Дори има теория, че Сталин е бил убит с отрова по заповед на Лаврентий Берия. Но в крайна сметка през 2013 г. бе установено, че комунистическият диктатор си умира от естествена смърт.

Лукреция Борджия – отровителката

Отровителството е изкуство, ценено в древността. Може би, защото е и най-лесното средство да отстраниш някого от пътя си.

През 1-ви век римлянката от галски произход Локуста е най-известната специалистка по отровите. Тя дава на Агрипина Млада отрова, с която тя убива третия си съпруг император Клавдий. През 55 г. Нерон поръчал при нея смес, за да види сметката на доведения си брат Британик. Нерон дори изпратил при нея ученици, за да се научат да приготвят фатални настойки. Може би по-прочута от Локуста е Лукреция Борджия. Тя е извънбрачна дъщеря на папа Александър VI и сестра на Чезаре Борджия. Твърди се, че Лукреция носела пръстен с отрова, за да може да я сипе в питието на някого, когато  се удаде възможност. Историците смятат, че Лукреция е набедена убийца.

За Георги Марков – рицин, Юшченко гощават с диоксин

Убийството на Георги Марков за десетилетия дамгоса България като страната на чадъра. Предполага се, че емигриралият български писател дисидент и журналист в BBC Георги Марков е бил нападнат с чадър, на върха на който е закрепена сачма с рицин на 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон. При аутопсията на 11 септември е открито платинено топче с диаметър 1,52 мм и два отвора. Същият метод е използван отново през 1978 г. при опита за убийство на българския журналист дисидент Владимир Костов в Парижкото метро.

През 1992 г. ген. Олег Калугин съобщава, че КГБ оказало помощ на българската Държавна сигурност за убийството на Георги Марков.

Диоксин е изборът на отровителите на украинския президент Виктор Юшченко. През 2004 г. по време на предизборната му кампания, тогавашният лидер на опозицията претърпя опит за покушение с диоксин, който се предполага, че бил сипан в супата му. Лицето му е цялото в белези, вследствие на отровата.

С бучиниш посрещаш смъртта в пълно съзнание 

Бучиниш. 8 листа бучиниш, и си мъртъв. Смъртта при отравяне с това растение е доста неприятна. Тялото се парализира, докато умът е напълно буден. Отровата тръгва от краката и постепенно обхваща цялото тяло. Оставаш в съзнание, докато дихателната система не откаже. Последната ти мисъл е: “Ужас, не мога да дишам!” Растението има много неотровни двойници, но тъй като е трудно да се различат, най-добре да се избягва всичко, което наподобява невинното цвете на снимката.

Самакитка. Дори да се докоснеш растението е достатъчно. След като открият трупа ти, единственото, което ще установят при аутопсията, е, че си издъхнал вследствие на задушаване. Затова и убийците го обичат.

Татул или беладона. В Средновековието аристократките са го използвали като средство за разхубавяване – при накапване в окото разширява зениците, което прави жената по-привлекателна. Бузите поруменяват, ако ги натриеш с беладона. Едно листо от растението е достатъчно, за да убие човек. Най-опасни са семенцата – 10 бройки е смъртоносната доза. В по-малки дози обаче предизвиква халюцинации – заради алкалоиди, които съдържа. Някои използват татула като по-опасна алтернатива на марихуаната. Точната доза семена за постигане на халюцинации не може да бъде определена, тъй като тя е различна за всеки човек. Дори и няколко микрограма в повече могат да доведат до фатален край. Индийското орехче има подобен ефект и също е опасно, ако предозираш.

Тетродотоксин. Това е отровата, която прави яденето на фуго занимание само за храбреци, които са готови всеки момент да се изправят пред смъртта, без дори да им мигне окото. Само лицензирани готвачи могат да приготвят и продават фугу и консумацията на дроба и яйчниците на рибата балон е забранена. Удоволствието идва от това, че малки количества от отровата карат езика леко да изтръпне. Ако усещането не премине до 15 секунди, значи отровата е повече, отколкото е безопасно. Може да очаквате парализа и задушаване – в пълно съзнание, също както при натравянето с бучиниш. Все още не е открита противоотрова на тетродоктоксина.

Полоний. Радиоактивен, бавен убиец, за който няма цяр. 1 грам, пуснат във водопроводната система примерно, може да натръшка 1,5 милиона само аз няколко месеца. С полоний убиха бившия руски шпионин Александър Литвиненко. В чашата му от чай беше открита доза, която надвишаваше 200 пъти смъртоносното количество. Има предположения, че палестинският лидер Ясер Арафат е бил убит с полоний. Полоният трудно се открива в тялото на жертвата, освен ако разследващите органи не знаят какво да търсят. Симптомите наподобяват тези на натравяне с къде по-слаби субстанции като талия, който е съставка на стандартната отрова за плъхове.

По Агата Кристи, Караславов, Шекспир или Дюма

Някои автори си имат предпочитана отрова. За Агата Кристи това е талият – тихият убиец, който няма нито вкус, нито мирис. Заради описанието на убийство с талий в романа  “Сивият кон” са разкрити няколко реални убийства. Георги Караславов в “Татул” описва как свекървата Марьола отравя хладнокръвно снаха си Тошка с отровата на разпространеното у нас растение.

Чичото на “Хамлет” налива отрова в ухото на краля, за която се смята, че най-вероятно е бучиниш, буника или тис. Като се има предвид описанието на смъртта на бащата, която е светкавична, идеята за бучиниш отпада.

Ромео и Жулиета замислят хитър план – докато него го няма, тя ще се изпие отрова, от която само ще изглежда мъртва, но всъщност жизнените  функции ще са понижени. Предположенията са, че е използвана атропа беладона (лудо биле) или кантарела – смес от арсенови соли, мед и фосфор. Това е бил и любимият коктейл на Борджиите.

В “Името на розата” на Умберто Еко са отровени страниците на забранената за четене книга. Напоен с фатално вещество том има и в “Кралица Марго” на Александър Дюма.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.