Едва завърнали се от експедицията си на Антарктида, алпинистите Николай Петков и Дойчин Боянов обявиха следващите си планове за изследвания на остров Ливингстън, където е българската база „Св. Климент Охридски”. „Преживяното на остров Ливингстън поставям на едно от първите места като емоция. Експедицията се проведе в много тежки логистични и метеорологични условия”, сподели Боянов, който през 2004-та осъществи безкислородно изкачване на Еверест (8848 м). И бе категоричен, че на Ливингстън тепърва предстои много работа, включително по изготвянето на подробна карта и на ледниците. Той, Николай Петков, който бе 2 пъти на Еверест, и Александър Шопов работиха 20 дни на терен по проекта „Върховете на Тангра планина” в рамките на 23-тата национална експедиция на остров Ливингстън.
Една от основните им цели бе да измерят височината на Големия иглен връх, който досега бе неизкачван и имаше мнения, че е по-висок от считания за първенец Фрисленд (1700 м). Оказа се обаче, че е точно 1679, 49 м, като изчислениетобе направено с прецизни уреди. Качени и измерени бяха още 4 върха от Тангра планина. Иначе алпинистите ни са категорични, че мястото с най-лошо време в света, както наричат Антарктида, се е смилило над тях и им е позволило да осъществят плановете си. Имало и критичен момент като този, че близо седмица не можели да излязат от базата и се налагало да прокопават пътечка от едната сграда до столовата. Според Петков едно от най-изненадващите неща бил студът въпреки малката надморска височина и температурите около минус 15 градуса, защото заради влагата всяка открита част от тялото се обледенява незабавно, а при силен вятър става почти непоносимо. За щастие българите не пострадали благодарение на отличната си екипировка. Иначе имало ситуации, в които вървели почти на сляпо през 500-600 м дебела облачност и белотата. Ориентирането било трудно, докато не успявали да се качат над облачния пояс. В следващата си експедиция се надяват да разчитат и на измерените от тях върхове като GPS точки за ориентир. За тогава е планирано и проучването на ледници, на които предстои да бъдат дадени български имена, точно както е с повечето върхове на острова.
В Антарктида нищо не се прави самоцелно. Антарктида е външна политика и науката върви ръка за ръка с външната политика, тъй като се отстоява присъствието на страната ни на един нов континент“, каза проф. Христо Пимпирев, доайен на българската антарктическа програма и ръководител на експедициите. Според него алпинизмът е свързан с науката, затова проектът при тази експедиция е спортно-научен. „Той е напълно успешен, защото при много тежки метеорологични условия, бяха извършени премиерни изкачвания на няколко върхове", категоричен бе проф. Пимпирев.
Николай Петков също подчерта, че присъствието на България в Антарктида е важно и актуално и посочи, че би било добре роден изследавотелски кораб да кръстосва света.