Новозасадените дървета край Околовръстния път станаха обект на вандализъм

Владимир Путин пристигна в Хелзинки за срещата с Тръмп

Президентът Радев: И занапред ли масовото изтребление на животни ще е единствената мярка за овладяване на подобни кризи

Вицепрезидентът Илияна Йотова: Работи се за създаване на Български културен институт

6.5 млн. лева вкараха в хазната длъжници от Добрич

Руски турист подпали хотел

Федерика Могерини: Бих попитала Тръмп кои са му приятелите

Труп на клошар в Бургас

13-метров пилон с българското знаме издигнаха в Първомайци Знамето е дар от жител на горнооряховското село

Президентът на Финландия посрещна Доналд и Мелания Тръмп в резиденция Мантиниеми

Камион насмел пешеходец, полицията установи самоличността на ранения 16-годишен Момчето е в тежко състояние със съчетани травми

Военнослужещи от Република Македония участваха в съвместната българо-американска подготовка „Тракийско лято – 2018”

Арестуваха двама пияни шофьори без книжки, блъснали каруца с кон и мантинела

Джип блъсна жена на пешеходна пътека в Благоевград

Ники Илиев и Саня Борисова заедно на кинофестивал в Италия

Българинът все още предпочита депозита

Банковият депозит изглежда остава най-предпочитаният от българина вариант за влагане на свободните средства. Доказателство за това е, че след изплащането на близо 3,6 млрд. лв. гарантирани влогове от КТБ през декември, парите останаха в банковата система.

Депозитите на неправителствения сектор в българските трезори възлизат на внушителните 57,64 млрд. лв. към края на 2014 г., показват данни на БНБ. В тази сума са включени средствата на фирмите, финансовите посредници, застрахователните компании, пенсионните дружества и домакинствата. Огромната част от тях – 39,26 млрд. лв., са спестявания на гражданите.

2,63% средна лихва по депозити в левове

Българите продължават да трупат пари в банките, въпреки спадащата доходност по депозитите. През декември например средната лихва по новите срочни депозити в левове е била 2,63%. Спрямо ноември се отчита леко повишение от 0,17 процентни пункта, но то вероятно се дължи на единично подобрение на условията на някои по-малки банки в опит да привлекат средста от изплащането на депозитите от КТБ. Показателно е, че за една година средната лихва по новите депозити в левове се е понижила с 1,13 пр. п. Данните на БНБ показват още, че през декември средната лихва по новите срочни влогове в евро е 2,16% спрямо 2,29 на сто през ноември. На годишна база лихвата по тези продукти се е свила с 1,27 пр. п.
През януари доходността по някои стандартни срочни депозити падна дори под 1%. Това важи за влогове със сравнително кратък срок от 3 или 6 месеца.
Трусовете в банковата система и спадащата доходност по депозитите явно все пак оказват някакво влияние върху нагласите за спестяване на хората. Средствата по депозитите им продължават да нарастват, но с по-бавен темп. Например през декември те нарастват с 4,1% спрямо същия месец на 2013 г. През декември 2013 г. обаче ръстът на годишна база е бил 9,3 на сто.

Алтернативите са слабо популярни

Според икономистите едва ли ще има съществена промяна в предпочитанията на хората заради спадащата доходност по депозитите, но все пак част от средствата вероятно ще се насочат и към други възможности за спестяване. Такива са инвестициите в имоти, вложенията на борсата или във взаимни фондове, сключването на застраховка „Живот“ със спестовен елемент или осигуряването в доброволен пенсионен фонд.
У нас доброволните пенсионни фондове все още са слабо популярни. Данните на Комисията за финансов надзор (КФН) обаче показват, че средногодишно считано от декември 2012 г., вложенията в тези фондове са донесли доходност от около 6,40%.
Алтернатива за хората със свободни средства е и застраховката „Живот“ със спестовен елемент. Тези продукти обаче се сключват за доста по-дълъг период – от 5 до 25-30 години. Средната годишна доходност по тези полици е 3,5-4%, но тя не е гарантирана, а зависи в какви инструменти ще се инвестира спестовната част от застрахователната премия.
Други възможности са инвестициите на капиталовия пазар или в злато.

Калоян Стайков, икономист:

Пренасочване може да има от депозитите над 200 хил. лв.

Дори и да има пренасочване, то ще бъде в малки мащаби. Най-вероятно ще става по линия на хората, които имат депозити над 200 хил. лв. Обикновено те имат по-добър достъп до информация и могат да си позволят да потърсят други инструменти.
Масово българинът разчита на депозит в банка. Животозастраховането е на много ниски нива. По същия начин стои въпросът с инвестициите на фондовата борса, във взаимни фондове и др. У нас като сигурни инвестиции се възприемат банковия депозит и инвестициите в недвижимо имущество.
Дори и да има някакво пренасочване на средства заради ниските лихви, то ще бъде при големите депозити и ще бъде насочено към търсене на по-висока доходност и алтернативни инвестиции. Вероятно част от средствата ще се насочат и към взаимни фондове, които работят на международните пазари. При по-малките депозити под 200 хил. лв. е възможно да има известно пренасочване към недвижими имоти и дори към потребление. Но като като цяло няма да има сериозна промяна в нагласите. Все пак големият брой депозити са под 10 000 лв.

Красимир Ангарски, финансист:

Банките са пълни с пари, защото няма добри алтернативи

Няма да има сериозно пренасочване на средства заради ниските лихви по депозитите. Липсват достатъчно добри алтернативи и парите се насочват към банките. Това води до свръхликвидност и допълнително стимулира спада на лихвите. Няма свестни бизнеси и възможности за инвестиции.
Тази свръхликвидност е свързана със забавянето на кредитирането. Липсват добри проекти, които банките да кредитират и се налага да свалят лихвите. Иначе ще имат загуби. Ако банките продължават да бъдат консервативни и не смеят да поемат част от риска, тази тенденция ще се запази.
Едва ли ще има пренасочване към сектора на недвижимите имоти, защото там има пренасищане, а на борсата няма свестни предприятия. Държавата нищо не пуска на борсата. Липсват й качествен мениджмънт и иновативни продукти. Това демотивира хората. Освен това те се уплашиха от това, което стана с КТБ. Банките също се уплашиха и са много консервативни при отпускането на кредити. Вероятно ще облекчат условията, но трябва да се стабилизира банковата система.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.