На 20 април 2018 да почерпят

Лекар, обвинен за смъртта на поп певеца Принс, ще плати 30 000 долара глоба

Изявление на президента Румен Радев след заседание на КСНС на тема „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки“

Корнелия Нинова: Предложих в модернизацията на армията да се включат Българската отбранителна индустрия и бизнеса

Прессекретариатът на президента срещу Цветан Цветанов: Прокарвал ли е Радев становище срещу НАТО на КСНС

Министър Красимир Каракачанов: Очакваме над 130 млн. лева за отбрана до 2019 г.

Пентагонът: Сирийското правителство запазва ограничена възможност за химическо нападение в бъдеще

Пази ни армия без хора и техника Войникът получава по-ниска заплата от шофьор в градския транспорт

Иракчанка опита да влезе в Румъния с чужд британски паспорт, закупен в България

Пишат как се започва бизнес Въвеждат електронни обществени поръчки

Министър Ангелкова: Това лято очакваме значителен растеж на чуждестранните туристи

ЦСКА в кубчето на Рубик

Мутри изнудили баба да пренася кокаин Банда от 7 врачани вече е зад решетките, един от тях бил беглец от правосъдието

„Трансформации“-те на Благой Иванов

Вижте акцентите от броя на “Труд” в петък, 20 април 2018

Българинът все още предпочита депозита

Банковият депозит изглежда остава най-предпочитаният от българина вариант за влагане на свободните средства. Доказателство за това е, че след изплащането на близо 3,6 млрд. лв. гарантирани влогове от КТБ през декември, парите останаха в банковата система.

Депозитите на неправителствения сектор в българските трезори възлизат на внушителните 57,64 млрд. лв. към края на 2014 г., показват данни на БНБ. В тази сума са включени средствата на фирмите, финансовите посредници, застрахователните компании, пенсионните дружества и домакинствата. Огромната част от тях – 39,26 млрд. лв., са спестявания на гражданите.

2,63% средна лихва по депозити в левове

Българите продължават да трупат пари в банките, въпреки спадащата доходност по депозитите. През декември например средната лихва по новите срочни депозити в левове е била 2,63%. Спрямо ноември се отчита леко повишение от 0,17 процентни пункта, но то вероятно се дължи на единично подобрение на условията на някои по-малки банки в опит да привлекат средста от изплащането на депозитите от КТБ. Показателно е, че за една година средната лихва по новите депозити в левове се е понижила с 1,13 пр. п. Данните на БНБ показват още, че през декември средната лихва по новите срочни влогове в евро е 2,16% спрямо 2,29 на сто през ноември. На годишна база лихвата по тези продукти се е свила с 1,27 пр. п.
През януари доходността по някои стандартни срочни депозити падна дори под 1%. Това важи за влогове със сравнително кратък срок от 3 или 6 месеца.
Трусовете в банковата система и спадащата доходност по депозитите явно все пак оказват някакво влияние върху нагласите за спестяване на хората. Средствата по депозитите им продължават да нарастват, но с по-бавен темп. Например през декември те нарастват с 4,1% спрямо същия месец на 2013 г. През декември 2013 г. обаче ръстът на годишна база е бил 9,3 на сто.

Алтернативите са слабо популярни

Според икономистите едва ли ще има съществена промяна в предпочитанията на хората заради спадащата доходност по депозитите, но все пак част от средствата вероятно ще се насочат и към други възможности за спестяване. Такива са инвестициите в имоти, вложенията на борсата или във взаимни фондове, сключването на застраховка „Живот“ със спестовен елемент или осигуряването в доброволен пенсионен фонд.
У нас доброволните пенсионни фондове все още са слабо популярни. Данните на Комисията за финансов надзор (КФН) обаче показват, че средногодишно считано от декември 2012 г., вложенията в тези фондове са донесли доходност от около 6,40%.
Алтернатива за хората със свободни средства е и застраховката „Живот“ със спестовен елемент. Тези продукти обаче се сключват за доста по-дълъг период – от 5 до 25-30 години. Средната годишна доходност по тези полици е 3,5-4%, но тя не е гарантирана, а зависи в какви инструменти ще се инвестира спестовната част от застрахователната премия.
Други възможности са инвестициите на капиталовия пазар или в злато.

Калоян Стайков, икономист:

Пренасочване може да има от депозитите над 200 хил. лв.

Дори и да има пренасочване, то ще бъде в малки мащаби. Най-вероятно ще става по линия на хората, които имат депозити над 200 хил. лв. Обикновено те имат по-добър достъп до информация и могат да си позволят да потърсят други инструменти.
Масово българинът разчита на депозит в банка. Животозастраховането е на много ниски нива. По същия начин стои въпросът с инвестициите на фондовата борса, във взаимни фондове и др. У нас като сигурни инвестиции се възприемат банковия депозит и инвестициите в недвижимо имущество.
Дори и да има някакво пренасочване на средства заради ниските лихви, то ще бъде при големите депозити и ще бъде насочено към търсене на по-висока доходност и алтернативни инвестиции. Вероятно част от средствата ще се насочат и към взаимни фондове, които работят на международните пазари. При по-малките депозити под 200 хил. лв. е възможно да има известно пренасочване към недвижими имоти и дори към потребление. Но като като цяло няма да има сериозна промяна в нагласите. Все пак големият брой депозити са под 10 000 лв.

Красимир Ангарски, финансист:

Банките са пълни с пари, защото няма добри алтернативи

Няма да има сериозно пренасочване на средства заради ниските лихви по депозитите. Липсват достатъчно добри алтернативи и парите се насочват към банките. Това води до свръхликвидност и допълнително стимулира спада на лихвите. Няма свестни бизнеси и възможности за инвестиции.
Тази свръхликвидност е свързана със забавянето на кредитирането. Липсват добри проекти, които банките да кредитират и се налага да свалят лихвите. Иначе ще имат загуби. Ако банките продължават да бъдат консервативни и не смеят да поемат част от риска, тази тенденция ще се запази.
Едва ли ще има пренасочване към сектора на недвижимите имоти, защото там има пренасищане, а на борсата няма свестни предприятия. Държавата нищо не пуска на борсата. Липсват й качествен мениджмънт и иновативни продукти. Това демотивира хората. Освен това те се уплашиха от това, което стана с КТБ. Банките също се уплашиха и са много консервативни при отпускането на кредити. Вероятно ще облекчат условията, но трябва да се стабилизира банковата система.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.