Днес „Труд” с патриотично приложение „Знамената на славата”

Опълченските светини на Свобода

За 137 години нова България българско войнско знаме няма пленено! За това и бойните пряпорци на армията ни са свети реликви за всеки българин, нещо мистично и свещено за всеки, докоснал се до техния образ. В модерната ни история началото на този култ към знамената е поставено през освободителните борби, когато хайдушките чети са развели свои байраци. През Априлското въстание шиенето на български знамена е било свещен ритуал. Кулминацията на тази традиция са съдбовните битки в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Всички знаем за епичните боеве край Стара Загора и на Шипка и героизма на опълченците за опазването на Самарското знаме, но твърде малко знаем за другите знамена на опълченските дружини.

През 2006-а, 2007-а и 2008 г.в едни от най-мащабните си родолюбиви акции в. „Труд” подари на своите читатели последователно националния трибагреник и точни копия на знамето на Ботевата чета и Самарското знаме. Тези знамена и днес се развяват по балкони и покриви, красят патриотични стени в българските домове, читалища и училища, а и челата на рейсове и тролейбуси в цялата страна. Още нещо - през 2007-а подарихме 20 големи знамена на Ботевата чета с пики на 20 възрожденски града-герои от Априлската епопея от 1876 г. По това време една българска професорка научно искаше да ни докаже, че Баташкото клане било мит и едва ли не художественна измислица. В отговор кметството в Батак и още 19 кметства побиха Ботевото знаме със златен лъв, обрамчен с надпис „Свобода или смърт”. Предната 2014 г. за 3 март ви подарихме плакат с Браилското опълченско знаме, ушито от Стиляна Параскевова.

Верен на традицията, на тазгодишния 3 март, когато празнуваме 137 г. от Освобождението, вестник „Труд”, в 16-странично специално патриотично приложение „Знамена на славата”, ще ви разкаже пълната история на опълченските светини, които всеки българин трябва да знае и да носи в сърцето си. С преклонение пред паметта на дедите ни, които извоюва правото да я има България и българин да звучи гордо!

Шест са известните опълченски пряпорци. Знамената, предназначени за първа и втора дружина на Българското опълчение, са поръчани от председателя на Славянския благотворителен комитет в Москва Иван С. Аксаков. Макар и изработени в Русия, знамената носят български национални символи: цветовете – бяло, зелено, червено, подредени така, както ги познаваме днес и изправен коронован лъв. Знамената не вземат реално участие в Руско-турската война 1877-1878 г. не само поради закъснялото им доставяне, но и поради нежеланието на руското командване дружините да участва със знамена с неруска символика в бойни действия. В битките за свободата на България не влизат и знамето на пета опълченска дружина, изработено със средства на българската общност в Киев, но придружило дружината през целия й боен път. Както и знамето, ушито от Стиляна Парарскевова в Браила, което става първообраз за националния ни трибагреник. Светиня за България е Самарското знаме на трета знаменна опълченска дружина, покрило се с непреходна слава в боевете при Стара Загора и Шипка. Пряпорец от Априлското въстание, известно като Горнооряховското знаме, единственото, ушито в България, води в боевете 4-та опълченска дружина.

Опълченските знамена водят българската армия в паметни събития и победни битки още цели 40 години – в Сръбско-българската война, Съединението, Балканската и Първата световна войни. Днес те са светините на войнската ни слава, защото салавата, че няма пленено в бой българско знаме е национална гордост, която никой не може да ни отнеме - вовеки веков!