„Когато си давате оставки, давайте ги накуп, защото виждате какъв панаир е парламентът". Така премиерът Борисов се обърнал към министрите си след дебата, предшествал избора на нов шеф на МВР.

Народният изказ на българския министър-председател неведнъж ражда бисери. Но сравнението на Народното събрание с панаир не му е от най-сполучливите. Това за шлифера – дето му го хванали Гербер номер две, Реформатор номер едно или други, беше доста по-правдиво.

Панаирите в цял свят са място, където се предлагат стоки, необходими за бита, те са и средище за социални контакти и за изява на творчески дух и фантазия. Етническите кавги между Патриотичния фронт и ДПС с участието на РБ и "Атака", замерянето с думи като „озверели човекоподобни, изроди, дерибеи, джелати“ и други разни заради които в добрите семейства отпращат децата в другата стая, би трябвало да се нарекат безобразие – и срамно, и страшно. А пък форумът в стила на депутатите би могъл да се сравни с бардак, в който са влезли пияни моряци.

Като каза обаче, че т.нар. народни представители си играят с огъня в партийната си пропаганда, че взривените вагони с майки и пеленачета на гара Буново не бива да се забравят, че лавината на омразата между българи, турци и роми, християни и мюсюлмани расте безконтролно и че хич не са далеч Крим и Косово, премиерът беше абсолютно точен.

А на нас много силно ни се прииска да видим и оставки на депутати накуп.