Снажен мъж с достолепна осанка и широка усмивка със замах отваря тежката врата на кметството в Павликени. Ганчо Александров е живата история на градчето. 28 години е ръководил отдел "Култура" в общинската администрация, сменил петима кметове, до един червени.

На 30 юни миналата година се пенсионирал, а на 2 юли кметът на Павликени инж. Емануил Манолов (БСП) му се обадил и му казал: "Стига си почивал. Идвай да работиш!" Направил го експерт по въпросите на културата.

"За мен културата няма цвят. Тя е бяло българско огнище, до което всеки може да приседне и да си вземе огън. Оцелял съм при толкова управници с отговорност и коректност. През годините табелите на кабинетите се сменяха, но аз останах все така силно влюбен в града и хората му. За мен има три цвята - бяло, зелено и червено и това е България", разкрива Ганчо Александров.

65-годишният културтрегер минава за една от най-колоритните личности в региона. Води предаванията на общинското радио, както и всички весели и тъжни ритуали в Павликени. Държи речи на сватби, кръщенета и траурни церемония и с прочувствените си слова успява да трогне до сълзи присъстващите. Бабите дори му заръчат:: "Ганчо, като чуеш, че съм умряла, ела да поговориш на гроба ми..."

В Павликени всички го познават - и малки, и големи. "Сутрин тръгвам за работа поне един час по-рано, защото хората ме спират по пътя и ме засипват с въпроси. Ако ме наричат "Ваше превъзходителство" или "Ваша светлост", няма да ми стане така мило, както, като ми кажат "Нашият Ганчо", доверява Александров. Посрещал е в Павликени президенти, министри, дипломати, творци. Когато се запознавал с Дамян Дамянов, поетът въкликнал: "Името ти звучи като камбанен звън."

Дългогодишният шеф на културата е роден на Гергьовден. Силно тачи св. Георги и носи образа на покровителя си изваян върху масивен златен медальон. Александров произхожда от стар руски род.

"Дядо ми бил белогвардеец и се е задомил тук. Като дете бях подстриган за дякон. Този факт е известен на мои приятели духовници, които ме наричат "Дяконе", споделя Александров. Той има изострена интуиция и чувствителност и е контактувал и с хора със свръхспособности.

Когато доц. Игнат Игнатов написал книгата "Ясновидците", Ганчо Александров го поканил да я представи в Павликени. По същото време имало предизборна кампания за местна власт. Пристигнали и описаните в книгата чародейци.

"Преди да излязат пред хората в салона, зад кулисите ги питам: "Кой ще е новия кмет на Павликени? Поискаха да им изброя имена, партии. След миг се чу гласа на една женица в ъгъла: "А кой е Никола?" Сепнах се, но казах, че това е кандидатът от СДС д-р Никола Христов. И тя отсече, че той ще е бъдещият градоначалник. Така през цялата кампания на всички митинги, концерти и прояви аз и приятелите ми шумно скандирахме името му и викахме: "СДС, СДС, СДС". Вотът обаче изненадващо спечели Стефан Стефанов от БСП.

Притесних се и в първия работен ден отидох на работа издокаран с червена риза. Новият кмет приближи и ми прошепна: "От утре те искам на работа с костюм." След време съдбата отново ме срещна с въпросната ясновидка и като й разказах за гафа, тя отвърна: "Звездите първо посочиха това!", спомня си Александров.

Изисканият мъж е страстен колекционер и кабинетът му в кметството е като изложбена зала. Бюрото и шкафовете са обсипани със стотици сувенири, икони, полускъпоценни камъни, статуетки. Като дете Ганчо Александров живеел до градското кино и обичал да наблюдава художниците, които рисуват плакатите за филмите. Така се запалил да събира картички с ликовете на киноактьори и има внушителна колекция от над 4000 снимки.

"Баща ми беше книжар и от него наследих богата библиотека. Захванах се да я допълвам. През годините като шеф на отдел "Култура" имах щастието да се запозная с почти всички съвременни литературни класици - Николай Хайтов, Антон Дончев, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Марко Семов. Когато някой гостуваше в града ни, с ученически трепет вадех негово произведение и сега голяма част от книжната ми сбирка е с автографите на авторите."

При пътуване до Русия му подарили грамофон "Молодежны". Павликенчанинът захванал да купува плочи и колекцията му надхвърлила 1000 броя. Повечето от тях също са с автографи и посвещения от изпълнителите.

Ганчо Александров събира и предмети от порцелан. Първата изящна фигурка му подарила бившата министърка на културата Елка Константинова. Гостувал й в кабинета и се загледал по изваяните танцуващи тела на Людвиг и Антоанета, които красели масивното бюро. Константинова му подарила порцелана и така сложила началото на новата колекционерска мания на Александров. Преди време той дарил колекцията си от снимки на кинозвезди на антиквар от Велико Търново.

"Когато и да се видим, винаги ми дава по някоя фигурка. Толкова много съм събрал, че съм ги пръснал на три места", споделя Александров.

В канцеларията му могат да се видят чашки, часовници, миниатюрни обувчици, канички. Едно от помещенията в летния театър е побрало друга част от сбирката и е известно в града като "Порцелановата стая". "Най-ценните предмети съм отнесъл в дома си. Сред тях са пепелникът, който ползваше Дамян Дамянов, тапа за бутилка за уиски във формата на фазан изработена за коронацията на английската кралица. Имам изключително красиви ангели със свещи, херувимчета за елха, а коледните играчки са толкова много, че с тях мога да обзаведа три детски градини."

Ганчо Александров е създател на единствения у нас пътуващ детски фестивал "Като звездите". На един Трифон Зарезан зарязвал с народна носия. Фотографирал се. Снимката е етикет за колекционното му вино "Целувката на Дионисий". "Имам 40 бутилки, които подарявам на най-отбрани люде. От тях има отнесени в Париж, Южна Африка и на Канарските острови."

Александров не се разделя с любимия си фотоапарат и педантично събира красиви мигове от живота на Павликени. Снимките подрежда в албуми, които не се побират в цял гардероб. Челно място сред многобройните му приятели заема великотърновският митрополит Григорий. "От владиката знам, че най-скъпите неща в живота на човека са тези, които той отнася със себе си от този свят. А това е преживяното!", убеден е културният деец.