Д-р Валентин Маринчев, лекар - координатор по донорство от университетската болница „Св. Марина“ във Варна:

Частица от теб може да бъде за някого целият свят

Ненапразно това е логото на националната кампанията за донорството в България. Даряването на органи или клетки е проява на висша форма на хуманност. Даряването на органи спасява човешки живот, а това на клетки помага за създаване на нов живот.

Темата за донорството е недостатъчно дискутирана в България. Системата, която прави възможно осъществяването на донорство, е доста сложна и включва много специалисти – анестезиолози-реаниматори, невролози, радиолози, лаборатория, екипите от хирурзи, извършващи трансплантацията и др. С доказването на мозъчна смърт се потвърждава необратимостта на състоянието на пациента. Един от най-важните и най- тежки етапи е разговорът с близките на починалия човек и получаване на тяхното съгласие за донорство.

Донорската база във Варна, в която аз работя, е една от основните в страната. Ролята на координатора по донорство е доста комплексна. На него се падат отговорностите за поддържане на сърдечната дейност на починалия в мозъчна смърт човек с медикаменти и апаратура за изкуствено дишане, което е изключително трудно и ограничено във времето. Провеждат се много и специфични изследвания, за да не се допусне пренасяне на тежки заболявания чрез трансплантирания орган. Това са дейности, които трябва да се извършат много стриктно, но и бързо, по всяко време на денонощието и изискват много отговорност и физически сили. Но най-тежък за нас остава разговорът с близките, в който трябва да им обясним, че техният роднина или близък е починал, състоянието е необратимо и да ги информираме за възможността да дарят негови органи. При този разговор обясняваме на близките подробно какво е мозъчна смърт, процедурата по вземане на органи при съгласие от тяхна страна и им оказваме пълна психологическа подкрепа. Този момент е един от най-тежките за нас в целия процес поради факта, че от една страна съобщаваш за загуба на любим човек, а в следващия момент искаш от тях да вземат изключително трудно решение. Решението за даряване на органи от близък човек се взема, за да се помогне на нуждаещите се хора, но доста често има и важен психологически ефект върху близките на донора, защото чрез този акт те оставя частица от техния близък да живее. И пред силата и благородството на тези хора ние се прекланяме.

Какви са основните проблеми в сферата на донорството и трасплантологията.

На първо място е информираността на обществото. Много е важно хората да разберат, че донорството и трансплантациите са съвременен метод на лечение, който е ежедневие във всички развити страни; че не може да се извършват злоупотреби в тази област, тъй като всички етапи и процеси се осъществяват от много екипи (над 50 човека от началото на ситуацията до трансплантациите) и се спазват и документират стриктно, съобразени с действащата законова и нормативна уредба на РБългария. Тук според мен е мястото на медиите. Нужно е по-широко информиране и дискутиране на теми, свързани с донорството. Нужно е да се създаде увереност, че този дълъг, труден и емоционално тежък процес се прави само и единствено с цел да се помогне на нуждаещите се. Трябва хората да приемат акта на даряване на органи като свое право, чрез предварителни разговори в семейството. Трябва да се върне доверието в системата и в лекаря. Няма по-тежко за един лекар, от това да загуби битката за един човешки живот, въпреки че е вложил всичко в нея. И ако донорството е единственият шанс да остане жива частица от този човек, значи все пак битката не е загубена.

Д-р Красимир Бинев, лекар - координатор по донорство от столичния „Пирогов“:

Никой не е застрахован и може да стигне до трансплантация

Донорството и трансплантациите засягат всички. Всеки от нас е потенциален реципиент - може да се нуждае от трансплантация и животът му да зависи от решението на някой непознат. Има два вида смърт – сърдечна и мозъчна. Мозъчната смърт не е много често явление. Лекарите се борят за живота на всеки пациент в реанимация. При кома, след черепно-мозъчна травма или мозъчен кръвоизлив, са нарушени мозъчната функция и съзнанието. Част от тези хора се възстановяват, други загиват от травмата или тежките усложнения, но не винаги има мозъчна смърт. Органна трансплантация може да се извърши само от починали с мозъчна смърт, която се доказва в течение на часове по протокол и документите се съхраняват 30 години. Мозъчната смърт настъпва, когато е преустановено кръвообращението на мозъка - отпада регулацията на всички органи и системи и само сърчицето може да бъде поддържано още известно време с медикаменти и специална апаратура.

Има хора, които се страхуват, че ако болният е смятан за потенциален донор, няма да бъде лекуван. Мозъчната смърт се диагностицира в хода на лечението и борбата за спасяване на пациента. Ако пациент с тежка мозъчна травма или мозъчен кръвоизлив не е лекуван с всички средства, известни на съвременната медицина, той не може да бъде донор, защото клетките на органите ще бъдат вече увредени. Когато отпадне регулацията на централната нервна система, поддържането на органите е изключително трудно и ограничено във времето, понякога само няколко часа. Когато се надвиши дозата на лекарствата за поддържане в стремеж да запазим сърдечна дейност за още известно време, не може да се трансплантира орган, дори и да имаме съгласието на близките.

Д-р Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантации:

Дарителството е в душата на българина

Донорството и трансплантациите са задача на цялото общество: ако искаш да получиш, трябва да си готов да дадеш. Донорството няма цена. То е дарение и спасение от един човек за друг. Дарителството е в душата на българина, благородството и човеколюбието също. Недостатъчна е само информацията за същността на донорството на органи, за да може всеки българин приживе да вземе своето решение дали би искал да продължи доброто и след смъртта си.

Трябва да се поклоним пред всички хора, които отивайки си от този свят, оставиха частица от себе си да живее в някой непознат, и на техните близки, които в най-тежкия за тях момент взеха благородното решение да дадат живот на други хора.

Да благодарим на лекарите, които се борят за спасяването на всеки един човешки живот и когато това е невъзможно, продължават борбата за тези, които чакат последния шанс да бъдат излекувани чрез трансплантация.