МАРГАРИТА ВАСИЛЕВА

Дори и да не сте запален любител на киното, сигурно вече сте чули за невероятната съдба на Алън Тюринг и начина, по който той повлиява на Втората световна война - история, която послужи за сюжет на касовия филм „Игра на кодове”. Това, което навярно липсва сред впечатленията ви от лентата, е, че британският учен всъщност допринася значително за развитието на компютърните науки и поставя началото на теорията за изкуствения интелект.

„Пред класическия изкуствен интелект, който постулира Алън Тюринг, съществуват много граници. Например той трудно би могъл да отговори на въпроси от сорта: „Може ли крокодил да бяга с препятствия?” Причината е липсата на опит в реалния физичен свят, който може да бъде придобит само ако изкуственият интелект има физично тяло и може да възприема околния свят чрез собствените си сензори. Към това се стремя в момента, към т. нар. внедрен изкуствен интелект.” Думите са на д-р Петър Кормушев (kormushev.com) - специалист по роботика и машинно обучение и ръководител на департамента по роботика на Италианския институт по технологии в Генуа, както и носител на наградата „Джон Атанасов” за 2013 г. „Като дете обичах да строя всякакви модели от конструктори и редовно ходих на клубове по корабо- и ракетомоделизъм. В гимназията се срещнах с моята „първа любов” информатиката. Бях страшно запален по компютърни алгоритми и посещавах кръжоци и състезания по програмиране. В университета се насочих към изкуствения интелект, който беше естествено продължение на информатиката. По време на докторантурата си се концентрирах върху изчислителния изкуствен интелект, а в момента го внедрявам в истински системи, които си взаимодействат с външния свят по физичен начин – т.е. роботи.”

„Технологиите, които разработваме в лабораторията, са първи прототипи на системи, които ще бъдат усъвършенствани и реализирани в индустрията чак след 4-5 години. Затова често се чувствам така, все едно живея в бъдещето. За да се създаде един хуманоиден робот, трябват множество интердисциплинарни знания и умения. Крайният резултат е продукт от съвместната работа на цял колектив от специалисти, включващи инженери, дизайнери на механиката и електрониката, на сензорите и т.н. Хората се повлияват от научнофантастични книги и филми, които преувеличават значително реалните възможности на днешните роботи. Истината е, че съвременните роботи имат когнитивните възможности на дете и физическите възможности на 70-годишен старец, а нашата цел е да постигнем точно обратното. Това, което малко хора осъзнават, е, че за един робот е изключително трудно да извършва дори елементарни за нас дейности като ходене, скачане, боравене с предмети, възприемане на околната среда. В същото време чисто абстрактни математически дейности като игра на шах са съвсем лесни за робота, но трудни за хората. Противоречието между това кое е лесно и кое трудно за хората и роботите води до изкривена представа за стойността на научния напредък в тази сфера.”

Разработваните от д-р Кормушев методи за обучение и самообучение се прилагат в различни роботи, включително хуманоидни роботи, манипулатори и мобилни роботи. Сам определя проекта PANDORA като една от най-впечатляващите и успешни разработки, в които е вземал участие. Целта е създаване на автономен робот, който да извършва сложни и продължителни мисии под вода и да служи като система за наблюдение и поддръжка на подводни съоръжения такива, каквито се използват в нефтената промишленост.

Роботът би могъл да се използва и за подводна археология. „Малко хора си дават сметка за това, но истината е, че знаем много повече за повърхността на Марс, отколкото за дълбините на земните океани, а роботите могат да ни помогнат да овладеем тези неизследвани места. В момента д-р Кормушев се занимава с подготовката на хуманоиден робот WALK-MAN за участие в международното състезание DARPA Robotics Challenge (https://www.therobo ticschallenge.org/), чийто финален кръг ще се проведе през юни 2015 г. в Калифорния. Общият награден фонд е 3,5 млн. долара, от които 2 млн. ще бъдат връчени на отбора с най-добре представилия се робот. В състезанието участват общо 25 робота, като само 3 са от Европа (два от Германия и един от Италия - този, който разработва д-р Кормушев). Целта на надпреварата е да се тестват пределите на съвременните роботи в екстремна ситуация, наподобяваща тази в атомната електроцентрала „Фукушима”, Япо-ния, през 2011 г. Роботите ще трябва самостоятелно да прекосят пресечен терен, затрупан с отломки, да отварят врати, да изкачват стълби и да извършват сложни ръчни манипулации.

Най-познатият за широката публика експеримент на д-р Кормушев обаче има доста по-близък до ежедневието ни характер. „Мисля, че за хората най-интересният мой експеримент е този, в който уча робот да обръща палачинки, като ги мята във въздуха. Тази задача е трудна не само за роботите, но и за хората. Въпреки това успях да създам алгоритъм за самообучение, който позволи на робота да се научи сам да обръща палачинки след множество опити (около 50). Принципът е самоусъвършенстване чрез проби и грешки - също както едно дете, което се учи само да кара колело.”

С развитието на роботиката се увеличават и твърденията, предвещаващи пагубен финал за човечеството, продиктуван от усъвършенстването на роботите. Има ли обаче някакъв реализъм в подобни „предсказания” и възможна ли е някаква негативна последица от високата степен на напредък в сферата на технологиите? „Всяка технология може да се използва както за добри, така и за лоши цели. Нашата отговорност е тя да се контролира. Използването на полуавтономни дронове и роботи войници е неизбежно, а от нас зависи то да доведе до запазването на човешкия човек, а не обратното. Относно популярния филмов сценарий за свръхинтелигентни роботи, които се обръщат срещу създателите си, не мисля, че има от какво да се плашим. Вярвам, че в далечното бъдеще границата между хора и роботи ще бъде толкова размита, че ще е безсмислено да се говори за война помежду ни. Първите стъпки в тази посока вече са факт с разработването на роботизирани протези и екзоскелети. Все пак сферата на роботиката повдига множество етични въпроси, на които е трудно да се отговори може би защото не съществува верен отговор. Например съвременните интелигентни автомобили вече имат активни системи за защита на пътниците, които задействат спирачките преди челен сблъсък. Сега, представете си, няма достатъчно разстояние да се спре навреме, а отляво и отдясно има тротоари пълни с пешеходци. Изкуственият интелект, внедрен в колата, ще трябва да вземе решение дали да завие, спасявайки пътниците, но убивайки множество пешеходци, или да не завие, за сметка на пътниците, за да предпази пешеходците. Последното едва ли ще се понрави на собствениците на колата.”

И така, ако се върнем отново на филма и на Алън Тюринг и си спомним колко усилия и повторения му трябваха, за да разбие „Енигма”, няма как на д-р Комушев да не бъде зададен въпросът за отдадеността към професията. „Най-страхотното преживяване е, когато си открил нещо ново, нещо, което никой друг преди теб не се е сетил да конструира или изпробва. Именно тези моменти, в които ти се иска да извикаш „Еврика!”, дават мотивация и смисъл на целия усилен труд и стотиците предходни неуспешни опити.”