Цялата общинската сграда на Чепеларе светна в зелено в чест на националния празник на Ирландия - Свети Патрик, на 17 март. Така местните се отблагодаряват за огромните дългогодишни дарения на шепа ирландци, които живеят тук. В тяхна чест от 2010 г. е открита улица „Ирландия“, на която са къщите на двама от четиримата ирландци в Чепеларе, обявени и за почетни граждани на родопската община.

„Ирландската следа“ на Чепеларе е трогателна. „Те заслужават много повече - дори булевард, но поне една улица сме кръстили на тяхната родина в тяхна чест и отбелязваме празника им. Това е най-малкото, с което можем да се отблагодарим, за това, което са направили", казва ветеринарният лекар Румен Стрински.

Той се запознава преди 25 години с един от ирландците, дошъл на ски в Родопите - Шон Бойлан. Години наред ирландецът идвал на ски, след това наел малка двуетажна къща от хирург, която впоследствие купил.

Шон е запазил местната атмосфера в къщата. Досущ като в другите родопски къщи застлал дивана с родопско одеяло, а на тавана виснал писани чанове. Построил и битово барбекю в двора, за да се среща с местните си приятели. Още с идването си в къщата, Шон развява българското и ирландското знаме на двата края на терасата си. Покрай него дошъл и Гебриъл Мъри, който си построил в съседство триетажна къща. „Той има пет деца и затова му трябва по-голяма къща“, казват съседите му.

Те са от град Монахан, който има под 10 хил. жители. От същия град имоти в Чепеларе имат още Брендън Монахан, Кевин Байлън, Реймънд Уилкинсон, който е бил дългогодишен шеф на колеж в Монахан и Дейвид Дръм. Всички, с изключение на Гейбриел, са членове на „Ротари клуб“ в Монахан.

Цялата ирландската компания обича Чепеларе и зимните спортове. Обикновено те, освен със семействата си, идват с приятели - по над 30 души. Известни са обаче в родопския град с това, че от дълги години събират заедно с техни приятели в родината си и изпращат помощи за Чепеларе и Родопите.

По предложение на Стрински, който тогава бил общински съветник, през 2010 г. четирима от ирландците са обявени с рядкото пълно единодушие за почетни граждани на Чепеларе от местния парламент, а уличката, на която са къщите на Шон и Гебриъл, официално е кръстена „Ирландия“. Улица „Ирландия“ е пресечка на „Персенк“, където е родната къща на олимпийската шампионка Екатерина Дафовска, и засега е около 60 метра. На север граничи с гората.

„Ирландия“ е с голям наклон, но е на най-разгледното място, от което се обхваща с поглед целия град. Почти цялата е прокарана през земя, собственост на българо-швейцарско семейство, без намесата на общината. Чужденците просто са се разбрали да отстъпят част от имота си за пътя.

„Гущер махала й викат на нашата, защото е най на припек в цяло Чепеларе. И изгледът ни е към цяло Чепеларе. Затова и си заслужава тук да е улица „Ирландия“, сочи табелата на стръмната уличка комшията Трендафил Асенов, който е началник цех на гатер в Чепеларе. Разказва колко бил сразен от човечността на Шон Бойлан преди години.

„Дойде една вечер късно през зимата на гости, такава била традицията в неговата държава - да се запознават с комшиите, като се настанят някъде. Моето момче Мишо знае перфектно английски, поканихме го вкъщи и така завързахме контакт. Като пристигнат в България, си ходим на гости, на рождени дни ни носи подаръци, помагаме си. Сега са ми дали ключовете да им наглеждам къщите", реди Асенов.
„Рядко скромни хора са, но са дали милиони за дарения за Чепеларе и региона“, казва Румен Стрински.

От 25 години ирландците пращат веднъж годишно цялото количество специални храни и брашна за годината за дъщеря му, която е на специфична диета, а месечно у нас тези храни струват към 1400 лв. Преди да закрият домовете в района, ирландците са пращали тонове храни, дрехи и лекарства за домовете в Стойките, Широка лъка, Джурково, събрани от лични средства и благотворителност. Единия път беше такова огромно дарение, че дойде с контейнер по кораб от Белфаст, разказва Стрински.

След като чепеларка им разказала за нейно близко момче - 7-годишния Никола със сърдечно заболяване от Русе, ирландците му спасяват живота, тъй като плащат цялото лечение за над 250 000 лв. с две сърдечни операции от английски професор в Лондон и София.

Сега момчето е вече тийнейджър, идва на ски през зимата в Чепеларе, плува и се развива чудесно, казва д-р Стрински. Ирландците осигурили и първия подвижен кувьоз преди години на смолянската болница. Последно дарили инструментариум на лечебното заведение и консумативи за 15 000 лв. на поликлиниката в Чепеларе.

„Започнаха да даряват редовно в Родопите в годините на недоимък от 1992 г. насам. Това са само част от инициативите им. Не може да се изброи всичко. И те не са загледани само в България. В същото време дариха и 110 000 евро за борба с детския паралич в Африка. Безкрайно обичат Родопите и Чепеларе и казват, че ние сме им като роднини“, казва Стрински.

От обич към Чепеларе в Монахан Брендан е сложил трикольора на къщата си и надпис „Българско посолство“. Впечатлени от ирландците са не само чепеларци, но и техният посланик в България.

Негово превъзходителство посланик Джон Бигар, който на 20 февруари т.г. посетил Чепеларе по покана на кмета на общината - Тодор Бозуков, признал, че за целия си мандат не може да направи и половината от това, което те са направили като почит към Ирландия в България.

Родопският кмет дари него и съпругата му с родопска гайда и родопски терлици, престилка и покривка за маса. А местната фабрика за ски им подари и комплекти ски. Традицията от тук нататък пък повелява на всеки 17 март в чест Свети Патрик управата на Чепеларе да свети в зелено в чест на чуждоземните си почетни съграждани.