Ще направим всичко възможно, за да задържим цената на тока. Това каза няколко пъти председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (вече КЕВР, не ДКЕВР) Иван Иванов, който е на този пост едва от седмица.

Стремежът му за ниска цена на електроенергията нямал нищо общо с популизма, нито пък с политическа повеля.

Дали? Последните шестима шефове на регулатора твърдяха същото, а сега се оказа, че са били от зависими по-зависими. А резултатът от тази непопулистка политика е затънала в дългове енергетика.

Хората се петимни да чуят, че нещо няма да поскъпва, но дали са готови да платят по-късно цената за това задържане? Точно тук е ролята на КЕВР – институция, която трябва да има нужната експертиза, за да прецени докъде може да се съобрази с общественото мнение, така че да не наруши основни финансови и икономически принципи.

Досега енергийният регулатор работеше по метода – задава ниска цена и се чуди на коя фирма е дошъл редът да бъде източена заради нея. На мушката традиционно попадаше Националната електрическа компания и дъщерното й дружество Електроенергиен системем оператор.

Подобен подход е направо подсъден – едно е да намаляваш печалба на компания или да предотвратяваш трупането на свръхпечалба, а съвсем друго – да я обричаш на загуба. В това дружество също работят хора, които ще бъдат потърпевши, а ползата за обществото в дългосрочен план е повече от съмнителна.

Хората вече усещат първите придобивки от по-евтиния ток – ниското качество на доставките. В 21-ви век в България все още има места, където токът или спира често, или е с толкова вложени показатели, че е практически неизползваем.

Една снежна буря през март се оказа достатъчна, за да остави хиляди на тъмно. Още тогава старият вече състав на енергийния регулатор си призна, че няма очи да глобява енергото, щом не му е разрешил инвестиции.

Така че вместо новият шеф на КЕВР да дава поредните напразни надежди за ниска цена на тока, трябва бързо да влезе в час какво се случва в сектора. Самият той каза – „пробойни има“.

Но те все още са тайна са обществото. Никой не е видял доклади от проверките на държавните енергийни компании, където обикновено се трупат големите загуби. Яснота липсва и за доставчиците на ток ЧЕЗ, ЕВН и “Енерго про”, срещу които официално тече процедура по отнемане на лицензиите.

В същото време ценообразуването става от неясно по-неясно. В сметките за бита вече няма отделни редове за вида на използваната енергия и добавките, които влизат в цената и редовият потребител плаща при неясно как стъкмена тарифа.

България иска или не, отива към свободен пазар на електронергия, където ни очакват по-високи цени, поне първоначално. Ако регулаторът още отсега заработи по пазарната логика, шокът за битовите потребители би бил много по-малък. И само едно напълно обосновано, а не на всяка цена, задържане на цените от КЕВР, няма да прилича на сметка без кръчмар.