Fibank награди Сани Жекова

Задържаха психично болен мъж, убил баща си

Късметлия падна пред влак, счупи само крак

Фандъкова: Правителството отпусна 151 млн. лева за реконструкция на централната градска част

Швейцария дари противопожарен автомобил на община Кресна

Бойко Борисов: Столична община да помисли да направи скъпа зона в центъра Който иска да се разхожда с колата из града, да плаща повече, каза премиерът

Полицаи спряха от продажба 350 кг захарни и шоколадови изделия с изтекъл срок на годност

Георги Икономов: Името Банско е разпознаваемо в Бурса и е предпочитана туристическа дестинация

Президентът Радев наложи вето на Закона за КТБ

Ферари има два рождени дни Ако беше жив, Енцо щеше да навърши 120 г.

Цветан Цветанов: Жаблянов се държа все едно е номиниран за председател на БСП

Корнелия Нинова: Искането за оставка на Валери Жаблянов е противоконституционно

110 депутати решиха оставката на Валери Жаблянов

Съдът отложи първото заседание по делото срещу Владо Плацентата

Арестуваха двама, ограбили казино и бензиностанция с пластмасов пистолет

Приятелката на Чочо Попйорданов: Не приемам, че си е отишъл, усещам го край себе си

Не мога да приема, че когато един човек напусне този свят, всичко свършва с това, ние всички даваме по нещо. В случая Чочо даде страшно много. Това каза приятелката на покойния Чочо Попйорданов Даниела пред БиТиВи.

„Ние бяхме първата ученическа любов. Завинаги. От четвърти клас, когато Чочо ми се обясни в любов. Беше много смешно. Има една поща на „Скобелев”, събирахме се до нея в един двор. Отивайки натам той ме попита толкова искрено и по детски – искаш ли да ходиш с мен. Аз казах – ами добре. Чочо се завря под една кола от щастие. От четвърти клас бяхме заедно до последно със събирания и разделяния”, разказва Даниела.

„Много интересно ми предложи да ми е кавалер на бала. Бяхме в театрален кръжок, но Чочо не го приеха, а мен – да. Той толкова искаше да участва, че се направи на един байчо. По нищо не можеше да се разбере, че е ученик. Посипа се с брашно, прегърби се. Изнасяме представление, отварям едно писмо, а това беше от Чочо до мен дали ще се съглася да бъда негова дама на бала. Страшно се притесних. Това, което ми беше написал… невероятно.”

Не толкова светли обаче са спомените от последните години в живота на Чочо Попйорданов. Времето, когато чувствителната като струна душа на актьора не понася нанасянето на кал в света му и коментарите, които той чете по свой адрес в медиите.

„Той се затвори в себе си заради всичките спекулации, които се пишеха по негов адрес. Заради разочарованието, че каквото и да направи в професионален или личен план, т. нар. „жълта преса” не го оставяше на мира. Също и някои хора, които смяташе за приятели, а те го предадоха”, признава Даниела и отново и отново като мантра повтаря, че не, Чочо не си е отишъл и все още е с нея.

„Не приемам, че той си е отишъл, не мога да повярвам, всеки момент чакам да ми се обади, все едно е отишъл на едно по-дълго турне. И до ден днешен го усещам край себе си в различни ситуации. Мисля, че той е до мен и ми помага. Не съм изключила още телефона на Чочо и много мои приятели и колеги продължават да ме търсят на него.”

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете