Тичате бързо по улицата в изгладения си костюм с куфарче под ръка. Свивате зад ъгъла. Оглеждате се внимателно, след това разкопчавате ризата си и се оказва, че отдолу носите прилепнало трико, на гърдите ви се появява огромен S, a заедно с него и стабилна мускулатура. Докато се понасяте като вятъра, зад вас остава само веещото се червено наметало...
Всъщност не е нужно да сте точно като Супермен, за да бъдете супергерои. Може просто да притежавате по-развити сетива, които да ви открояват от останалите. Да имаш специални способности не е толкова невероятно, доказват изследванията. От засилено цветно зрение, през способност за разпознаване на всякакви вкусове, до запаметяването на веднъж видени лица – някои хора са надарени с по-особени сетива и те се срещат дори по-често, отколкото предполагате, пише британското издание “Дейли Мейл”.

От 1 до 2% от населението на земята се причисляват към така наречените “суперразпознавачи”. Те не могат да сбъркат лице, ако вече са го видели. Дори това да е било отдавна и за кратко. Обикновено хората могат да разпознаят около 20% от лицата, които са срещали. При суперразпознавачите това число стига до 80%, а при някои и до повече.
За съществуването на такива хора се е знаело още преди векове. Римските императори са ги карали да застават зад тях, когато са се изправяли пред събрала се тълпа, за да могат да разберат кой сред множеството е приятел и кой враг.
Има два малки участъка от двете страни на мозъка, които отговарят за разпознаването на лица. Експериментите са потвърдили, че при суперразпознавачите в тези центрове има много по-голяма активност. Лондонската полиция е индентифицирала повече от 100 суперразпознавачи. При безредиците от 2011 г. органите на реда трябва да прегледат стотици снимки. Един полицай, Гари Колинс, успява сам да разпознае 180 от нарушилите закона.
Способностите на суперразпознавачите са толкова изумителни, че те стават обект на научно изследване в Гринуичкия университет. Доктор Джош Дейвис, лектор в учебното заведение, обяснява, че стремежът на учените е да разработят тестове, с чиято помощ да откриват суперразпознавачите и да използват способностите им в услуга на обществото. Все пак Дейвис добавя, че въпреки възможностите си суперразпознавачите не могат така добре да запомнят всичко. “Изглежда паметта им работи толкова добре само когато се отнася за лица. Ако им се наложи да разпознават други неща, като цветя, те не се справят толкова успешно”, допълва докторът.

Смятате, че кафето, шоколадът или броколите имат прекалено силен вкус? Може да не сте толкова претенциозни, колкото изглеждате, може просто да сте “супердегустатори”. Човек има около 10 000 вкусови рецептора, които му позволяват да усеща различните вкусове. Супердегустаторите имат два пъти повече, което означава, че усещат вкуса много по-силно. Един на четирима души може да бъде надарен с повече рецептори, показват проучванията. Учените не са много сигурни на какво се дължи това. Може би е следствие на еволюцията - отишлите на лов не трябва да се връщат с опасна храна.
При жените супердегустаторите са по-често срещани, отколкото при мъжете. Хората с повече вкусови рецептори са и по-здрави, и по-слаби заради непоносимостта им към прекалено сладки и мазни храни.

Отново представителките на слабия пол са облагодетелствани и някои от тях са способни да възприемат милиони цветове, които останалите не могат да различат. Специални клетки в ретината на окото ни помагат да улавяме разликата в цветовете. При далтонистите в зависимост от вида нарушение на зрението човек не може да различава един от трите основни цвята - червен, зелен и син, или възприема всички цветове като нюанси на сивото. Някои жени обаче имат повече от клетките, които отговарят за различаването на цветове, и затова те улавят вариациите и при много близки нюанси. Тези дами се наричат “тетрахромати”. Причината за влиянието на пола се обяснява с гени в X хромозомите, които отговарят за създаването на клетките, които възприемат червеното и зеленото. Жените имат две X хромозоми. Докато мъжете имат само една.

Не е ясно точно колко жени са тетрахромати, защото технически е доста трудно да се запише това, което човек вижда. Учените продължават да работят по създаването на тестове, които да направят изследванията по-лесни.
И докато на повечето от нас ни е трудно да си спомним какво точно сме правили на определена дата миналия месец и какво сме яли за обяд, има хора, които не могат да забравят нищо, което им се е случило. Явлението се нарича “хипертимезия” и е свързано само с лични преживявания.
22-годишният Аурелиън Хаймън например може да опише в подробности какво е носил, какво е ял, какви са били новините и какво е било времето навън в произволно избран ден от живота му.

Автобиографичната памет на Аурелиън е безупречна и работи, без да се налага той да използва специални техники, за да я стимулира. Всичко се случва несъзнателно. Но колкото и плюсове да носи това, не е за пренебрегване и фактът, че Хаймън помни и всички унизителни ситуации в живота си и всички пъти, които е бил нараняван или пренебрегван, а това са все неща, които е по-добре да бъдат забравени.