Въпрос на обществен консенсус е дали да се помогне на 500 болни или само на 50 годишно

Вирусът на хепатит С е скритата епидемия, която причинява трудна за лекуване, хронична, безсимптомна инфекция, тъй като в голяма степен успява да „приспи“ имунната система.

По данни на Световната здравна организация около 180 милиона души по света са носители на вируса и между 1 и 5 души на всеки 100 ще починат поради причина, свързана с вируса на хепатит С. Единствен негов преносител е човекът. Хепатит С се разпространява при рискови кръвни процедури като кръвопреливането, при направата на татуровки, пиърсинг, при обрязване, хемодиализа, трансплантация на органи, инжектиране на вещества.

Вирусът на хепатит С е много заразен, но в същото време само 2% е опасността от инфектиране при порязване или убождане със заразен предмет. За сравнение този риск при HIV (вирусът, който причинява СПИН) е 0,3%. Спазването на изискванията за стерилност при работа с кръвни продукти, медицински процедури и употреба на остри предмети е единствената сигурна защита срещу хепатит С, категорични са лекарите.

В 70% от случаите инфекцията, причинена от хепатит С, протича без признаци на заболяване, в 20% - с леки и неспецифични симптоми като умора, намален апетит, мускулни и ставни болки. Двама от всеки трима не знаят, че са заразени. А в България все още откриването на чернодробното заболяване става случайно.

Вирусът на хепатит С е отлично приспособен за „живот“ в човешкото тяло и е труден за лечение. След повече от 20 години научноизследователски усилия може да се каже, че инфекцията е лечима в 90-95% от случаите, при това с комбинация от два или три медикамента. На този етап това са пациентите с благоприятна прогноза, тези без придружващи сериозни заболявания или усложнения.

България разполага с класическото лечение с дългодействащ интерферон и рибавирин. Тази комбинация лекува, като стимулира потиснатия от вируса имунитет. Това лечение осигурява 90% излекуване при всеки дванадесети пациент. Останалите болни могат да разчитат на лекарства, които директно атакуват вируса. Те се прилагат като добавка към класическата комбинация. Тези, при които вирусът се изчиства в рамките на един месец след започването на лечението, имат 90% шанс да бъдат излекувани.

Излекуването от инфекцията намалява почти до нула вероятността от развитие на рак на черния дроб или друго заболяване, свързано с инфекцията. Това важи за лечението с интерферон.

През 2013 г. се регистрира първото лечение без интерферон за ограничена група пациенти. Идеалната цел е „ликвидирането“ на вируса при хора с придружващи други инфекции и заболявания, с тежки усложнения от хепатит С, и пациенти, които не са излекувани от вече проведено лечение. Но тази цел още не е постигната. Също така все още не се знае дали лечението без интерферон предпазва от развитието на чернодробен рак. В същото време високата цена на лечението без интерферон е предизвикателство за здравните фондове на страни като България.

Всяко общество решава само за кое заболяване какъв човешки и финансов ресурс да отдели. Дали тази година да се излекуват 500 души от хепатит С и останалите да изчакат ново лечение, или да помогне само на 50, а другите 450 да чакат...

Проф. Людмила Матева:

Ефективно и по-кратко лечение в сравнение със стандартното

- За кого е спасителна тройната терапия срещу хепатит С, проф. Матева?

- У нас тройната терапия с боцепревир и телапревир, които са протеазни инхибитори от първа генерация, се прилага съвместно с пегилиран интерферон при пациенти, които не са отговорили на предхождащо лечение. Просто казано, при болни, при които въобще не се е постигнало намаляване на вирусния товар или се наблюдава рецидив на инфекцията. Тройната терапия се изписва и на болни с напреднало чернодробно заболяване като напреднала фиброза или начална цироза на черния дроб. Има строго изготвени критерии, по които се подбират болни, а точно при тях има най-голям шанс да се постигне желаният ефект, т.е. излекуване на инфекцията. Има и доста строги критерии за това кои пациенти не са подходящи за описаното лечение поради риск от усложнение по време на терапията. Ако тройната комбинация от медикаменти се осигури на нелекувани пациенти, ефектът е още по-добър.

- Кои са предимствата на тройната терапия пред стандартната терапия, която предвижда рибавирин и интерферон?

- Няколко са. Едно от тях е, че се повишава ефективността на лечението, т.е. от вируса на хепатит С може да се излекува по-голяма група пациенти и особено тези, които имат по-неблагоприяти рискови фактори, ако им се приложи стандартното лечение. Под неблагоприятни фактори имам предвид генетични, някои особености на вируса, различни заболявания или състояния извън черния дроб.

- По-кратко ли е лечението с тройната терапия?

- Да, по-кратко е в сравнение със стандартната. А продължителността на тройната терапия зависи от промяната на количеството на вируса в кръвта по време на провеждането на лечението.

- Кои пациенти се повлияват най-добре?

- Подходящи за тройната терапия са само пациентите с хроничен хепатит С, инфектирани с генотип 1. А това е най-честно срещаният генотип у нас и се наблюдава при 80-90% от всички носители на хепатит С.

*Проф. Людмила Матева е национален консултант по гастроентерология и началник на Клиниката по гастроентерология в столичната университетска болница „Св. Иван Рилски“.

Д-р Станимир Хасърджиев:

Тройната терапия е златен стандарт и днес

Тройната терапия за лечението на хепатит С беше голяма революция, когато се появи преди няколко години. В много държави тя продължава да е златен стандарт и днес, независимо че се появиха много терапии без интерферон. Само че те още не са достъпни за пациентите, тъй като не са покривани от здравните фондове. България е точно от тези държави, а безинтерфероновото лечение най-рано може да започне да се реимбурсира от началото на 2016 г. Дотогава за много пациенти единствената налична терапия е утвърдената тройна комбинация от медикаменти. При добър подбор на болните и при доброто им проследяване те биха могли да се възползват от нея.

В момента разработваме програми, в които да включим всички настоящи и бъдещи пациенти в специални обучения, чиято цел е болните да се проследяват правилно, за да се осигури максимален резултат.

Друга наша битка е да се приеме вече написаният Национален план за ранна диагностика, лечение и профилактика на вирусните хепатити - става дума за видове А, Б и С.

Освен хепатит С, който е сериозен проблем, и за който, слава Богу, вече има лечение, А и Б продължават да са много сериозен проблем на държавата.

В много страни, особено от Централна и Източна Европа, както и тези на изток от ЕС, в следващите една-две години ще са налични тройната комбинация за лечение на хепатит С заедно с новите терапии по простата причина, че няма как последните да задоволят потребностите на всички нуждаещи се.

*Д-р Станимир Хасърджиев е председател на Националната пациентска организация и председател на Националното сдружение за борба с хепатита „Хепасист“.