Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология - единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. Градът е открит от френски бригадири по време на изкопни работи при строителството на язовир “Копринка” през 1948 година. Археологически екип под ръководството на проф. Димитър Димитров се заема с разкопките. Мястото, където е открит древният град, бива разкопано напълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града - Севтополис. Той е създаден от тракийския владетел Севт III, развивал се е бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава.

Основан е през 323 г. пр.н.е. и е унищожен през 270 г. пр.н.е. Археологическите разкопки показват, че градът се е състоял от едно укрепено селище, обхващащо площ от около 50 декара и няколко предградия. Река Тунджа, наричана тогава Тонзос, обикаля от три страни града, разположен на надречна тераса. Опасвала го е крепостна стена, дълга 890 м. От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис. В града живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция била разположена в североизточния край на града. В двора й е открит надпис от канцеларията на Севт, написан на гръцки език и гласящ: “Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове.” Дворецът на цар Севт III бил двуетажен, с фасада дълга 40 м и богата украса. Сред многобройните помещения особено се отличавала обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор.

През 2005 година в публичното пространство нашумя проектът на арх. Жеко Тилев, който предвиждаше експониране на древната одриска столица насред водите на язовир “Копринка” чрез изграждането на пръстеновидна язовирна стена с дължина 1200 метра. По предварителни разчети цялата тази суператракция трябваше да струва над 200 милиона лева, но щеше да докарва по половин милион туристи годишно в Долината. Въпреки че по този мегапроект бе отхвърлена много работа и оставаше само да се обяви международен конкурс за изпълнител, поради ред причини ефектното начинание бе блокирано…

Но сега на дневен ред излиза нов проект, наречен “Долината на тракийските царе” - негов автор е арх. Николай Йотов. Той е български архитект, режисьор, оператор и сценарист. Завършил е “архитектура” в УАСГ и “операторско майсторство” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Архитект-постановчик на 10 игрални и телевизионни филма, между които “Капитан Петко войвода” и “Топло”. Негови филми са печелили много отличия за документално и туристическо кино. В живота му има и много море – плаване, водолазна работа. Управител е на продуцентска фирма, която от 2009 година създава уникални спектакли в уникална обстановка. Първият успешен проект е “Легенди в Аладжа манастир”, който вече е изплатил вложените средства и носи чиста печалба на Регионалния музей във Варна.

Вторият му проект “Ловеч - корени от миналото - мостове към бъдещето” е реализиран на река Осъм, където е монтирана плаваща сцена и воден екран - под моста на майстор Кольо Фичето. По време на отшумелия наскоро Празник на розата в Казанлък, арх. Йотов успя да представи най-новия си проект “Долината на тракийските царе” пред президента Плевнелиев и да го спечели за каузата.
“Всъщност успешният ни проект в Ловеч ни даде кураж и когато преди няколко години казанлъшкият кмет Галина Стоянова ни предложи да помислим и да направим нещо за Севтополис, започнахме да работим. - разказва арх. Йотов. - Аз съм запознат с проекта на арх. Тилев; наистина като архитект го оценявам по достойнство. Основният проблем там е, че финансовата рамка на проекта е огромна…”

За да избегне нуждата от огромно финансиране, екипът на арх. Йотов разработва един проект, в който чрез плаваща инфраструктура, разположена над останките на Севтополис, ще бъде изграден един изкуствен плаващ остров. Тази плаваща платформа ще бъде сглобена от модули, използвани от американската армия, и които екипът вече е пробвал успешно в Ловеч. А под този плаващ остров, на дълбочина от около 5 метра ще бъде окачен един макет в мащаб 1:10 на останките на град Севтополис. През прозрачни елементи, монтирани в плуващата платформа, публиката ще може да наблюдава устройството на столицата на одриското царство. Това е дневната атракция.
“Нощната атракция започва с лазерен спектакъл, в който се преплитат лъчи от мегалита “Вратата на слънцето” и от всички социализирани тракийски могили в Долината - споделя арх. Йотов. - Целта е това лазерно шоу да може да се наблюдава от няколко места - от хълма Тюлбето, от язовира - в комплект със звук, с музика. На финала на спектакъла един лъч ще се насочи към водите на язовира и оттам ще избликне воден екран. Върху него ще бъдат прожектирани подводни кадри от сегашното състояние на Севтополис, които виртуално ще добият плът и цвят, ще оживеят хората и ние ще се озовем в столицата на цар Севт…”

Вторият етап на проекта “Долината на тракийските царе” предвижда реконструкция на брега на язовира на автентични сгради от древния Севтополис - форума, двореца, светилището на Дионисий, крепостния вал с кулите. Тези строежи вече са заложени в Общия устройствен план на Казанлък. А екипът на арх. Йотов ще се постарае с помощта на експерти в тракологията като доц. д-р Георги Нехризов, Дарина Гергова, доц. Вагалински - да бъде възстановена автентично тази древна архитектура. В близост до възстановката от леки съвременни материали ще се изгради един обслужващ комплекс за наука и културен туризъм. Целта на проекта е да се създаде целогодишна туристическа дестинация от интелигентния сегмент, както и да се привлекат учени, които да работят по темата “тракийско наследство”.

За разлика от прекрасния, но много скъп проект на арх. Тилев, начинанието на арх. Николай Йотов се събира в много по-скромни суми. За първия етап ще са нужни не повече от 5 млн. лева. При втория етап със строителството там мащабите са по-различни, но Община Казанлък чрез публично-частно партньорство, или с помощта на държавата, чрез европроекти ще може да го завърши. И тогава идва ред на третия етап. България стигна до Лувъра със своята феноменална изложба, посветена на траките. Всичко това е чудесно, но парите ще останат там, в Лувъра, сметнете ги - 4 млн. посетители по 12 евро… А за нас, за нашата култура и музеи?!

“Ние искаме да направим точно това – тези туристи, които ще дойдат в Казанлък и бъдат очаровани от магията на Севтополис, от спектакъла, който ще видят, след това да тръгнат по маршрута, маркиран от селищата, които дадоха златните и сребърните си съкровища, за да впечатлим Лувъра и света – признава Николай Йотов. - Това са Стрелча, Старосел, Дуванли, Александрово... По този начин ще се затвори дестинацията “Тракийска култура”. Това е нашата идея - да възстановим държавата на одрисите. И да дадем на света една нова, културна дестинация…, а не просто поредната туристическа дестинация.”