От Монтана - областния град на най-бедния регион в Европейския съюз, до Кеймбридж в Англия разстоянието е близо 2300 км. С кола и със самолет пътят се изминава за около 6 часа.

На 15-годишния Марсело Илиев, за да стигне до Кеймбридж обаче, са му били необходими години на учене и труд - почти половината от досегашния му съзнателен живот. Осмокласникът от Гимназията по строителство, архитектура и геодезия в Монтана е приет в едно от най-елитните средни училища в света CATS College Cambridge.

Успехът на Марсело е още по-голям, защото е тръгнал към големия свят от калта на едно гето - ромският квартал Огоста в Монтана.

"Още като малък реших, че няма да живея по начина, по който живеят повечето от хората около мен - в мизерия, безработица и мъки... Това не е живот, а съществуване," споделя тийнейджърът.

За да намери по-добър живот той започнал да заляга здраво над книгите, интересувал се от изкуство - кино, музика и театър. Записал се в школа по рисуване и влязъл в ромската театрална трупа "Суно".

"Марсело е невероятно момче - трудолюбиво и талантливо. Спокоен и разсъдлив е не за годините си", казват преподавателите му.

Преди година осмокласникът открил в Интернет обява за обучения в чужбина и решил да кандидатства в Кеймбридж. Близките му го окуражили. "Не искаха да спрат мечтите ми!", смята момчето. Но Марсело видял късно обявите за кандидатстване и изпуснал първия срок, през май обаче му съобщили, че може да се яви на нов кръг изпити.

"Времето беше много малко, но се амбицирах, готвих се усилено и се представих много добре на изпитите, които бяха по английски език и математика", разказва осмокласникът. Комисията било особено впечатлена от есето на момчето, в което то изложило убеждението си, че образованието е най-важното нещо за успеха както на един човек, така и на цялото общество. И го приели - един от малкото сред над 1000 кндидати. Всички близки и приятели го засипали с поздрави.

"Имаше обаче съученици и познати, които не се зарадваха. Някои дори се опитаха да ме обидят - казаха ми, че не в Кеймбридж, а дори и на Луната да ида, пак ще остане циганин", признава Марсело. Но допълва, че не се чувства засегнат от никой и, че не за първи път се сблъсква с дискриминацията.

"Ние - ромите, донякъде сме си виновни за етикетите, които ни лепят. Много хора в махалите ни не желаят да учат и работят, затънали са в мързел, а се оплакват, че са бедни. Но не всички крадат и лъжат, има и много добри цигани. Искам аз да съм от хората, които ще покажат, че и циганите сме като всички - има хора с възможности, с таланти и чувство за отговорност. И те трябва да бъдат приемани наравно с останалите", казва момчето.

За успехите си досега Марсело е много благодарен на родителите си, които въпреки, че са бедни се трудят много и му помагат да сбъдне мечтите си. Баща му Найден е строител и е вдигнал десетки къщи в цялата област. Майка му Цветана е била шивачка, но останала без работа и сега се грижи за двамата му по-малки братя - Лоран и Тоти. След завършване на средното си образование майка му била приета в университет в Канада, но баща й починал и нямало кой да я издържа, разказва Марксело.

"Избрах гимназията по строителство заради татко и мама- той е много добър майстор, а мама рисува хубаво", споделя момчето. След първоначалната радост от приемането на Марсело в Кеймбридж обаче в семейството му настъпило безпокойство. Родителите на осмокласника няма как да съберат таксата за колежа му, а засега не намират и помощ отникъде.

Обучението в КЕТС Колидж е двугодишно, като заедно с образованието на възпитаниците са осигурени общежитие, условия за спорт, културни занимания и летни лагери. Заради отличното представяне на Марсело на изпитите таксата му е била намалена с 48 %, но пак останали за плащане 34 000 паунда. От които 5 600 трябва да се платят до 30 юни.

"Обиколихме всички фондации в Монтана и областта, обаждахме се и на организации в София, но не успяхме да съберем дори лев. Или отговарят, че сме изпуснали сроковете за финансиране, или най-често ни съобщават, че подпомагат само студенти, а не ученици", обяснява с горчивина майката Цветана. Тя и съпругът й, както и всички приятели на Марсело, са притеснени, че заради липсата на средства мечтите на момчето може да рухнат преди още да полети след тях.

Тийнейджърът обаче не губи нито кураж, нито усмивката си.

"Дори да не отида в Кеймбридж, това няма да промени целите ми - ще продължа да уча, да работя и да търся как да постигна успех в живота", казва осмокласникът. Засега той не знае какъв точно иска да стане, но е убеден, че ще се занимава с изкуство и обществена дейност. След като завърши Кеймбридж или средно училище в България, непременно ще отиде в университет и ще учи актьорско майсторство или архитектура.

"Искам да променям живота около себе си, да създавам радост и уют на хората", заявява момчето.

"Цялото училище стоим зад Марсело и се радваме много на успеха му. Съжаляваме, че не можем да му помогнем със средства, но се надяваме хората с възможности у нас да оценят постигнатото от това момче и капацитета, който може да разгърне. Такива деца могат да променят нещата у нас, от които сме недоволни всички", заявява директорката на Гимназията по строителство Красимира Каменова.