Млади юристи и студенти по право събират подписка за осъвременяване и демократизация на процедурата за държавните изпити по право. Те настояват да има утвърдено правилно решение на изпитния казус и достъп на студентите до писмените им работи.

Подписката последва протест на 27-годишния студент Николай Михайлов от Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий” срещу случилото се с него на държавния изпит по специалността „Право”.

През октомври м.г. той положил успешно първите два държавни изпита преди дипломирането си като юрист - по публичноправни и наказателноправни науки. На последния изпит - по гражданскоправни науки, не му провървяло и на редовната, и на поправителната сесия през февруари. Не издържал писмената част и затова не бил допуснат до устен. Загрижен, Михайлов поискал да научи от декана на Юридическия факултет проф. д-р Цветан Сивков кое е правилното решение на изпитния казус, какъв е съставът на комисията, която е оценила писмената му работа, и може ли да я сравни с вярно решения казус.

„Повече от 3 месеца няма отговор на молбата ми. Считам това за мълчалив отказ на универистета и нежелание да ми бъде предоставена поисканата информация”, казва Михайлов. В неформален разговор преподавател от факултета му съобщил, че нямало практика след края на писмения изпит да се обявява публично верният вариант за решение на казуса. Никой не задължавал университета да го прави.

В желанието си да научи верните отговори и да анализира грешките си, за да не ги допуска в бъдеще, Михайлов пише писма до 16 правни и образователни институции, в които излага притесненията си за прозрачността в системата за дипломиране на бъдещите юристи. Праща ги до Министерството на образованието, до правосъдния министър Христо Иванов, до шефовете на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховна касационна прокуратура, Висшия съдебен съвет (ВСС) и др.

Студентът пита: „Защо в съвременна България моето бъдеще да зависи от такава непрозрачна процедура, присъща за феодалните общества?” И още: „Как да градим прозрачна съдебна система, когато бъдещите кадри биват обучавани при липса на контрол и ясни критерии? Как чрез такива изпитни процедури ще бъде запазен интересът на младите хора към българското образование? Не е ли добре в контекста на предстоящата съдебна реформа да се помисли и за висшето образование по право?“

Михайлов споделя и съмненията си за таксата за явяване на държавен изпит. Тя се равнява на половината от семестриална такса.

„За студент по частна поръчка таксата във ВТУ стига до 450 лв. „На изпита по гражданскоправни науки на поправителната сесия бяха близо 150 студенти. На писмения бяха скъсани 47 души, а след устния броят им нарасна до 75. Ако всички те решат да се явят на държавен изпит следващата сесия, пак трябва да платят такса. Струва ми се, че това е някакъв порок в катедрата по гражданскоправни науки. В Закона за държавните такси пише, че таксата се формира въз основа на административните и техническите разходи по предоставянето на дадена услуга. Кое в провеждането на държавния изпит във ВТУ струва 450 лв. - двата бели листа, които дават на студентите, или хонорарът на преподавателите”, пита Михайлов.
Той призовал главния прокурор и омбудсмана да помислят по следния въпрос: „Дали един професор по право с подчертан интерес към търговските взаимоотношения, който е и зам.-декан на Юридическия факултет, ръководител на Катедрата по гражданскоправни науки, съставител на изпитния казус и председател на изпитната комисия може да постигне такава симбиоза между тези длъжности и не се ли възползва той от пропуските в нормативната база да генерира солидни суми от такси за държавни изпити?”

Цацаров още не е дал отговор на студента, но омбудсманът Константин Пенчев е изразил становище: „Положеният от университета подход нарушава правата на студентите, тъй като влиза в разрез с принципите на откритост, прозрачност при прилагането на критериите за оценяване на изпитните работи.” След това Пенчев пратил писмо до декана на Юридическия факултет и до ректора на ВТУ да извършат проверка. Той сигнализирал и образователния, и правосъдния министър по въпроса и настоял да приемат изрична нормативна уредба, за да спрат възможността за накърняване на студентските права.

И от МОН отговорили на Михайлов и запитали ВТУ дали изпитния казус по гражданскоправни науки има едно единствено решение. От университета заявили, че верните решения са няколко.

“Юридическа задача ли е това или изпит по литература? Вижте правилата, които ВСС е изготвил за кандидатските изпити на младши съдии и прокурори. И там изпитът е писмен и устен. За писмения е записано изрично, че преди отваряне на пликовете с работите на кандидатите комисията решава поставения казус и това решение става основа за оценяване на писмените работи. Защо при магистратите има едно правилно решение на казуса, а при студентите - не”, възмущава се Михайлов.
От МП отговорили на студента, че са готови да подкрепят МОН за изменения в Закона за висшето образование, които да решат проблема.

Проф. Цветан Сивков, декан на Юридическия факултет към ВТУ:
Няма процедура да видиш писмената си работа

ВЕСЕЛИНА АНГЕЛОВА

“В работата си се ръководим от специална наредба за провеждането на държавните изпити. В нея не е регламентирана изрично процедура, по която става запознаването с вече оценените писмени работи. Не е предвиден начин, по който да се съхраняват тези работи. Не е указано как да се архивират и кой има достъп до тях. Така че не бих могъл да дам възможност на Николай Михайлов да си провери работата. Не мога да бръкна в купа с над 50 работи и да извадя една”, обяви пред “Труд” деканът на Юридическия факултет към ВТУ проф. Цветан Сивков.