Фронтменът на „Ролинг стоунс“ е пословичен женкар, искал да уголемява пениса си чрез ужилване от пчели. Това се твърди новата книга „Мик: Дивият живот и бесният гений на Джагър“ от Кристофър Андерсен, ИК „Сиела“. Предлагаме ви откъс от нея:

Актьорът Джейсън Робъртс пита Мик: „Абсолютно си­гурен ли си, че искаш да направиш това?“ Двамата вече са прекарали няколко месеца на бреговете на река Амазонка, за да снимат филма на германския режисьор Вернер Херцог „Фицкаралдо“ - звучаща абсурдно, макар и истинска история за човек, обсебен от построяването на опера на планински връх в Перу. Изтощен и може би доста дезориентиран, Мик е на път да опита древен амазонски сватбен ритуал, предназна­чен за увеличаване на пениса.
„Това включва поставяне на бамбук върху мъжкия член и запълването му с жилещи пчели - казва филмовият режи­сьор Джулиън Темпъл, приятел на Джагър, който по-късно ще направи видеото на песента на „Стоунс“ Undercover of the Night в Мексико. - Така членът придобива размера на бамбу­ка.“ Според Темпъл той потвърдил, че ще опита болезнената процедура. „Мик прекара месеци в джунглата на Перу - каз­ва Темпъл. - Мисля, че започна да се побърква.“
Мик признава, че в този момент е бил „настинал, мокър, уморен, ранен“ и че му е било дошло до гуша от непоноси­мите условия на снимачния терен. По средата на филмиране­то Робъртс е получил амебна дизентерия и напуска. Скоро и Мик го последва. Въпреки че целият филм е заснет с Клаус Кински в главната роля, Херцог вярва, че единствено Джагър може да изпълни поддържащата роля, която е бил нает да изиграе: тази на тъповат актьор.

Тежките условия при заснемането на „Фицкаралдо“ не разколебават Мик, който продължава да търси филмови роли - но както при всичко останало в неговия живот, при свои собствени условия. Той отхвърля предложението да изиграе ролята на Рустър във филмова адаптация на „Ани“ срещу два милиона долара и ролята отива при Тим Къри. Вместо това предпочита да се яви на кастинг за ролята на Моцарт в „Амадеус“, но продуцентите предпочитат неиз­вестния младеж Том Хълси.

Мик обаче няма намерение да изостави ролята, за ко­ято е роден - тази на рок божество, да отиде при някой млад изпълнител. Той се скрива в тренировъчен лагер в Беркшир Маунтин в Масачузетс за шест седмици „и рабо­ти направо като куче“ по подготовката на предстоящото десетседмично турне в двайсет и осем града през есента на 1981 година. Мик описва изпитанието като „ежедневни часове на изтезания... много по-трудно, тъй като остаря­вам“. С наближаването на турнето талията му е вече 69 см, а кантарът показва 60 кг.

Не всички изисквания към Мик са от физическо естество. Както винаги, останалите от „Стоунс“ стоят отзад, а лидерът им поема отговорността буквално за всеки детайл, от финан­сирането и рекламата чак до костюмите, сценичния мизанс­цен, пътуването и уреждането на хотелите. „Никой друг - оп­лаква се той - не си мръдва и пръста.“
Никое парче не може да бъде по-подходящ химн за Мик от Start Me Up, нежна реге мелодия, преработена в изключи­телно хард парче, което отново поставя „Ролинг Стоунс“ в центъра на вниманието. Пуснато през август 1981 година, то веднага се превръща в класика и изстрелва новия албум на групата „Tattoo You“ на върха на класацията, подготвяйки сцената за тяхното най-успешно турне до този момент.

Сцената обаче е подготвена и за още един конфликт меж­ду Джагър и Ричардс. Щом научава, че 1,2 млн. долара от парите на бандата са похарчени за мизансцена и сценичните съоръжения - включително специален подемен кран, който да повдига и движи Джагър, за да може той да хвърля карам­фили в тълпата, китаристът побеснява и ругае Мик, че е превърнал турнето „в скапана странична атракция“. Страничната атракция на Мик ще бъде гледана от два милиона души и ще събере повече от 50 млн. долара постъпления - най-доходният концертен тур в историята на музиката изобщо.
Пътьом има и още напрегнати моменти. В Ню Орлиънс от зрителите са конфискувани трийсет пистолета. В Сиатъл една жена с револвер успява да се приближи на крачка от Мик, преди да я арестуват. Докато записват за НВО по време на финалната спирка на турнето в Хемптън Роудс, щата Вирджиния, един фен скача на сцената и се насочва към Мик, преди ох­раната да успее да го спре. Кийт реагира светкавично, сваля китарата си и я строшава върху главата на мъжа.

Има моменти, в които на Ричардс му се иска да направи същото и на Мик. По ирония отчуждението помежду им е по-голямо отвсякога точно около пускането на техния хитов сингъл Waiting on a Friend (В очакване на приятел) - слад­никавата възхвала, написана от Джагър за приятелството му с Кийт. Когато някоя песен е приемана на сериозно от Кийт, Мик се държи възмутително вулгарно, фръцка се по сцената с кесия, висяща от китката му, докато Ричардс бълва огън и жупел. Той, на свой ред, му го връща, като завладява сцената с безкрайно соло на китара, докато Мик кипи от безсилие в периферията.
Това чувство е особено познато на Джери Хол, която се прави, че не й пука, докато Мик безобразничи с цяла кохорта боготворящи го тийнейджърки - по-точно такива, които биха могли да са деца на негови връстници. Джагър купонясва в манхатънски клубове като „Ксенон“ и „Реджин“ с осемнай­сетгодишната „Дебютантка на десетилетието“, Корнилия Гест, миловидна блондинка, дъщеря на хайлайфната двойка Уинстън и С. Ю. Гест. Дейвид Макгъф си спомня как Мик „крещял и ритал“ фотографите, когато го хванали с нея в ло­бито на хотел „Карлайл“ в пет и трийсет сутринта. (По-късно, когато Гест търси нещо за обличане в гардероба си, един неин приятел измъква черно сако от ламе и го пробва. „Страхотно е“, въздиша той. „Ами как иначе - отговаря Гест. - На Мик е.“)

Джагър е не по-малко разтревожен, когато папараците го снимат в клинч с друго осемнайсетгодишно момиче, Гуини Ривърс, на дансинга на Студио 54 в четири часа сутринта. Гуини е била в пелени, когато Мик се запознава с нейния баща, известния художник Лари Ривърс. Разбираемо е, че Мик про­дължава да хвърля къчове по фотографите, които изключи­телно много го затрудняват при свалянето на млади жени.
Макгъф чака на летище „Кенеди“, за да снима присти­гането на Пол Маккартни, когато забелязва видимо пияния Джагър да се появява от самолета и да се насочва към оч­акващата го лимузина. Въпреки че Макгъф и колегата му фотограф Рон Галела уверяват Мик, че са там, за да снимат Маккартни, а не да го безпокоят, той им се разкрещява: „Абе, майната му на Пол Маккартни. Пол Маккартни е просто един шибан задник!“ Той вика, рита фотографите, разбива апарата на Галела и се насочва, клатушкайки се, към колата си.

Накрая, когато й писва от компулсивното женкарство на Мик, Джери му отмъщава, като започва нова, щастлива връзка с женения четиресет и шест годишен коневъд Робърт Сангстър. „Къде бих могла да отида след Мик? - опитва се да обясни Джери. - Робърт може да го купи десет пъти.“