Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Брат на Вазов безчинства като посланик в Прага

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

АВТОР: Владимир Сис (1889-1957 г.) – чешки журналист и писател. Без да има университетско образование, можем да го наречем виден чешки българист. Изключителен привърженик на България и на българската национална кауза. Идва у нас като журналист заради Балканските войни и защитава България и българската принадлежност на Македония с книгите си „От българското бойно поле” (1913 г.), „Критичните дни на България” (1914 г.), „Македония” (1914 г.). Заради това в 1913-1914 г. са били подготвяни три опита от други балкански сили да бъде убит. Остава в България до 1918 г. и се жени за девойка с баща българин. Знае – видно е и от писмото, много добре български език, но наред с него и още 8 езика. Награден е с нашия Народен орден за гражданска заслуга. В 20-те години издава „Българо-чешки речник”, ІІ том (1924 г.), „Кореспонденция на д-р Константин Иречек с Марин Дринов” (1923 г.) и др. Сетне участва дейно в пропагандата на България и българското в Чехословакия. В 1950 г. е осъден на 25 години затвор за „държавна измяна и изнудване” (?). България не се застъпва за него. Умира в затвор през 1957 г.

АДРЕСАТ: Михаил Арнаудов (1878-1978 г.) – български литературен историк и теоретик, фолклорист, академик. Завършил е Софийския университет на 20 години. След специализации в чужбина и недълго учителстване преподава в същия университет, където от 1914 г. е професор, а сетне и ръководител на различни катедри. През 1922-1927 г. и 1931-1934 г. е и председател на Съюза на българските писатели. Заради това (писмото е от 1932 г.) Вл. Сис го избира за адресат. А може би и защото стои встрани от писателски и други страсти, боричкания и интриги. През 1945 г. е осъден на доживотен затвор като министър на просвещението в кабинета на Иван Багрянов (юни-септември 1944 г.). Освободен е в 1947 г., върнати са му отнетите титли и имущество. Продължава и успешно окръгля значимото си литературно дело с множество нови монографии – общо 50 в живота му.

ОБЕКТ: Борис Вазов (1873-1957 г.) – адвокат, журналист, публицист, политик, дипломат, най-малкият брат на Иван Вазов от общо седемте мъжки деца във фамилията. Завършва право в Париж и известно време е адвокат. Сетне напуска професията (към която понякога се завръща), за да бъде журналист, а по-късно и политик. Първоначално е противник на княз Фердинанд. Но непосредствено преди България да стане съюзник на Германия в Първата световна война, той подкрепя бъдещото решение. Силна любов го свързва доживотно с голямата българска художничка Елена Консулова-Вазова (1881-1965 г.). Тяхна дъщеря е видната художничка Бинка Вазова (1909-2007 г.). Става яростен опонент на управлението на БЗНС и е осъден на 1 месец затвор. В деня на преврата на 9 юни 1923 г. излиза със статията „Краят на един срамен режим”. После е член на ръководството на Демократичния сговор, народен представител и подпредседател на Народното събрание. Включително и по времето на приемането на Закона за защита на държавата. Което става повод Гео Милев да напише прочутото си „Отворено писмо до г. Борис Вазов” (20.01.1925 г.). Дето казва за закона „който ме задължава да мълча и да не мисля”. През 1927-1932 г. е пълномощен министър на България в Чехословакия. След това пак е журналист и подкрепя съюзничеството ни с Германия във Втората световна война. През декември 1944 г. е изключен завинаги от Дружеството на журналистите. Сянката на брата го опазва от по-тежки репресии след тази дата.

СМИСЪЛЪТ НА ПУБЛИКУВАНЕ НА ДОКУМЕНТА

Това не е някакъв опит да се дискредитира фамилията Вазови, особено пък писателят Иван Вазов. Той не отговаря за брата си, но брат му трябва да отговаря за своите действия. Тях няма да тълкувам, защото писмото е достатъчно ясно. Не се съмнявам в намеренията на Владимир Сис – да работи за българската кауза, а оттам и във верността на фактите и изводите му. Впрочем днес никой не говори за дипломата Борис Вазов, което е също показателно.

Първата цел на публикацията е да изведа няколко факта в писмото като тенденции в българския политически и обществен живот:

1. Пренасянето на политическите нрави и поведение – тогава извънредно крайни и груби, особено на властниците, извън България, винаги във вреда на България. Защото не само Вл. Сис е бил свидетел на поведението на Борис Вазов.

2. Поставяне на неподходящи хора във властта след насилствени промени, какъвто е превратът от 1923 г. И по-нататък, та до днес.

3. Служене на страсти, а не на национална политика и кауза.

4. Мълчаливо обединяване и прикриване между политиците във всички случаи на груби нарушения на техните задължения. Вярно е, че няколко месеца след писмото дипломатическата дейност на Борис Вазов приключва, но това едва ли е заради посочените в писмото действия.

Днес говорим със суперлативи за Б. Вазов. Историците ни като че ли си мислят, че в нашата историография тече процес на реституция на власт и конюнктура. И усърдно обслужват тази си мисъл. Аз вярвам, че е дошло време, в което историята трябва да служи на истината и на България. Това също е мотивация за тази публикация.

Нещо малко странично, но също страшничко. Косвено е намесен като потърпевш и Кирил Христов, обявен за най-ужасния скандалджия в българската литература. В 1932 г. той е емигрант – живее и работи в Прага. Оказва се, че май е прав да се опълчва и вдига шум в ситуация като тази.

Колкото до Борис Вазов, ще предпочета да напомня два цитата:

Гео Милев: Подли граждани ли искате да създадете вие, законодател и брат на честния поет Вазов?

Владимир Сис: … в България не се намират хора да спрат това отвратително поведение на своя пълномощен министър, изпратен вероятно в Прага не да печели нови приятели на България, а да трови душата на нейните стари приятели.

ВЛАДИМИР СИС ПИШЕ ДО МИХАИЛ АРНАУДОВ

ПРАГА 6 ЮНИ 1932 Г.

ДРАГИ ГОСПОДИН

ПРОФЕСОРЕ,

В(ъв) Варна бяхме говорили за разни неприятности, на които съм в последните две години подложен от страна на българския представител г. Вазов. Неговата агресивност се от тогава още повече засилила и неотдавна той направи неща, срещу които би трябвало да протестира даже и Съюзът на бълг. писатели. Позволете ми да повторя това, което Вие може би знаете.

На 31 май по инициатива на Jednota slovanskeph zen (?) и Чешко-българската Взаимност биде поставена пиеса(та) „Ръченица” на К. Христов в чешки превод. Аз бях определен – както впрочем съобщиха българ. вестници и афиши тук – да говоря преди представлението върху българ. драматична литература. Това обаче беше осуетено (от г. Вазов). Той покани в легацията председателка, подпредседателка и секретарка на Jednota slovanskeph zen (секретарката отказа да отиде) и след като по своя обичай каза няколко груби нелепости по моя адрес, категорично заяви, че ако желаят той да присъствува с(ъс) семейството си в театъра, на мене трябва да се забрани да говоря. Естествено, след като ми Jednota съобщи, че в интереса на респектиране на вгляда (?) на представител на приятелска държава трябва да се откажа от сказката, им (ми) казах(а) и не само от сказката, но от всякакви отношения с това дружество, на което досега в славянските работи много помагах. И тъй най-малкия(т) брат на Иван Вазов предпочете да не се държи сказка за бълг. драматична литература и за Иван Вазов пред отбрана публика (присъствуваха унив. проф Мурко, поетът Ловриг, съпруга(та) на югослав. пълномощен министър Гриспоно (?) и пр.), само да покаже своята морална жалкост в злобата си срещу мене. За допълнение съобщавам Ви, че по същия начин поиска той да постъпят неотдавна, когато го посети официалния(т) представител на чешки(те) Соколи да го замоли за сътрудничество в подготовката им за посрещане на бълг. юнаци. Едвам спомена този представител (г. Онждрих), че аз много ще помогна в това отношение, той почна вулгарно да ме псува (думи: вагабонтин и др.). Г. Онждрих обаче излезе по-разумен от дамите от Jednota, пресече разговора и си отиде.

Кажете ми докога този човек ще ме обижда? Напразно обръщах вниманието на някои българи, че от действията на г. Вазов срещу мене най-много може да пострада само българската кауза тук. Ползвайки се от имунитета на екстериториалността си, г. Вазов безнаказано може да ме обижда, колкото обича – а в България не се намират хора да спрат това отвратително поведение на своя пълномощен министър, изпратен вероятно в Прага не да печели нови приятели на България, а да трови душата на нейните стари приятели.

Ще ме извините, че Ви уморявам с тези работи, но мисля, че е необходимо, щом като господа държавници като Ляпчев и Мушанов не искаха да се вслушат в мънкания на българския (…. две думи не се четат), поне български(те) писатели да се позамислят върху тези некрасиви постъпки на г. Вазов, осуетяващ всяка културна пропаганда в Прага.

Приемете моите

искрени поздрави:

Ваш Владимир Сис

Praha ХІІ Uzka ul. 8

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.