Три банки, две от които чужди, и държавните енергийни дружества са сред най-големите кредитори на Корпоративна търговка банка (КТБ). Това става ясно от списъка на приетите от синдиците вземания от трезора, публикуван в Търговския регистър. В него са включени лицата с големи депозити над гарантирания размер от 196 000 лв., борчовете на банката към служители и доставчици, различни публични задължения. Вземанията ще бъдат удовлетворявани с осребряване на имуществото на КТБ, но кредиторите едва ли ще си вземат всичките пари.
Засега информацията може да бъде видяна само от хората, които разполагат със сертификат за достъп до Търговския регистър. До дни списъкът ще бъде публично достъпен за всички.
На първо място в списъка е Фондът за гарантиране на влоговете, който изплати 3,7 млрд. лв. гарантирани депозити на вложителите в КТБ. Въпреки че част от парите бяха осигурени със заем от държавата, първи средствата си от КТБ ще получат три банки - държавната Българска банка за развитие, немската Комерцбанк и френската Сосиете Женерал. Техните вземания са обезпечени, а според Закона за банковата несъстоятелност в този случай те трябва да си получат парите с приоритет.
Комерцбанк трябва да получи 12,5 млн. лв. Вземанията й са по линия на банкова гаранция, валутни сделки и др. Сосиете Женерал очаква 44,3 млн. лв., като по-голямата част са по договор за заем. Българската банка за развитие (ББР) е с 46,6 млн. лв., дадени на КТБ по програма за рефинансиране на банки.
Синдиците са признали вземания на държавни и общински енергийни дружества за над 213 млн. лв. Най-много са парите на „Топлофикация София“ - 90,2 млн. лв. Дружеството се опита да си възстанови средствата чрез цесия, но Столичният общински съвет не одобри сделката. Блокираните пари дори станаха причина да бъде освободен шефът на топлофикацията Стоян Цветанов.
Държавната „Булгартрансгаз“ е с 60,3 млн. лв., а „Мини Марица изток“ - с 18,1 млн. лв. Синдиците са признали вземания на Националната електрическа компания за 15 млн. лв., а на „Българския енергиен холдинг“ за 14,7 млн. лв. Значителни средства са признати още на „Булгаргаз“ и на „Електроенергийния системен оператор“.
Кредиторите на КТБ, които имат претенции към признатите вземанията, могат да подадат писмено възражение до синдиците на банката. По закон срокът за възражение е 14-дневен. Той ще започне да тече от момента, в който списъкът стане публично достъпен в Търговския регистър. След като срокът изтече, синдиците на КТБ ще трябва да изготвят списък на кредиторите с оспорени вземания и отново да го обявят публично. Ако някой е пропуснал изобщо да предяви вземанията си пред синдика, може да направи това пред съда в срок от една година.
Елена Костова, съпругата на бившия премиер Иван Костов, има малък депозит от 8 хил. лв. в КТБ, според списъка на приетите от синдиците вземания от трезора. Името на бившия министър-председател не фигурира сред кредиторите. Самият той преди време обяви, че имал негарантиран депозит в банката, но в крайна сметка е успял да си получи парите. Според обяснението на Костов след поставянето на банката под специален надзор той е развалил договора си с преференциални условия и е оставил парите си на обикновен влог, които после са му изплатени. Министърът на културата Вежди Рашидов, за когото се разбра, че е имал депозит в КТБ, също не фигурира в списъка на вземанията.
Там обаче е вписан почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Той очаква да получи 694 хил. лв. Емил Кошлуков също има вземания от банката - близо 29 хил. лв.
Избягалият банкер Цветан Василев също е включен в списъка на кредиторите на КТБ. Той фигурира в него като вложител със сумата от 189 хил. лв. Синдиците на фалиралата банка са одобрили вземания и на другите членове на семейството му. Така съпругата на злополучния банкер Антоанета Василева очаква да вземе малко над 251 хил. лв., а дъщеря му Радосвета - 294 хил. лв.
Компанията „Бромак“, в която Цветан Василев е мажоритарен собственик, се оказа и един от най-големите кредитори на КТБ. Дружеството е включено в списъка с вземане в размер над 11 млн. лв. Там присъстват и други дружества, свързани с Цветан Василев, за които стана ясно, че са теглили необезпечени кредити от фалиралата банка. Например такъв е случаят с компанията „Дивал 59“, която през май 2014 г. е получила кредит за близо 5 млн. лв. от КТБ. Същата тази компания сега е включена в списъка на кредиторите на банката с вземане в размер на 492 хил. лв. Подобна е и ситуацията с фирмата „Булит 2007“, която е получавала значителни средства от банката и сега очаква да си получи оттам малък депозит.
Удовлетворяването на всички кредитори обаче ще започне, след като се съберат достатъчно средства от осребряването на имуществото на банката. Тепърва предстои да бъдат обявени търгове за редица от активите й.
Държавата оспорва в съда цесии, чрез които военният завод „Дунарит“ е придобил вземания в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това става ясно от списъка на приетите вземания. От съдебното решение зависи дали предприятието ще си получи от фалиралата банка близо 85 млн. лв., придобити чрез цесии. Половината от тях са срещу влогове на италианския бизнесмен Едоардо Миролио.
В края на списъка са включени имената и на други фирми, както и на граждани, които са придобили вземанията си чрез цесии. Например след такава сделка „НУРТС България“ трябва да получи внушителните 46,7 млн. лв. Компанията „Телиш“ също е направила цесия и е сред кредиторите на КТБ с 2,6 млн. лв.
Много държавни болници също са в списъка на големите вложители във фалиралата банка. Например МБАЛ „Света Марина“ очаква да получи от осребреното имущество на банката над 9 млн. лв., а софийската болница „Света Анна“ разчита да й бъдат изплатени влогове за над 6,5 млн. лв. Сред болниците със средства в КТБ, признати от синдиците, са още МБАЛ Пловдив, която е към Военномедицинската академия, а също и МБАЛ „Света Анна“ във Варна.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш