“Рено” кръсти новия си SUV на персийското племе КАДЖАР. Най-известният шах от този род се прочу с единствените снимки, правени някога на харем. Те са изненадващи, меко казано

Любопитството може да ни доведе до неочаквани открития. Когато концернът “Рено-Нисан” пусна на пазара новия си модел “Рено Каджар”, който вече е и на българския пазар, ми стана любопитна етимологията на името. Не бях се замислял и затова не бях търсил какво означава името на друг техен модел - “Нисан Кашкай”, който е японският еквивалент на френския “Каджар”.

“Каджар” ме заведе в историята на Иран, а от нея се появиха тези уникални снимки на семейството на Насреддин шах (Насер ад-Дин Шах Каджар). Ако бъдем точни: Харемът!
В България малко знаем за Иран. Все ги наричаме персийци, макар че етимологията на Персия е от гръцки език, а те се наричат иранци, а етимологията на това име пък означава “земята на арийците” - колко изненадващо.

Насреддин е шах на Иран за периода от 1848 г. до 1896 г. - един от най-дълго управляващите владетели. Когато е на 13 години, получава подарък от английската кралица Виктория фотографска камера. Не директно, а чрез посланика - част от лицемерието на дипломацията. Хлапето обаче се влюбва в нея. Тя била неговото бягство, защото бил потиснат от баща си, а майка му била много строга и властна жена, която мачкала с лекота неговото подрастващо самочувствие.

На 17 години Насреддин става шахът на шаховете, сянката на Господ на земята. За дългия си период на управление той трябва да балансира политиката си и да опази Иран независим от натиска на две суперсили - Руската империя и Британската империя. На западната му граница пък гниела западащата Османска империя.

Политиката е гадно нещо, особено ако трябва непрекъснато да се воюва. Друго нещо си е фотографията. И ето - шахът допуснал в двора си камерите. Днес са останали около 50 копия с много лошо или сносно качество, които обаче са безценни. На първо място ислямът като религия забранява изобразяването на човешки лица. И на второ място, което следва от първото, фотографията не е била позната.

През 1958 година шахът на Иран отваря първото студио в двореца и никой от клира не е могъл да му се противопостави.

Освен пейзажи от Иран и документални изображение от войните шахът позволява на фотографите да портретират и неговото семейство. Точно тези снимки днес се пазят в специална стая на двореца “Голестан” - устойчива на земетресения, пожари и закриляни от бронебойни стъкла. На малцина се дава възможността да ги видят на живо - предимно на изследователи.

Не е ясно как се появяват в публичното пространство, но те са безценни. За нас те изглеждат нелепи. Някои дори иронизират, че най-вероятно иранската ядрена програма съществува от Средновековието, предвид бурното окосмяване на жените от харема.
Директното налагане на западните нрави в Изтока води до странна визия. Ако погледнете снимката, в която (макар и трудно различимо) жените и дъщерите на шаха са пременени с балетни пачки, трябва да знаете, че това е истинска революция в иранската мода за ХIХ век.

Владетелят се е върнал току-що от Париж, където присъствал на балетен спектакъл, и разпоредил новата мода от сцената да бъда въведена в двора му.
Твърди се, че в архивите на музея на Техеран се пазят и снимки на голи жени от тази епоха, но най-вероятно ги пазят като психологическо оръжие при евентуална инвазия на САЩ в Иран. Това е шега, но и демонстрация на това колко различни са нагласите, вкусовете и стереотипите в различните светове.

Факт е, че люлката на една от най-големите цивилизации в света - Персия, днес Иран, има отношение към изкуството. Днешният лидер на страната аятолах Али Хаменей е известен с това, че подкрепя изкуството дори и в тежки моменти. Когато е президент на страната през 1988 година и тече кръвопролитната ирано-иракска война, той отделя повече от 200 хил. долара за реставрация на архивните снимки в двореца. Включително и тези, които иначе биха били в противоречие с ислямските традиции.

Насреддин шах е убит при атентат и така приключва неговият земен път малко преди да настъпи ХХ век. Благодарение на него обаче историците имат уникалната възможност да погледнат в минало, в място, което е тайно и свято, каквато е етимологията на думата “Харем”.

Много жени се управляват с главоболие

Има исторически свидетелства за следната случка. Един ден шах Насреддин от династията на Каджарите, посещава религиозно училище, чийто учител също имал много жени. В медресето обаче всичко било тихо, мирно, а жените послушни. Шахът, който напълнил харема с десетки жени, дъщери, наложници, любовници и прислуга, трудно се справял с вътрешната конкуренция и интриги в харема. Владетелят полюбопитствал как учителят успява да поддържа този мир. Онзи обаче бил много хитър и върнал същия въпрос: “А ти, господарю, как се оправяш?” Шахът въздъхнал тежко и на пресекулки (спирал му дъхът, като помислел за харема) казал: “Много трудно, с много проблеми, с много главоболие.”

Разцветът на института “Харем” е по време на династията на Каджарите, от чийто род е и нашият герой. След смъртта си шахът оставя официално 85 вдовици, но едва 20 деца. Този факт подхранва слуха, че шахът или е бил доста зле в леглото, или поне е очаквал персийските учени да открият електричеството и епилатора. През последната година от управлението си той толкова искал да докаже своята мъжественост, че всеки петък приемал в покоите си нова „временна“ мома, но нито една от тях не забременяла.
Харемът в Иран е заимстван от този на колегите монарси от Османската империя. По същата йерархия най-важната жена в институцията е майката на шаха (валиде султан в Турция). Когато владетелят се спомине, нейното място се заема от най-старшата съпруга, която е и майка на престолонаследника.

В харема живеели лелите, сестрите на шаха, неговите съпруги, наложници, робини. Както и в Цариград, жените се охраняват от евнуси - да няма изкушения, рога и сетне разпилени черва. Жилищата и заплатите били спрямо йерархията в женското царство - официалните жени и неомъжените сестри на шаха живеели в солидни здания, докато съпругите с по-нисък ранг и наложниците живеели в отделни студиа, както бихме ги нарекли днес.

Това, което чужденците разказват след престоя си в Иран, е, че жените, попаднали в харема, се чувствали привилегировани, защото имали особено влияние в държавните дела. Това се отнасяло особено за фаворитките. Историята помни имена на много властни съпруги, каквато е и една от нашите героини във фотосесията - Анис ал-Долех (онази с изписаните вежди). Тя имала сериозно влияние дори извън стените на харема, а мнозина западни дипломати използвали нейното посредничество, за да влияят върху политиката на шаха. Дъщеря им Фахра пък била отдадена на литературата и поезията. Тя имала много почитатели и последователи. Някои от творбите й са запазени и досега.

Други от принцесите се занимавали със спорт - предимно езда, увличали се от танци. По-смелите съпруги на шаховете се бутали и в правосъдието. Съпругата на Фат Али шах - Сунбул ханъм, поела ролята, нека го кажа, на омбудсман. Към нея се обръщали онеправданите и тя отсъждала безпристрастно. Най-драматичният пример, който може да бъде посочен за нейната мъдрост и безпристрастност, е случаят, в който жителите от Съюза на петте племена, сред които и трите племенни дяла на Кашкай, се оплакали пред нея от безчинствата на един от нейните синове. Сунбул ханъм се ядосала, явила се пред шаха и настояла синът й да бъде отстранен от поста си управител на областта. Така й станало.

Както виждате отношенията между Каджар и Кашкай са доста по-отдавна от тези на “Рено” и “Нисан”.
Дали искат владетелите много официални жени? Едва ли. Последният шах от рода на Каджарите – Ахмад, очевидно е прегледал историята преди себе си и е имал една единствена жена. Една единствена, но пак имал главоболия.

Снимки АРХИВ

1. Анис ал-Долех
2. Насреддин шах
3. Харемът на излет.
4. Насреддин с жени от харема си.
5. Несравнимата Анис ал-Долех (седнала).
6. Анис ал-Долех - любимата жена на шаха (вдясно).