“Звъня на вратата ти, безсрамна и гола под шлифера.

Струвам колкото бъркалката на кафето ти.”

Така започва последното (засега) стихотворение, което Гери Турийска е публикувала в блога си. То е от юни 2015 г. и със заглавие “Изтребител на гараж”.

Освен че пише в блога си, Гери е автор и на текстове за песни, има и издадена книга. Познаваме гласа й от БГ радио, където допреди няколко месеца правеше “На път за вкъщи с Гери”. Преди това е работила и за първата българска музикална телевизия ММ. А от няколко години с името й неизменно върви една кутия - нейният проект “Пощенска кутия за приказки”.

Явно е, че Гери няма кога да скучае. Даже и през лятото “Пощенска кутия за приказки” гостува в Пловдив и Лозенец, а само преди дни с пълна газ се завърна в София, където обаче бяха оцветени в “мръсно”. В началото на септември емоциите на авторите от “Кутията” ще затрептят на “Аполония” в Созопол с гласовете на Марта Вачкова, Владо Пенев и Силвия Петкова. След това сезонът продължава под пети номер отново в София.

Текстовете, които получава от авторите за проекта, чете сама. Става й трудно, когато са повече от 120-130 и трябва да ги прегледа за 48 часа, преди да отсее кои ще оживеят в “кутията”. В такъв случай много помага съпругът й, композиторът Ясен Козев. Даже се шегуват, че напоследък тя го е назначила за помощник. Особено незаменим е “на терен”. В началото, преди няколко години, Гери трябвало да обяснява надълго и нашироко на актьорите, музикантите и журналистите, които четат приказките, каква е идеята и какво точно трябва да правят. После нещата се обърнали и те сами започнали да я търсят. Още не е забравила как преди време Мария Илиева й звъннала и казала: “А аз кога ще чета, Гери?” Поканила я още на следващото четене. Има и някои, които са силно “зарибени”. Един от тях е спортният журналист от БНТ Камен Алипиев-Кедъра. Идва в “кутията” винаги когато има издание, а той е в София. Даже и да не го поканят изрично, той знае, че ще чете някой от разказите. Сред авторите на текстовете пък има такива, които публиката толкова е обикнала, че искала да ги види и как изглеждат. И те също се наредили сред известните хора, които четат произведения в “кутията”.

Гери казва, че започнала да пълни тетрадките със стихове още от 5-и и 6-и клас. Когато била малка, семейството й често се местело от град на град, а тя - от училище на училище. Тъкмо опипаш почвата, почувстваш се комфортно и хайде пак в нова среда. Казва, че родителите й били модерни номади, родени в началото на 60-те. Не искам да ги наричам жертва на прехода, но сякаш не успяха да изплуват от плаващите пясъци, но това е историята и на много други хора, казва Гери.

Дядото на Турийска по бащина линия е от Турия, близо до Казанлък, родното село на Чудомир. Именно оттам идва и фамилията й. Като малка й разказвали, че има далечна родствена връзка с писателя, но каква точно е тя, Гери не знае. И досега в селото има хора, досущ като онези, които Чудомир е наблюдавал и описвал в своите разкази. Те сякаш са капсулирани, запазили са си същия начин на мислене и същите грижи на главата си като от онова време - заслужава да се посети това местенце, казва Гери.

Турийска е от онези щастливки, чиито съпрузи могат да готвят и даже го правят. Нищо че самата тя е призната за бога на рибената чорба и лазанята. Иначе любимата й храна са пържените филийки, но добавя и уточнение: “за съжаление”. Разказвала е как Ясен и кумата й Боряна организирали сватбата им тайно, докато били в Созопол миналото лято. Тя, бременна в деветия месец, празнувала рождения си ден, но точно по залез-слънце личният й празник станал общ и за двамата.

От миналата есен в деня на Гери Турийска има и още едно много важно нещо - първородната й дъщеря Аника.

Човек се адаптира и за всичко има време, ако си планира нещата правилно, обяснява Турийска. Казва, че с раждането на дъщеря й вкъщи просто е станало по-весело. А освен с музика и танци обича да я развлича и с домашен куклен театър. Кара играчките животни да говорят и да издават звуци. Може би в скоро време ще направи и пощенска кутия за бебета.