Труд
Автор:
Румяна Генадиева
Днес големият български актьор Георги Мамалев навършва 74 години. Но обичаният от всички комик има и друг повод за празник - тази година той отбелязва половин век на сцената на Народния театър “Иван Вазов”. Ролите му оставят трайна следа в културата ни. Поколения зрители израстват с неговия глас, поглед и неподражаемо чувство за хумор.
Вече десетилетия Георги Мамалев стои в центъра на вниманието - не с шум и сензации, а с постоянство, професионализъм и способност да превръща всекидневния детайл в запомнящо се преживяване. За него сцената не е просто площадка, на която се разиграват истории; тя е пространство, в което актьорът общува честно с хората срещу себе си, с техните радости, грижи и неподатлива на шаблони чувствителност. Именно в тази честност към публиката се корени голямата му популярност.
Мамалев е от златното поколение на едни от най-големите комедийни актьори. Учил се е от великани като Калоянчев и Парцалев и също като тях оставя незаличима следа в българското кино и театър. Играе в над 50 филма и тв сериали, има над 30 роли на театралната сцена.
Роден е на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево, (Болярово). Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1977 г. в класа на проф. Енчо Халачев. Първата му пиеса е в 3-4 клас и когато се качва на сцената в читалището в Мамарчево осъзнава, че това страшно много му харесва. Тогава се ражда желанието му да стане актьор.
Вече 50 години той играе на сцената на Народния театър “Иван Вазов”. Сред театралните му роли са: Аврам Совалката в “Опит за летене” от Йордан Радичков, Сречко Розмарина и Бато в “Сборен пункт” от Д. Ковачевич, Загорецки в “От ума си тегли” от Александър Грибоедов, Фратю в “Чичовци” от Иван Вазов.
Едва ли обаче има друг български комик с толкова драматично начало на филмовата кариера. 19-годишният Георги Мамалев отбива военната си служба в Пловдив, когато в един февруарски ден на 1972-ра режисьорите Христо Писков и Ирина Акташева го викат във Варна да застане пред камерите на техния филм “Като песен”. Но вместо на снимачната площадка редник Мамалев се озовава в ареста, а дебютът му в киното е застрашен от старшина, въоръжен с... машинка за подстригване.
Изглежда, че дори застъпничеството на генерал от София няма да помогне, но младежът успява някак да запази и чувството за хумор, и косата си за ролята на Илийката от лентата “Като песен”. Други негови запомнящи се роли са във филмите: “Записки по българските въстания”, където играе Стефан Стамболов, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “Бъди благословена”, “Двойникът” и мн. др.
Широката публика го познава и от телевизионния екран, където името му става емблема на едно от най-популярните явления в българската развлекателна култура. С неподправена сценична свобода и заразителна самоирония, Мамалев - редом с обичани колеги - превръща телевизионния хумор в своеобразна школа по вкус, ритъм и наблюдение. В комедийните образи, създавани в популярните формати на 90-те, той често стъпва върху малките парадокси на бита, онези “смешни” места в ежедневието, които хората разпознават мигновено.
Георги Мамалев изглежда като човек, целунат от Съдбата. Вероятно защото и нея успява да разсмее. Той е щастливо женен за съпругата си Ели от 1981 г. Те има двама сина - Александър и Мартин, който живее и работи в САЩ в сферата на софтуерните технологии. Актьорът е горд дядо на две внучета - Катрин и Никола, които са най-голямата радост в живота му.
Днес Георги Мамалев е сред имената, с които се измерва мярката на сценичното майсторство у нас - мярка, за която говорят не само дългите аплодисменти, но и простият факт, че хората се връщат отново и отново в залата. В света на бързите впечатления неговото присъствие напомня за нещо простичко и важно: комедията е сериозна работа, а сериозната работа може да бъде източник на огромна радост. Още от първия миг при излизането си на сцената, той успява да аранжира публиката по свой начин, за да се чувства комфортно, да води събитието с размах, да концентрира погледите към себе си.
От дълги години Георги Мамалев мечтае да влезе в образа на Големанов, но все не се получава. До пролетта на 2022 година, когато е премиерата на спектакъла в Народния театър. От тогава актьорът играе тази роля над 50 пъти и влага много любов и енергия. Всъщност той я изпълнява още в ученическите си години в механотехникума в Ямбол, където правят откъси от представлението, а по-късно и във ВИТИЗ. Преди години в Сатиричния театър Големанов се играе от Георги Калоянчев. Жоро го гледа на почти всяко представление, което му помага да се запознае отлично с образа. В киното Мамалев мечтае да изиграе забавен, но строг полицейски инспектор.
Има страхотно чувство за себеирония
Много ми помагаше по време на снимките на “Оркестър без име”. Станахме близки приятели. Винаги когато се съберем си спомняме за това лято и за филма, който снимахме в Созопол. Жорето има страхотно чувство за себеирония. От него блика някаква забележителна жизненост. Той е абсолютната противоположност на щампата за тъжния клоун, който зад маската рони сълзи. Жоро е весела душа и затова амплоато му на комик се получи “органично” на театрален жаргон.
Катерина Евро, актриса
Изключително сериозен човек
Без него не може да се случи хубав филм. Усмихнат, но и изключително сериозен човек. Винаги се отнася много отговорно към работата си. Никога не отива на репетиции без да си знае текста наизуст. Отговорен е и към своето семейство си. Между него и съпругата му цари невероятна хармония. Двамата му сина също го обожават. Той просто е човек за обичане. Отдавна е надживял дребните неща, като например ниския си ръст.
Олег Ковачев, режисьор
Излъчва невероятна енергия
Жорката е много забавен. Той излъчва невероятна енергия, коментира всичко, което се случва около нас и ни дава много храна за образите, които можем да използваме и поставяме на сцената. Той е един много светъл и добър човек. А като актьор няма какво друго да се каже, освен че е изключителен. Когато на всички ни е криво за нещо, той идва усмихнат и ни озарява с уникалния си хумор и позитивизъм.
Камен Воденичаров, актьор и водещ
