Железният Стамба: За него благородството беше принцип, планината - религия

Поляна и местността над хижа Иглика в Осоговския балкан, където преди десетина години починалият наскоро кюстендилски алпинист Стамен Станимиров-Стамбата (62г.) всяко лято правеше детско (а и за възрастни) приключенско екоселище, а на 100 м над него създаде площадка за тренировки и излитане на парапланери, ще носят неговото име.

Това настояват и са убедени, че ще стане, практикуващи и състезатели в този спорт, приятели, планинари. Идеята ще бъде задвижена по съответната процедура пред общинските и националните органи.

Там, на 1300 м надморска височина, ще сложат и паметна плоча за отишлия си след коварно заболяване през юни т.г. алпинист, участник в националната ни експедиция до Еверест 84.

Така Стамбата пак ще продължи да дава уроци по катерене на децата по изкуствената стена, още недемонтирана под "Иглика". Или преминаване по т. нар. комбайн, лабиринт от надвиснали над оврази и канари въжета. Ще дава първи напътствия по алпинизъм за малчуганите - дори да го няма.

В памет на Станимиров от кюстендилската спасителна служба наскоро организираха скаутски лагер за деца там. Проявата ще стане ежегодна. Сигурно е, че ще има и състезания по екстремни спортове, наречени на негово име.

Кюстендилци не могат и няма да прежалят железния Стамен. Както не прежалват и другия именит техен съгражданин и герой от "Еверест 84" Людмил Янков. На Людмил е кръстена една от кюстендилските улици.

Миналата година беше открита и негова къща музей, истински дом на алпиниста в Кюстендил. Добра идея на местните хора е и вещите на Стамен Станимиров от екипировката и снаряжението му, от личния му архив да се аранжират на експозициите. И къщата музей да стане "Людмил Янков - Стамен Станимиров". Защото двамата бяха неразделни - катереха в свръзка в планината и в живота.

До смъртта на Людмил Янков през април 1988 г. на тренировъчен лагер на националния ни отбор на Мальовица. "Тръгна си Стамбата, за когото благородният жест беше принцип, а планината - религия. Алпинизмът му даде много, но и много му отне - най-близките му приятели. Сега те го чакат в небесните планини. Пак заедно ще катерят върховете, алпийското въже като мълния ще разсича нощта и ще осветява лицата им, изсечени от гранита на мъжеството,приятелството и порива към висините!" Това вълнуващо изрази във фейсбук по повод смъртта на Стамбата кюстендилският поет и писател Михаил Калдъръмов.

Какъвто си беше безукорно скромен, дори свит, и само усмивката му издаваше челичния характер, Станимиров сигурно би възпрял с жест такива хвалебствия приживе. Майстор на спорта по алпинизъм, дълги години в националния ни отбор. Изкачил върховете Грос Глокнер в Австрийските Алпи (1980), Чивета, Доломитите в Италия (1980), Елбрус (1981), Монблан и Матерхорн (1982), Пти Дрю (1986), Гран Жорас (1987), Ленин, Корженевска, Комунизъм в Памир. В експедицията до Еверест достига до 8120 м височина (лагер 5).

В минути на откровение споделя за тия изключително драматични за него и за алпинистите от експедицията часове. "Това беше, когато възстановявяхме лагерите след случая с Ицо (Проданов), който - знаете, остана горе, на върха. Взе се решение експедицията да продължи. Като една от основните цели този път не беше върхът. Ние се стремяхме да достигнем макар и до тялото на Ицо, тъй като той беше над т.нар. щурмови лагер на 8120 метра на пети лагер. Нашата задача с Петко Тотев беше да изградим отново лагера, който беше отнесен от свличащ се сняг. Лагерът представляваше една палатка.Тогава с ръководителя Аврам Аврамов имахме уговорка при възможност от наша страна да продължим нагоре, като целта беше основно да се достигне до Еверест - макар и до мястото на Ицо. И там, на място, трябваше да се решава дали ще се сваляме надолу. С Петко се разделихме. Аз останах да нощувам на лагер 5. Той си изпусна пухенката долу, беше доста студено, трябваше да се смъкне на по-ниско ниво. Аз останах сам, довърших там нещата и алтернатива нямах кой знае каква друга. То беше ясно. Ицо Проданов направи един самостоятелен опит на Еверест. Разговорът беше в общи линии в тази посока - аз просто попитах Людмата (Янков): "Ако ти си на мое място, какво би направил?" Естествено, той не ми даде еднозначен отговор. На тази височина ние имахме, всеки един, който се озове там сам, негова е преценката дали ще тръгне надолу или нагоре. Не става въпрос да се съди който и да било. А пък вариантите там са вече или нагоре, или надолу. Аз реших да не предприемам излишни рискове и да тръгвам към Еверест. Нямах опита на Ицо Проданов, въпреки че в техническа и физическа подготовка се чувствах и аз отлично, и Петко Тотев, и цялата група беше много добре подготвена, просто много силна експедиция бяхме. И предпочетох да сляза надолу. Не съжалявам, никога не съм съжалявал, и тогава не съжалявах."

Т.е. Стамен Станимиров е могъл да опита атака на Еверест, която можеше да е и успешна, казват хора, които познаваха невероятната му воля и хъс.

Мнозина още не могат да повярват, че Станимиров, който не близваше алкохол, си отиде от рядка болест, назована от съпругата му Стефка като "инвазивна цироза". Лошата диагноза поставили още през 2006-а. Болестта наследил от майка си, коментират близките му.

Такива като неговия случай имало два-три в страната. Съветите на специалистите били да не се натоварва физически, за психиката му и те били сигурни, че е непоклатима. Къде ти ще се прибере на топло у дома. Всяка зима беше ски учител и планиниски водач по Банско.

Последните 7-8 години тренираше ентусиасти и падащи си по екстремните дисциплини по катерене и парапланеризъм. Организира и кръг от еврошампионата по парапланеризъм в Кюстендил. Беше един от най-активните в доброволния екип за дейстивия при бедствия, аварии и катастрофи към Българския Червен кръст в Кюстендил. Екоактивист, непримирим срещу замърсяването по планините и парковете.

"Знаеше си, че е болен, но не се предаваше и не искаше да му личи, че постепенно отпада. След занятия и участия по спасявания и в ситуации се съберем - да похапнем, да се почерпим. Той отказва да яде, очевидно пазеше вече диета заради черния дроб, от който в края на краищата си отиде", разказва планинарка, близка на Стамбата.

Приятели събрали пари за лечението му - постъпвал в правителствена болница, готвели го за трасплантация. Дори имало вариант да го изпратят в клиника в Германия. Около Нова година се влошил рязко.

Смъртта изпреварила планираната и осигурена финансово трансплантация. Стамбата почина на 17 юни т.г. Като предусещал неизбежното, споделял, че би предпочел да загине в някоя пещера по планините. Имал намерения да "наеме" връх по Лисец планина - за тренировки на парапланеристите, а и за гроб, вечен дом за него.

Не му стигнало времето. Сега приятели събират пари, а парапланерист приятел, архитект, готви проекта за надгробна композиция за Станимиров. А парапланеристът Николай Йотов подготвя документален филм за него.

Според скептиците с кюстендилския алпинизъм е свършено - без Людмил Янков и Станимиров-Стамбата.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл