Докле се кръстят, пишман християните поругават писанието

Столицата празнува деня на св. София, както си му е редът: тържествена церемония пред едноименния храм в присъствието на патриарха, председателката на парламента, кметицата, министри, депутати, посланици и пр. височайши особи. Гвардейци набиват крак, гърми духова музика. Епископ Григорий отслужва водосвет и държи слово: "Честити сме, че имаме такива закрилници - мъчениците за християнската вяра Вяра, Надежда, Любов и майка им София."

Закриляйки софиянци по съвместителство, светата мъченица и дъщерите й са най-вече покровителки на децата.

А децата на празника са на далечно отстояние от свещенодействието. Стоят послушно на групички зад огражденията и зяпат към тържествената тълпа в далечината. Площадът е отцепен по съображения за сигурност.

Цивилизована Европа си скубе косите и се чуди какви лупинги да направи пред мюсюлманския нашественик, щото хем да спазва християнските постулати, хем да се опази от тероризъм. А на местния пишман християнин, който Божем се води елит, така му треперят мартинките, че докле се кръсти, и поругава писанието. Неразумният юрод хал хабер си няма, че тъкмо на този ден децата са най-ценното и желано присъствие в храма, понеже казано е изрично в светото Евангелие: "И донасяха при Него деца, за да се докосне до тях, а учениците забраняваха на ония, които ги донасяха. Като видя това, Иисус възнегодува и им каза:

- Оставете децата да дойдат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него.

И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше." (Марко, 10)

Е да, ама Спасителя е живял по време на Римската империя, а на българския церемониалмайстор му се е паднало времето на “Ислямска държава” и терористичната напаст. Затова най-добре да се оглежда на четири и да се огражда. Понеже от баба си е чувал, че "покритото мляко котките го не лочат", а от дядо си помни, че "страх лозе пази".

Само че страхът е кофти съветник. Примерно един смел терорист веднага би преценил, че повече има сметка да съхрани българския депутат непокътнат. Той все някога ще изпълни по безкръвен път замислите на недоброжелателите. Терористите ще да са потривали ръце, ако са видели как големите шубета от континенталната граница са натирили децата си далеч от храмовете на вярата, погазвайки повелите на своя Господ.

Като стана дума за терористи и страх, арабите имат хубава поговорка: "Понякога лъвът реве само за да напомни на коня, че го е страх." Местните породи нямат нужда от никакво напомняне. Страхът им е постоянно състояние. Затова и на Народното събрание най му иде присърце да бродира по закона за Националната служба за охрана, щото той съвсем да не служи на гражданите, а само на вардените особи.

Понятна ни е параноята на управника. Ала страхът от малки деца на свят празник не е ли опасен симптом?