Арх. Здравко Здравков: Законът за София ще даде ясни регламенти по отношение на застрояването Най-високите сгради ще са в източния и западния край на града, каза главният архитект на София

Емил Кошлуков: БНТ не е на ръководството, нито на водещите. Още по-малко на една партия

ТИР парна от мост на магистрала „Марица“

Гришо премина уверено през Кирьос и е на четвъртфинал на Аустрейлиън оупън (ВИДЕО)

Откриха ски сезона под връх Ком

Калоян Паргов: Вотът на недоверие разкрива слабите места в управлението и мобилизира БСП

Сирийските кюрди: Няма турски военни в Африн

Задържаха 19-годишен, опитал да подкупи полицаи с 50 лв.

В Бургас ражданията ще обърнат демографския срив Валери Симеонов на Бабинден в морския град

Български камион е катастрофирал в Унгария

Трио затворници, пуснати преди месец, са извършителите на взломовете в Разградско

Борис Джонсън пак хвали Тръмп: Заслужава респект и признание

Издирван с влязла в сила присъда към МВР: В Испания съм, хванете ме!

Ирак осъди на смърт германка, членувала в „Ислямска държава“

Кристиан Вигенин: Меркел каза това, което искахме да чуем

Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е символът на столицата

Храм-паметникът “Св. Александър Невски” е символът на София. Това решиха няколко хиляди читатели на “Труд” и “24 часа”, които гласуваха през лятото в електронните издания на двата национални всекидневника.

Патриаршеската катедрала, издигната навремето на най-високото място в града, спечели убедително читателския вот с 48% от гласовете. Така, въпреки изразеното в сайта на “Труд” мнение от някои читатели, че символът на столицата трябва да е подчертано български, спечели храмът, построен в памет и в знак на благодарност към загиналите руски воини през Руско-турската война (1877-1878).

Покровителствана от руски светец, катедралата води и в общата, и в отделните класации на “Труд” и “24 часа” – ясен знак за значението й в живота на столичани.

На второ място с 8% е класирана статуята на София (дело на скулптора Георги Чапкънов), която се извисява над столичното Ларго.

Със съвсем малка разлика в читателския вот на трета позиция е базиликата “Св. София”. Храмът е предпочетен от 7% от гласувалите в анкетата на “Труд”. Различен е изборът на читателите на двата вестника за №4 в класацията. В сайта на “Труд” преобладават гласовете за сградата на Народния театър “Иван Вазов”. Общо 5% от читателите ни харесват храма на Мелпомена, приютил в зората на ХХ век националната ни театрална трупа, опожаряван, възраждан и продължаващ да бъде символ на културата не само на София, а и на цяла България.

В анкетата на “24 часа” на четвъртото място са прочутите жълти павета, които и досега отличават бул. “Цар Освободител” от всички останали улици в София. Много от уникалните блокчета, произведени от мергел (вид варовик) в Унгария, са повредени и трябва да бъдат подменени. За целта в края на 2014-а Столичната община финансира проект на БАН, чрез който да се установи точният състав на паветата.

В “Труд” жълтите павета са на пета позиция с малко над 4% от вота. Почти със същия процент, но с няколко гласа по-малко, шестото място заема сградата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. След Алма матер се нарежда Националният дворец на културата – 3% от вота.

В Топ 10 от анкетата на “Труд” са още паркът Витоша – 35 гласа, Паметникът на Васил Левски – 32 гласа, и Боянската църква – 30 гласа. Читатели на “Труд” са избрали и издигнатия наскоро паметник на цар Самуил (27 гласа), карето в столичния център с храмовете на четирите основни практикувани религии у нас (23 гласа), Паметника на Цар Освободител (22 гласа), Орлов и Лъвов мост, Ларгото с античния комплекс “Улпия Сердика” и др. Новооткритата Национална галерия, известна още като Квадрат 500 или Български Лувър, явно все още не е достатъчно популярна и припозната от столичани като символ на града – за сградата е гласувал един-единствен читател на “Труд”.

Кампанията “Избери символа на София” бе проведена от юни до септември съвместно със Столичната община и фондация “Евроскок”.

Фердинанд прекръстил патриаршеската катедрала на „Св. св. Кирил и Методий”

За няколко години патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е носила името “Св. св. Кирил и Методий”. Това е само малка част от над 100-годишната история на доскоро най-голямата катедрала на Балканите.

Прекръстването на храма става през 1915 г. Целта е да се уязви Русия, след като заради влизането на България в Първата световна война на страната на Централните сили руска ескадрила обстрелва Варна с 230 снаряда. Така в отговор е решено патронът на храма – руският светец Александър Невски да бъде заменен от светите братя Кирил и Методий. Правителството издава указ, който праща за “немедлено изпълнение” на Светия синод. Оттам обаче настояват и парламентът да се произнесе. Това се случва на спешно нощно заседание. Така храмът носи името “Св. св. Кирил и Методий” до абдикацията на княз Фердинанд. Старото име е върнато с министерско постановление от 19. XI. 1919 г.

Иначе храмът се простира на 3170 кв. м и може да побере 5000 души, колкото зала 1 на НДК. Има 12 камбани, които тежат общо 23 тона, а ехото им понякога се чува и на 30 км от София. Дълги години той е бил най-големият на Балканския полуостров, сега по-голяма е само белградската катедрала “Св. Сава Сръбски”.

Идеята за построяването на храм-паметник на руските воини, загинали за свободата на България, дава Петко Каравелов на Учредителното събрание през 1878 г. във Велико Търново.

Първото предложение е той да се изгради на хълма Царевец, княз Александър I Батенберг обаче настоява мястото да е в избраната за столица – София. Решено е патрон на бъдещия храм да е св. Александър Невски, покровител на царя освободител Александър II. Така основният камък на бъдещия храм е положен тържествено на 3 март 1882 г.

Още по темата:

Народният театър – емблема на нова България

Св. София – храмът, където смъртта посреща живота

№ 42 в списъка на ЮНЕСКО: Тихият рай на Боянската църква

„Св. Александър Невски“ е предпочитан символ на София

Софийският университет – люлката на знанието

“Света София” – 22 века история на едно място

22 века история крие мястото около базиликата “Света София”, дала името на столицата. Там е теренът на главния сердикийски некропол, а най-старите гробници, открити до момента, са от I в. От 2013 г. мястото предлага уникално съчетание между действащия храм и подземен музей на три нива. В подземния музей могат да се видят над 50 гробници от периода I-IV в. Сред бижутата там е над 80 кв. м късноантична мозайка, която е истински шедьовър на древното изкуство.

Самите гробници пък представляват нещо като каталог за древните погребални ритуали, тъй като всяка от тях е с различна големина и форма. Всички гробници са анонимни. Изключение прави само една. Надпис свидетелства, че там е погребан Хонорий, за когото се смята, че е бил духовник и вероятно е участвал в Сердикийския събор. Гробницата му се намира на метри от храма и е покрита със стъклен похлупак.

Всъщност днешната базилика е четвъртата поред църква, издигната на това място. Любопитен факт е, че до Освобождението е била и най-високата сграда в града. Така самият храм пази 18 века история.

Първата църква е построена през втората четвърт на IV в., а последната – края на IV – началото на VII в. След падането на България под турско робство храмът е превърнат в джамия. Бил е разрушаван два пъти от земетресение, а известно време дори е ползван за склад. Възстановяването на храма започва след Освобождението.

Статуята на София се издига на 24 м, тежи 5 тона

Статуята на София, която се издига на 24 м височина, в центъра на столицата е поставена през 2000 г. на мястото на някогашния паметник на Ленин. Проектът е дело на скулптора Георги Чапкънов и архитекта Станислав Константинов.

За статуята тогава общината плаща 188 000 долара. Фигурата тежи над 5 тона и е съставена от повече от 140 парчета. Според експерти паметникът издържа на трус от 9-а степен по Рихтер и на ураган със сила 150 км в час. Идеята на тогавашния кмет Стефан Софиянски за фигура на светицата София обаче предизвиква спорове. Срещу поставянето на фигурата е създаден инициативен комитет, а лично тогавашният патриарх Максим изпраща протестно писмо, според което паметникът съдържа езически символи и не олицетворява светицата София. Въпреки това фигурата е открита на 28 декември 2000 г., а от името е махната думата “света” и жената, издигаща се на над града, остава само с името София.

В ръцете си тя държи символите на мъдростта и славата – сова и венец, а в едната шепа – монети, на които е изписано “Боже мили, запази България и София заради доброто и хората”. В косите има лавров венец, а на главата – корона на Тюхе – богинята на съдбата. Върху пиедестала, на който е поставена София, пък са изобразени сюжети от хилядолетната история на града. Авторите казват, че са се вдъхновили за визията на скулптурата от герба на София от 1900 г. Отливането на всички части отнема 45 дни, а на гърба на женската фигура има врата, водеща към малко помещение за поддръжка на статуята. Година след като е поставена, ръцете, лицето и шията на бронзовата фигура са посипани със специален златен прах.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.