Тя, вълчицата, избяга от от градския зоопарк в Благоевград и предизвика шум, паника и много симпатии. Нейният мигрантски акт предизвика и нужда от сравнения и разсъждения. Не се реди на опашки пред някакви унгарски граници, нито си купува евтина лодка от турски супермаркет, за да дави черните си дни в Бяло море. Тя просто избра свободата - не Германия!

Тя е само на 8 месеца, но е научила неща, които при нас - хората, са трудни за осмисляне. Например - вярност. Македонката, ако позволите така да я наричаме, е родена в затвор. Никога не е била свободна и едва ли е чела Велика харта на свободите от 1215 година, но в душата си е запазила онзи инстинкт, който у нас, хората, е закърнял. Тя не харесва оковите. Не харесва администрацията на зоопарка, не харесва изобщо зоопарка. Гората е нейният дом, свободата е нейният начин на живот.

Македонката едва ли е запозната с емоционалната връзка между президента Нелсън Мандела и неговия надзирател - Кристо Бранд, по време на четвъртвековния му престой в затвора на остров Робен. Тя обаче инстинктивно реагира, когато нейният пазач С. Гошев, без никакво предупреждение към ръководството и общината почина в деня преди тя да избяга. Мир на праха му.

Ръководството твърди, че между двете събития няма нищо общо, но сме склонни да спорим. Има. Връзката с човек, който е обичал професията си до ниво на себеотдаване, ментора, чието място не може да запълни някой случаен, назначен по нормите на HR и практиките на съвременното административно кралство. Македонката просто няма да приеме друг, освен ако не я оковат отново.

Тя сега скита в околностите на някогашния античен Скаптопара. Не се хваща на номерата на полицаи, на общественици, дори и на медии. Македонката знае просто какво е пушка, “блага” дума и интервю. Тя вече е била в клетка и не ще да попада отново в капан, дори на нас - медиите.

Но пък обича храната. Връща се по някое време през нощта да вземе мръвките, които някой някъде е сложил, но ги използва само по предназначение. Не иска повече и не търгува с тях.

Колко е различна Македонката. Да си представим, че тя беше политик! Хубаво, надзирателят умрял - умрял, мир на праха му, но защо да не взема храна от друга ръка? Нали всички хора са еднакви. Всеки политик би го направил. Ето - питайте Янев, Бареков. Месото е просто средство за препитание, бюлетините - също. Какво като си говорил едно преди изборите, а правиш друго след тях? Ако политиците бяха вълци, щяха да ги изядат като агнета - не ние, а техните фамилии, които чакат я нова книга, я новия айфон 6S, я “Бентли”. Най-вече - последното.

Вълкът е гордо животно. То не става за дресура, не обича цирка и е силен не защото е силен, а защото е умен и свободен. Това е тя - нашата въчица - Македонката.

Вой

Вълкът (Canis lupus) е бозайник от семейство Кучеви (Canidae). Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по-голям от този на кучето. Вълците са известни със своя отличителен вой. Има няколко възможни причини за виенето. Първо трябва да се отбележи, че вълците не вият, когато нападат плячката си. Всъщност е известно, че другите животни дори не реагират на звука. Най-очевидната причина за виенето на вълците е, че те контактуват помежду си.

ЗА НЕЯ

Чакаме я

да се върне

Вълчицата е малка, крие се и не е с агресивно поведение, което да представлява опасност за хората, не бива да се създава излишна паника. Тя е родена в нашия зоопарк, търси себеподобните си.

Животното е много социално, едва ли ще избяга от парка, защото това е неговият дом, а и е много страхливо. Няма никаква опасност за живеещите в близост, защото Лупи е социална, а и едва ли ще смее да припари до човек.

Сложили сме храна, направили сме допълнително дупка на ограждението. Разчитаме и сама да слезе. При положение че я забележим, пак ще направим опит. Има сформиран екип, оборудван с необходимата техника за дистанционна упойка.

Трябва да оставим вълчето да се успокои и да си почине, то се намира на територията на парка и се надяваме само да се появи.

Да се надяваме да си я върнем.

Крум Попниколов, директор на благоевградския зоопарк

Дайте й

да диша

Вълчица се крие в килера

отвори и дай й да тича

Има вълчица в килера

Пусни я навън, за да диша

Припев на песента „Вълчица”

(She-wolf) от Шакира

Животните са добрички

Вълчетата не са лоши, те са добрички. Мене не ме е страх да се разхождам в парка. Ако Лупи дойде при мен, ще я погаля и ще й дам бисквитка. Не, не искам да идват ловци с пушки.

Откъде ми е тази шапка, ли?

Ами баба ми я изплете, аз много си я харесвам.

Мими, 4-годишна,

посетителка в зоопарка