Клавиатурните воини за социална справедливост искат да оправят всички проблеми на човечеството, освен тези, които са наистина важни и наистина са проблеми

Запознахте ли се вече с гротескната, фарсова природа на неприятния културен феномен клик-тивизъм? Терминът е неологизъм, който описва пародийните действия на безкрайна тълпа от клавиатурни активисти, модерни, лицемерни воини за социална справедливост, които искат да оправят всички проблеми на човечеството, освен тези, които са наистина важни и наистина са проблеми.

Въпросната човешка маса представлява могъща, многомилионна армия от заблудени, инфантилни, неинформирани, крайно емоционални, най-често млади хипсътри, които се борят срещу неправдата в медии, блогове, facebook и twitter. Другото име за тях е хаштаг активисти защото слагат twitter - символа за хаштаг # пред всяка глупост, която смятат за най-неотложната задача на цивилизацията.

Западният свят е претъпкан с образци на патологичното явление клик-тивисти. Повечето попадат под общата идеологическа шапка на днешния левичарски прогресивизъм, който вече сатирично е наричан регресивизъм.

Говорим тук за съвременни либерали, които се опитват по всякакви начини да унищожат автентичния либерализъм като го превърнат в заложник на собствените си фанатизми и токсични идеи за социална справедливост. В техния травматичен, объркан свят, централният човешки конфликт е между белите привилегировани хетеросексуални мъже с власт и всички останали репресирани, виктимизирани, стигматизирани етнически, религиозни, сексуални и каквито се сетите още малцинства. Първите винаги са лоши и в грешка, вторите вечно са прави и в нужда от подкрепа.

Нюансите, критичното мислене, фактите, статистиките... това са все мръсни думи, които в очите на хаштаг активистите представляват манипулативни опити на западния патриархален, капиталистически, хетеронормативен, ислямофобски свят да контролира и доминира милите, обезправени малцинствени групи.

Клик-тивистите често се отличават с мазохизъм, себеомраза, криворазбран анти-капитализъм, вдетинен чегеваризъм, социалистическо светоусещане, салонно анти-системно мислене (или опит за такова), радикален феминизъм и виновно отношение към бялата си кожа, защото те най-често са привилигировани бели колежанчета с безполезни хуманитарни или арт дипломи, прекалено много свободно време и бързи пръстчета, които шават по клавиатурите на скъпите им лаптопи, таблети и смартфони и произвеждат опустошителни количества оглушителен нонсенс.

Най-горещата и актуална икона на регресивните левичари и клавиатурни воини за социална справедливост е изненадващият нов лидер на лейбъристката партия в Обединеното кралство Джереми Корбин. Той спечели сърцата на клик-тивистите със серия от притеснителни действия и изказвания. Корбин обясни убийството на Осама Бин Ладен като “трагедия”, застана зад действията на Путин в Украйна и публично приветства представители на терористичните групировки “Хизбула” и “Хамас” като негови “приятели”.
Корбин се превърна в символ на всичко онова, което e сбъркано с тези хора.

В България най-шумната персонификация на патологичното явление представляват някои от активистите на Български Хелзинкски комитет (БХК), които искат да модерират публичния език и да вкарат почти всички думички и изразчета, които на тях не им харесват в еластичното понятие “реч на омразата”. Именно те стоят зад мрачния казус, в който Комисията за защита от дискриминация (КЗД) глоби един журналист за употребата на безвкусна, но напълно безобидна метафора в свой политически текст: “След четвърти септември 2013 година политиката разбра, че е станала лека жена в перманентен цикъл. Сиреч ще смърди, но няма да ни свърши работа“.

По техен сигнал за “женомразко слово” от комисията създадоха извънредно опасен прецедент, наказвайки напълно приемливо и допустимо парче текст. Колекция от думи, която във всяка западна демократична страна ще бъде оценена като проява на лош вкус, но никога няма да бъде санкционирана. Или поне доскоро беше така, защото индустриалният ритъм, с който множащите се воини за социална справедливост налагат своя езиков фашизъм с интрументите на организираното възмущение и натиск заплашва самите устои на свободния свят.

За мен този епизод остава един от най-срамните опити да се стъпче словото и да се наложат деспотични ограничения за свободния пазар на идеи в България. Хората, които инициираха позорния лов на словесни вещици трябва да се срамуват от себе си и от теократичния си, тоталитарен подход към основната човешка свобода на изразяване. Но тяхното епично падение пасва перфектно на идеологическата рамка, скроена от привилегированите, вечно търсещи обидата и дискриминацията клик-тивисти.

Мощна доза ирационалност и драматичен развод с критичното мислене могат да се наблюдават и в развитието на две проблематични каузи на хаштаг-активизма – съвременния феминизъм и движението #BlackLivesMatter. Според критичната част от модерните западни феминистки в САЩ и Европа съществува “изнасилваческа култура”, репресия над жените и привилегия на мъжете. Големите проблеми за решаване пред тези западни феминистки са сексуално стимулиращите образи на дами в компютърните игри и рекламите.

Когато някой все пак се осмели да каже, че в Първия свят жените са постигнали равеноство и имат същите права като мъжете, и че може би е по-добре феминистките да насочат усилията си към ислямските страни, където действително има систематично варварско отношение към нежния пол, настава гръмотевична буря от лицемерни оправдания и откровени идиотщини.

“Никой няма право да се бърка в чуждата култура, бурките са символ на женската еманципация в мюсюлманските общества, а проблемът си остават белите мъже и патриархалния заговор в Западния свят”, горе-долу така изглежда притеснително абсурдния наратив на дншените феминистки.

Освен сексисти, белите хетеросексуални мъже в САЩ и западна Европа са и расисти. Да, всички. Самият факт, че някой е роден с бял цвят на кожата и се самосъзнава като мъж, харесващ жени, го прави вреден за обществото агресор и носител на вродена привилегия. Така звучат част от опорните точки на някои от представителите на социалното хаштаг движение #BlackLivesMatter. За насилието сред афро-американските общности са виновни само и единствено белите расисти-капиталисти, робството и сегрегацията. Престъпленията са всъщност проявления на социо-икономически фактори, задействани от бялата привилегия.

Това не е шега, това е реалният поглед на клик-тивистите върху ситуацията, мотивиран от мекия расизъм на ниските очаквания. С катастрофално сбъркания си подход, воините за социална справедливост поканиха здравословно разобличаване и дискредитиране. Защото техните делюзии са колкото смехотворни, толкова и опасни.