В сряда Съветът на федерацията даде съгласие за използването на ВВС на Русия на територията на Сирия. Съответното искане е било внесено в горната палата на парламента от президента Владимир Путин. По думите на шефа на администрацията на руския президент Сергей Иванов сирийският лидер Башар Асад сам се е обърнал към Путин с молба за военна помощ, пише БГНЕС.

По-рано руското ръководство заявяваше, че намесата на Русия в сирийския конфликт е насочено изключително към борба с радикалната Ислямска държава (ИД). Международната коалиция начело със САЩ вече година нанася удари по позиции на екстремистите от ИД в Сирия, само че тези бомбардировки не доведоха до значителни резултати. Имат ли ВВС на Русия възможности, които авиацията на САЩ няма?

Само ИД ли ще бъде мишена на руската авиация? Какво ще стане с неотдавна построената руска военна база в Латакия в северозападните райони на Сирия след приключване на мисията? И какво въобще очаква Сирия при новото подреждане на силите? С тези въпроси руската служба на Би Би Си се обърнала към западни експерти.

Игор Сутягин, Кралски обединен институт за отбранителни изследвания: Като цяло няма технически преимущества на руската авиация над американската, също както и над английската, френската, йорданската и саудитската. Самолетите за почти еднакви, средствата за поразяване са малко по-точни, средствата за разузнаване са малко по-ефективни. Значително по-малък е опитът при полети над планинско-пустинна местност, ако го сравняваме с този на саудитците или йорданците. Така че по принцип има съпоставими бойни качества. На американците Русия не им е нужна със своята авиация.

От нея се очаква да окаже натиск върху Асад, за да прекрати той използването на варели-бомби против цивилното население. Ето какво очакват от Русия – политическо влияние, а не бомби. В това е стойността на Русия. Тя може да разговаря с Асад, и е възможно той да се вслуша в нея. Поради което канят Русия да влезе в коалицията. Но ако тя, освен всичко, е готова да предислоцира и 32 самолета, защо пък не?

Що се отнася до въпроса кого ще бомбардират руските ВВС, освен ИД, там има и още няколко групировки, които в очите на света са терористични, затова е оправдано да бъдат бомбардирани. Но Русия не разполага с достатъчно ефективни средства за разузнаване на обстановката в този регион. Ако американците имат съюзници, макар и в лицето на умерената опозиция, които могат да осветят с лазери целите, особено пък ако в техните редици има и бойци от западни специални части, то Русия почти не разполага с такива хора. Поради което неизбежно ще трябва много да се разчита на разузнаването, предоставяно от сирийска страна. Много е сложно да си представим, че сирийците могат да избегнат съблазънта да насочват към цели, които притесняват именно тях. Освен това, отчитайки, че Русия си поставя задачата за спасяване на Асад (макар и като второстепенна задача, основната, според мен, е повишаване престижа на Путин), ако има някакъв напредък в негова полза, то ще бъде издадена пряка заповед за бомбардировки срещу сирийската опозиция. По въпроса за това, какво ще стане с руската военна база след изпълняване на мисията, Кремъл иска да се уреди за дълго в Сирия. Това е уникална възможност, която никога не е била предлагана в региона на Съветския съюз и Русия.

Едно е да изпратиш пета ескадра в Средиземно море – три корвети, две фрегати и един крайцер, и съвсем друго – всичко това плюс ескадрила морски бомбардировачи. Да се добави към морската база и военно-въздушна е привлекателно, това разширява възможностите за действие в региона. поради което подозирам, че желанието за оставане е на практика непреодолимо. Джонатан Ейл, директор на международните програми на RUSI: Сега има настройка, че борбата с с радикалите от ИД е в интерес на цялото човечество и всички трябва да направят своя принос. В действителност военната намеса на Русия в сирийските дела само усложнява положението. Първо, примерът на международната коалиция вече показа, че само с авиация съществуващият проблем не може да бъде решен. Второ, съвсем не е ясно, какво има предвид руския президент, когато говорим за цели. По кого конкретно се готви да нанася удари?

Срещу всички опоненти на режима на Асад? Очевидно е, че при такава обстановка сирийската опозиция се оказва в опасност. При това преди няколко дни в Ню Йорк Путин призна, че някои части от опозицията също трябва да бъдат поканени за диалог. Значи ли това, че руснаците в някаква степен признават легитимността на опозицията? Не е ясно. Ясно е едно – залепването на етикета „терорист“ на всеки, който се застъпва за свалянето на Асад, не само не ни приближава към решаване на конфликта, но не е изгодно и за Русия от гледна точка на нейните дългосрочни планове в Близкия изток. Няма никакви съмнение – и това се проявява от последователността на действията на Кремъл – че Русия има намерение да се укрепи в Сирия за дълго. Мисля, че преди няколко години Москва си постави за цел да се сдобие с военна база в източната част на Средиземно море, и сирийският конфликт не можеше да не допринесе за осъществяването на този план. При условията на пълна война притежаването на собствена база в конфликтен район може да бъде представено като необходимост за укрепване на международната безопасност.

Такова нещо напълно може да бъде прието от Запада – въпросът е само в това каква Сирия си представя в бъдеще Русия и съвпада ли това с представата на другите страни от Близкия изток. Проблемът е в това, че Москва се е научила отлично да критикува западните страни за неспособността им да решат сирийския въпрос, но и тя самата не разполага с полезни рецепти. При това като военен капацитет Русия е напълно в състояние да реши неотложните задачи. Опасността е в това, че военното участие в един или друг конфликт често се разраства до такива мащаби, че властите губят контрол над случващото се. Според мен Русия няма да бъде привлечена от продължителна военна кампания в Сирия, особено след като има войски в източна Украйна. И, съдейки по всичко, Кремъл и сам разбира това. Сирия не е Афганистан, това е съвсем друга история. Уроците от Афганистан все още са живи в съзнанието на руснаците. Александър Кокшаров, водещ анализатор в изследователския институт IHS: Русия вече внася промени в ситуацията в Сирия, макар и няколко часа, след като Съвета на федерацията одобри използването на руски въоръжени сили извън пределите на Русия. В района на гр. Хомс руските ВВС нанесоха удар, това вече се случва, и руското присъствие в Сирия е легализирано. Дали ще е достатъчно само използването на авиация? Тук има два момента. Първо, международната коалиция, чиито действия бяха признати за не много успешни, нанасяше удари само по позиции на радикалните ислямисти. Тя не се занимаваше с въздушна поддръжка на позициите на сирийската армия. А руската армия може да поддържа официалната сирийска армия на Асад, което ще й позволи да стабилизира фронтовата линия, по-конкретно около ключовата за сирийското правителство територия на градовете Латакия, Хомс и Дамаск. Второ, за съжаление, събитията в Украйна 2014-2015 г. показаха, че не може да се вярва на всички изявления на руското правителство.

Президентът Путин заявяваше, че руски военни в Крим няма, а след това се изясни, че „зелените човечета“ са кадрови военни. После той отричаше наличието на руски войски в източна Украйна, само че присъствието им беше установено, макар и Русия да твърдеше, че става дума за доброволци. Т.е. думите на Путин, че сухопътни руски войски в Сирия няма да има, може и да не съответстват на неговите намерения. Нещо повече, днес президентът на Чечня Рамзан Кадиров със съжаление коментира новината, че Владимир Путин не планира изпращането на сухопътни войски в сирия и заяви, че сам е готов да изпрати чеченски доброволци да воюват в Сирия. Очевидно е, че целите на руската авиация няма да се ограничат само с ИД, но ще включат в себе си и сирийската опозиция, която воюва против официалната сирийска власт. Очевидно ударът по Хомс потвърждава това. Ситуацията е такава, че и Русия, и САЩ имат интерес от отслабването на ИД и, в идеалния случай, нейното унищожаване. Но те се разминават кардинално по въпроса за управлението на Башар Асад. Ако сега на Русия и се удаде да укрепи военните си позиции и да помогне на сирийската армия да стабилизира фронта, ако действията на Русия срещу ИД бъдат успешни, то впоследствие Асад може да влезе в ролята на действащо лице на каквито и да било потенциални преговори. И САЩ, и Русия разбират, че няма да е възможно връщането към предишното положение, когато Асад контролираше всичко в Сирия, но в случай на успешно унищожаване на ИД властта в страната по някакъв начин може да бъде поделена.