Гаргантюанският успех на последния голям концерт на Слави Трифонов и неговия екип отпреди няколко дни на стадион “Васил Левски” отключи епична експлозия от словоблудство, опитващо се да обясни явлението “Трифонов”. Истеричните реакции циментираха стърчащия водещ, певец, продуцент и професионален патриот като най-доминиращата публична фигура в страната за последните 20 години.

Слави Трифонов е като футбола и политиката - всеки българин има мнение за него. Той също има мнение за всичко, дори и понякога то да е написано от неговите сценаристи. Човекът е двуметров ефирен мастодонт, преминал през праймтайма на прехода и напоил провинциалния ни шоубизнес със своето бизнес-творческо ДНК повече от всеки друг.

През “Ку-ку”, “Каналето” и “Хъшове” до “Шоуто на Слави” Трифонов е най-трайното присъствие в средностатистическия български хол. Стотици хиляди хора са прекарали повече време в неговата компания, отколкото с близки и приятели - той е петият на белот, който казва на останалите четирима как да играят. И те го слушат.
Затова има нещо колкото тревожно, толкова и закономерно в колективната истерия, която наводни интернет след големия му концерт под дъжда на стадиона. Мненията бяха “за”, “против” и “просто искам да кажа нещо”.

Дискурсът “Трифонов” засенчи историческата ситуация с бежанците като основна тема за разговор. Някои преплетоха водещите актуални събития, за да създадат малки, забавни игри на думи във Facebook. Концертът беше определен като “за бежанци от добрия вкус” и за “социално слави”. Много други дори не се възползваха от възможността за остроумие и директно атакуваха събитието като “пошла чалга”, “морална капитулация пред повсевместната мутризация”, “отврат”, “кой го слуша още”, “какви са тия десетки хиляди на подобно нещо” и др.

Не по-малко хора въстанаха срещу отрицателните реакции с хейт срещу хейтърите. Апологетите на специфичния патриотарски, битов, поп-фолк, етно рок натюрел на Трифонов и неговите хора изковават ореол над главата му, обясняват го като икона на българщината, олицетворение на силата на нашенския дух, шоубизнес гений и прочее лексикални бисери от съкровищницата на KLETA MAJKA BALGARIQ!!!111

Професионалната траектория на Трифонов, освен всичко друго, представлява и интересен документ за социо-политико-културния сюрреализъм на прехода. Трифонов започва в зората на демокрацията като нискобюджетен тв бунтар, скица с дълго, слабо тяло, брадясло лице и гигантски глад за реализация. По всички закони на Дарвиновата еволюция, поглъщащ успех, той се отървава от своята опашка, качва мускулна маса и закрепва почти перманентно тъмните слънчеви очила върху все по-разпознаваемата си физиономия. Скицата с обеци се превърна в импозантно лошо момче без анцуг и бухалка. Организира потентен екип около своята солидна продуцентска гравитация и започна да захранва колективното съзнание с развлекателен популизъм.

Трифонов е лицето на интересно явление, мотивирано от комбинирането на битов, повърхностен хумор и флирт с емоциите, комплексите и лошия вкус на нация в систематичен стрес. Той знае формулата на успеха и я размахва от респектиращата си височина. Едно от постиженията на Трифонов, което всъщност е присъда за качеството на шоубизнеса по тези земи, е липсата на адекватна конкуренция. Всички останали се провалиха там, където той успя.

Апологетите не са прави. Явлението тепърва заслужава критично осмисляне, сатиризиране, а защо не и малко мотивиран, хумористичен хейт. На всеки 100 клиширани, стерилни, пешеходни мнения “против” ще се появи поне едно, което с клинична точност да обясни феномена на стърчането.

Алъш-вериш хъш

Централното противоречие в изключително успешния персонаж на Слави Трифонов е между бунтарщина и конформизъм. Той успя да пласира образа на аутсайдера, боеца срещу естаблишмънта, провокатора на системата, докато в същото това време ковеше свое собствено статуткво. Гаврата с политици и обществени недъзи вървеше със смущаваща публична близост до антигерои от прехода. Желанието да е политически фактор под някаква форма е колкото логично, толкова и проявление на лош вкус и демагогия. Най-цинично-забавната опаковка на тези противоречия намираме в част от текст на неговите чести гости и рап пионери “Ъпсурт”, където Трифонов е описан като “алъш-вериш хъш”.

МИЛИОНИ ПО СВЕТА ГО ОБИЧАТ, ГЛЕДАТ И СЛУШАТ

Той е един изключителен успешен артист за България. Самият факт, че има толкова много почитатели и събира толкова много публика е еднозначен. Със сигурност не всички го харесват, но какво от това? Тези, които го обичат, гледат и слушат са милиони по света.
КАМЕН ВОДЕНИЧАРОВ, АКТЬОР И ПРОДУЦЕНТ

САМОТНИЯТ ПЕВЕЦ ОТ ГОЛЯМАТА СЦЕНА

Слави за мен е две същности. Едната е: Певецът от голямата сцена! Гостът на стотици хиляди всяка вечер. Разказвачът на смешки. Следващи го папараци! Момичета раздират тениските си при появата му! Мъжкари скланят глава след него. Политици се търкат в нозете му и молят за част от визията му за делата си. Велики лидери му гостуват като с равен! Начинаещи артисти, писатели, певци го дебнат да ги удостои с вниманието си! Прожектори осветяват всяка негова стъпка. Безпардонно отдал се на работохолизъм се хвърля от проект в проект. Крие се от спътниците си от преди. Обградил се е с хора, които мачка арогантно и гради името си. Бъркащ с пръст в гнойните рани на обществото. Патриот, искаш българското да е над всичко. Той е изключителен организатор, добър ръководител, водещ на ниво. Има усет за харесваното от хората. Дарбата да намира приятели и дарбата да ги губи! Има и един безспорен талант. Той може измежду планина от картофи да открие единствения портокал. Да го изстиска до последната капка и сока да даде на хората.

Другата е: Самотата. Там няма скенери, светкавици, макове, само една малка мъждукаща свещ едвам осветлява самотата му. Вижте го като изпълнява „Жива рана”, като гледа Джоко Росич и след него да пее или треперещият глас като изпълнява „Цвете мое”. Този Слави, малцина познават. Колко пъти съм го гледал как с обич поглежда към малките таланти! Как ги гали по главичките? Как дава всичко на което е способен да ги избута напред? Малцина знаят, че този човек почти не е отказвал на нуждаещ се! И някъде там измежду множеството, той, истинския той, се губи.
НИДАЛ АЛГАФАРИ, РЕЖИСЬОР

БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД ГО РАЗБИРА И ЛИКУВА С НЕГО

Ако “Металика” бяха събрали 70 000 души,тресящи коси и с пластмасови, бирени бутилки в ръка? Това щеше ли да е културното мероприятие на годината?
Ако свръхбездарната Мадона с безбройните си претенции беше събрала същия този народ,щеше ли да ви е по-леко?
Но когато българин събере своя си народ,своята си публика, която го разбира и пее с него всеки един рефрен, това е пошло и чалга. Когато народът ликува,пее,танцува.
АЗИС, ПЕВЕЦ