Загърбването на управляващите не е израз на непримиримата опозиционност на местните

Северозападна България наля лъжица оцет в чашата с шампанско за изборната победа на ГЕРБ. Въпреки заявките на лидерите на управляващата партия как този път ще спечелят и триъгълника между Дунав и Балкана, Видин и Враца пратиха кандидатите на ГЕРБ на поправителен. А Монтана, като че ли напук, избра вечния опонент на ГЕРБ-ерите - петомандатния вече градоначалник Златко Живков.

Загърбването на управляващата държавата партия обаче не е израз на непримирима опозиционност и патологична несговорчивост на Северозапада, макар че местните хора минават за чешити, дето трудно се водят и карат. Сега обаче, забутани в ъгъла на държавата, обитателите на Северозапада душа и сърце дават да са близо до властта, за да види тя накрая несгодите им и им отдели от благините си. Обаче и по комунистическо, и в демократично време, че и в настъпилото вече европейско настояще Северозападът си остава задният двор на България. С най-голяма безработица - над 20%, най-ниски инвестиции и жесток демографски срив, който изтрива от картата по няколко селища на година. А потокът от напускащи Видинска, Монтанска и Врачанска област хора е по-голям и от бежанците по южната граница.

Отдръпването на северозападния избирател от управляващата партия на първия тур на местния вот е израз на недоволство от направеното или по-скоро ненаправеното от държавата в региона. Въпреки няколкото по-големи проекта - предимно подмяна на ВиК мрежи и околовръстни пътища край областните центрове, европейските и родни инвестиции са малко и не променят забележимо територията между Околчица, Ком и Дунав. Повечето от проектите по села и градове отиват за площади, велоалеи и градинки, които може и да правят пейзажа по-красив, но не дават хляб и бъдеще. И облагодетелстват предимно близките до властта фирми, а не местните жители.

Северозападът също има нужда от магистрали, от нови предприятия с работни места. Има нужда от ефективно използване на плодородната си земя, не само чрез милиони субсидии за шепа земевладелци - зърнопрозводители, а чрез развиване на зеленчукопроизводство, екоземеделие и изграждане на преработващи предприятия. Има нужда от тясно обвързване на образование и бизнес и поле за изява на младите, за да не бягат накъдето им видят очите.

Министрите и депутатите обаче са далече и затова електоратът размаха предупредително пръст на кандидат-кметовете на управляващите. Преди изборите премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов обяви следващата 2016 г. за година на Северозапада. След десетилетия в блатото на мизерията обаче на този край не му трябват кампанийни инициативи, а целенасочена и дългогодишна държавна подкрепа, която да създава възможности за труд и живот, ако не европейски, то поне близки до стандарта на другите области в страната.

Независимо от това кой ще спечели на балотажите, централната и местната власт ще трябва да работят заедно за изваждането на Северозапада от дъното на България и Европа. Иначе по избори управниците и електоратът ще продължат да си говорят като глухонемите - едните ще размахват обещания, а другите - комбинации от пръсти към тях.