Бивш шеф на НСБОП: Костов ни забрани да работим по приватизацията

Премиерът Борисов: Нямаме никакъв миграционен натиск (ВИДЕО)

Любимите рецепти на Ани Петкова

Криско с роля във вампирски филм

Борисов разговаря с феновете и ръководството на „Ботев” и „Локомотив” в Пловдив (СНИМКИ и ВИДЕО)

Проф. Мутафчийски: Новата вълна от грип тип Б е по-опасна от коронавируса

Забраниха на геймър да играе FIFA до живот

Гранична полиция: Няма мигрантски натиск към България

Първа индийска кола на ток Цената на модела Nexton EV ще започва от 18 000 евро

Заразените от коронавируса в Италия са 888 души, починалите са над 20

Коронавирусът и тънкият гласец на здравия разум

Макс Верстапен се пробва във виртуална кола

47 нови смъртни случая на заразени с новия коронавирус в Китай и 3 смъртни случая в Южна Корея

Диляна Попова сваля дрехите в „Останалото е пепел“

Втори случаи на заразен с коронавирус в САЩ

Обувка над глезена и с вата пази от травми

Какви обувки и ботуши трябва да носим през зимата, че да намалим риска от подхлъзвания, падания и счупвания? „Задължително трябва да са топли и удобни. Да са над глезена, като го обхващат плътно, а особено ако са за дете – да са с вата, която изолира крака от студа“, обясни за читателите на „Труд“ д-р Атанас Кацаров, началник на Клиниката по детска ортопедия и травматология в „Пирогов“.

Дали ще е изкуствена или естествена, ватата уплътнява поставения крак в ботуша, той не се движи в него и е стабилен. В противен случай се стига до счупвания дори в здравите и надеждни ски обувки. „Причината е, че ако кракът не е добре пристегнат, той се усуква и се стига до травми. Т.е. препоръчително е зимните обувки да са с връзки и да със стабилна подметка под петата“, посочи д-р Кацаров. Според него апреските не са добър избор, тъй като те са с куха подметка и когато детето стъпи върху тях, си криви крака. Гумените ботуши пък носят риск от подхлъзвания, иначе са подходящи за влажно време.

Родителите често питат травматолога от „Пирогов“ възможно ли е да се окаже, че толкова силно са вързали връзките на обувките на детето си, че да му причинят проблем с кръвоснабдяването. „Не съм имал такъв случай. Ако кракът му е в по-плътен чорап и ботушът има вата, тогава няма как да се стига до такова оплакване“, заяви д-р Кацаров.

Неговият съвет към дамите е, ако решат да сложат високи токчета в студа, което не е за предпочитане, то поне да са с по-широка основа, а не тънки като игли. Иначе се стига до навяхвания и изкълчвания на глезените. „За повод всеки може да обуе висока и не толкова удобна обувка, но за всекидневието да заложи на спортно-елегантна. Още повече, че у нас улиците през зимата не се чистят така добре като в други държави в Европа“, препоръча д-р Кацаров.

Ако жената с десетилетия носи високи токчета, така се скъсява ахилесовото й сухожилие, че й причинява хронична болка. „При мен са идвали българки, които са се „качвали“ по 20-30 години на висок ток и след това им е трудно да ходят боси. Не само това, ами изключително много се натоварва напречният им свод – отдолу под възглавничките на ходилото. А когато той се смъкне, наблюдава се състоянието метатарзалгия, затова ги боли описаната зона на стъпалото“, изброи д-р Кацаров. Последиците от метатарзалгията са изкривяване на походката и краката, куцане, неправилно изтриване на ставите на крайника (на коляното, глезена, дори тазобедрената става).

Д-р Кацаров е имал пациентки на 12-13 г., които явно гледат повече филми и започват да носят високи токчета. „Родителите не са могли да им се противопоставят, но да знаят, че: при крак и ходило, чиито кости и сухожилия растат и се изграждат, подобна висока обувка не е полезна, дори е вредна“, каза ортопедът. Добре е те да започват да се носят след завършване на растежа – т.е. след 18-годишна възраст.

Деца, паднали от велосипед или катерушка, напълниха „Пирогов“

Всеки още няма нито дъждове, нито снегове, но Клиниката по детска ортопедия и травматология в „Пирогов“ е пълна. Само за седмица през нея са минали над 50 деца, паднали от велосипед, от катерушка в парка или на прощадката пред блока. Пострадали по този начин, при тях се наблюдава счупване на двете кости на предмишницата, тъй като при падането те се подпират на ръцете си. Травмата е типично лятна, но тъй като навън все още е топло, макар и да е есен, затова и децата не спират да играят по площадките.

„В този случай обездвижваме пострадалата ръка на малкия пациент за около месец, като при по-тежките счупвания се прилага и оперативно лечение. А с рехабилитацията до връщането към нормалния начин на живот минават около два месеца. Затова родителите трябва да контролират децата си, когато играят навън“, посъветва д-р Атанас Кацаров.

Той припомни, че най-трудно се възстановяват пациенти с т.нар. множествени травми, засягащи няколко отдела на опорно-двигателния апарат и други органи или системи. „За щастие при нас има по 1-2 такива случая месечно“, каза д-р Кацаров. А ако при други травми, примерно на лакетна става, която е много чувствителна, й се наложи операция, тогава възстановяването е цяла година. Счупване в ходилото пък може да доведе впоследствие до промени в ходенето и стоежа. Най-тежката травма обаче е тази в областта на таза и на гръбначният стълб.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.