На Меркурий вероятно има метеорни дъждове, причинени от кометата Енке, която периодично посипва тънката атмосфера на планетата с космически прах, предполага ново изследване, цитирано от Space.

На Земята има няколко метеорни дъждове годишно, когато планетата преминава през прашните опашки на комети и астероиди, преминаващи близо до Слънцето.

Частици от тях попадат в атмосферата и изгарят, произвеждайки бляскави следи. Изследователи предполагат, че при прелитането на кометата Сайдинг Спринг близо до Марс миналата година, рояци от метеори са навлезли в атмосферата на Червената планета. В сравнение с атмосферите на Земята и Марс, атмосферата на Меркурий е по-бедна и се състои само от облаци от атомни частици, формирани от изригвания на повърхността или от слънчев вятър.

Преди да достигнат до откритието за метеорни дъждове на Меркурий, учени са били озадачени от странен модел на промените на нивото на калций в тънката атмосфера на осеяната с кратери планета.

Наблюдения на сондата MESSENGER на американската Национална космическа агенция (NASA) са показали, че нивата на калций са най-високи непосредствено след перихелия на Меркурий – най-близката точка до Слънцето от орбитата му.

Модел, базиран на движението на планетата през междупланетарния прах близо до Слънцето е предсказал обаче, че пикът на калций ще се прояви преди, а не след перихелия.

Изследователите са предположили, че причината за това може да е кометата Енке. Тъй като кометата има къса орбита и обикаля Слънцето за едва 3.3 години, слънчевата енергия е повлияла до такава степен на леденото небесно тяло, че през хилядолетията се е образувал гъст поток от прах.

Фактът, че калциевият пик се очаква седмица преди максималното доближаване на Енке до Меркурий обаче е продължил да е загадка.

За да разберат повече, учените са моделирали орбитата на Енке за период от десетки хиляди години. Моделът предполага, че прашната опашка на кометата се простира по траекторията й на движение.

Под влияние на притеглянето от страна на слънчевата светлина частиците прах, изхвърляни от Енке значително са променили орбитата си с течение на времето. Симулацията показва, че потокът от прах се отклонява, попадайки точно на мястото, където в действителност се наблюдава пикът на калций.

По големите и по-нови зрънца прах, които са се отделили относително неотдавна, са променили орбитата си по-малко в сравнение с по-малките, по-стари зрънца. Според модела зрънца с размер около милиметър, изхвърлени от Енке преди между 10 хиляди и 20 хиляди години ще ударят Меркурий, точно когато се очакват най-високите нива на калций.