На 16 юли 2019 да почерпят

„Левски“ с убедителен старт на новия сезон, юноша изработи три гола

България е в топ 20 по поскъпване на домовете

Вучич помоли Макрон за помощ по пътя към ЕС и за разрешаване на кризата с Косово

Трус от 3 по Рихтер разлюля Вранча

„Руска връзка” тресе коалицията в Италия Близък до “Лига” лобист търсел финанси от Кремъл

Ердоган: Турция се надява да организира съвместно с Русия производство на системи за ПВО

Частично лунно затъмнение в нощта на 16 срещу 17 юли

Плащаме на ЕС за пластмасовите опаковки Обсъждат нови приходи в бюджета на общността

ЕС одобри санкции срещу Турция заради сондажите в шелфа на Кипър

МВФ: Вдигнете възрастта за пенсиониране Работниците намаляват с 30% през следващите 30 години

Министерство на финансите: На 19 юли партиите ще получат втората част от държавната субсидия за 2019 г.

Частна здравна каса, ако има 500 000 желаещи Новата визия за бъдещето на осигурителния модел поставя повече въпроси и неясноти, отколкото решения

Русия и Украйна готвят голяма размяна на затворници

Ирак предаде на Русия 33 деца на членове на ИДИЛ

Големите дарители: Тодор Пиперевски завещава 100 млн. лв. на държавата

В архивите няма нито една снимка на богатия индустриалец

Един от най-големите дарители, живял по нашите земи, е Тодор Хр. Пиперевски. Той е не само известен български индустриалец, но и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. Днес за този прочут в миналото патриот почти не се говори. В редица мемоари на македонски революционери обаче името му се споменава с чувство на уважение и респект.

С неговата биография ме запозна Райна Дрангова, внучка на известния ни пълководец полковник Борис Дрангов. Тя ми каза: “Той е невероятно щедър дарител и голям деец за приобщаване на Македония към България.” След това се впуснах в търсенето на мемоари за Пиперевски. Нямаше отделни публикации, свързани с личността му. За него се споменаваше само в отделни изречения. Един ден звъннах на моя позната – Ели Пиперевска, която работеше дълги години в библиотеката на Софийската опера и балет. Оказа се, че нейният съпруг – Андон Пиперевски, е прапраплеменник на Тодор Пиперевски.

Андон знаеше от баща си, че техният роднина е завещал целия си имот на българската държава. От него научих, че роденият през 1877 г. в Щип бъдещ голям индустриалец прави дарение от 100 000 000 лв.

за здравни и просветни цели

Според завещанието на дарителя този здравно-просветен фонд трябва да се учреди на негово име при Дирекцията на Народното здраве и да се управлява от тричленен комитет в състав: проф. д-р Константин Чилов, Богдан Джидров и майор Александър Христов. Пиперевски завещава всичките акции на завода си на своя роден град Щип, за да се подпомагат с издръжка студенти по медицина.

Патриотът се включва в революционното движение на македонските българи и става касиер на ВМРО. Голяма дружба го свързва с Тодор Александров, който е само с четири години по-млад от него и е роден в махала на Щип. Христо Матов е този, който запознава Пиперевски и Александров с целите и задачите на ВМРО. Отначало двамата приятели работят за възстановяване на организацията от тежката Винишка афера. Павел Шатев се опитва да привлече в кръга на гемеджиите младите мъже от Щип. Позицията на Пиперевски е сходна с тази на Алексадров. В мемоарите си “Македония под робство” Шатев пише, че е искал да обвърже Тодор Александров с терористична дейност, обаче той отказва.

ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА:

Големите дарители – Богаташът Иван Гешов на децата си: Имате ошав, друг подарък ви не трябва!

Големите дарители: Петър Берон е убит от българин заради завещанието си

Големите дарители: Стефан Панаретов завещава на родината си 2,5 млн. лева

Големите дарители: Коджакафалията е Бащата на Бургас

Големите дарители: Братята Симеонови финансират жп линията Горна Оряховица – Велико Търново

Големите дарители: Анжело Куюмджийски – тайнственият милионер

Големите дарители: Щедрите Хаджипетрови

Големите дарители: Трагичната съдба на рода Чапрашикови

Големите дарители: Павел Калпакчиев – тухларят благодетел

Големите дарители: Най-влиятелният българин в Цариград Христо Тъпчилещов финансира борбата за българска църква

Големите дарители: Димитър Хадживасилев –“виновникът”за Търговската гимназия в Свищов

Големите дарители: Аврам Чальовски – българският Форд

Недко Каблешков подарява имотите си на пловдивчани

Хаджи Николи дава 500 000 златни лева за църковна независимост

Роднините на Паисий – българи с щедро сърце

Димитър Кудоглу – благодетелят от Беломорска Тракия

Александров и Пиперевски дирят пътища и методи на действие, за да се организира масата и да се създадат грамадни сдружения, които да бъдат ръководени от един център. Двамата мислят за създаването на една мощна и гъвкава революционна сила, която да може да пренася оръжие от свободна България към вътрешността на Македония.

На 27 март 1903 г. пътищата на Александров и Пиперевски се разделят. Причината е, че по-малкият Тодор е арестуван от турските власти и е осъден на 5 години затвор от извънреден съд в Скопие. След 13 месеца е освободен благодарение на амнистията, издействана от българското правителство за българските политически затворници в Македония и Одринско. През това време Пиперевски развива в София бурна търговска дейност, но не забравя приятеля си Александров. Очите му са обърнати към Македония, за която работи.

Тодор и неговите братя се съюзяват с индустриалеца Д. Савов и банковия чиновник д-р Никола Чилов. В края на 1911 г. регистрират фирмата “Фабрика Савов – Пиперевски – Чилов” в Костинброд за производство на туткал и химически торове. За изпълнението на такъв голям план и за изграждането на самата фабрика съдружниците осигуряват инвестиция от централата на Българската генерална банка, София, от банка “Андреевич&Сие”, Белград. За случая Генералната банка открива в централата си специална прокура “Фабрика за туткал и химически торове” и я поверява на своя чиновник д-р Чилов.

По това време Александров се издига като ръководител на Скопския революционен окръг и се ползва с име на прагматичен и способен организатор. Той и неговият верен другар – Тодор Пиперевски, който редовно финансира революционната му дейност са против терористичните актове. По въпроса обаче за външните врагове на Македония – турските власти и опитите на Сърбия да завладее тази поробена българска земя, двамата приятели са безкомпромисни. Те се срещат тайно в София или в някое македонско селище. През 1923 г. ВМРО, начело с Александров, а до него неизменно с парите си е и Пиперевски, подкрепя Деветоюнския преврат. Както пише в своите спомени Иван Михайлов, македонските революционери поддържат най-крайните партии, които се борят срещу режима в Белград.

През 1924 г. Александров не подписва майския манифест във Виена, но на практика подписът му стои под документа. В редиците на ВМРО настъпва смут. Големият революционер е притеснен за задкулисните действия на своите. Според този манифест македонските революционери се съгласяват да действат заедно с комунистическите партии на Балканите. Александров изпада в изолация, но не желае да поддържа контакти с комунистическите сили. Събратът му по мисли и чувства Пиперевски винаги е на негова страна.

На 31 август 1924 г. в местността Равна бука край село Сугарево в Пирин Тодор Александров е убит. И до днес, според спомени на неговата дъщеря Мария, не се знае кои са подбудителите на убийството. Щом научава новината, Пиперевски, който е

изключително стабилен човек

изпада в криза. Той не спира да работи, но търси връзка с Иван Михайлов, който става лидер на ВМРО. По това време Ванче, както го наричат приятелите му, е замесен в голям брой политически убийства в България и извън нея, свързани с ръководената от него политика на ВМРО по македонския въпрос.

Пиперевски е потиснат от загубата на приятеля си Александров и предава касата на ВМРО и всички пари, които е заделял за пълната победа на онеправданите македонци, на Иван Михайлов. По това време той прави и завещанието си. Със съпругата си, която е чехкиня, нямат деца.

Негов много близък съмишленик в тези непоносими дни и часове е Леон Ламуш, френски офицер и общественик, близък на българо-македонската освободителна борба. От 1921 до средата на 1930 г. Леон сътрудничи на сп. “Македонски преглед”, подпомага издаването на френски на албума “Македония. Етнография и статистика”. Подписва се в редица апели пред Обществото на народите за спазване на правата на българите в Югославия и Кралство Гърция. Често вечер софиянци са забелязвали Леон и Тодор да вървят един до друг, потънали в драматични разговори.

Пиперевски умира през 1942 г. и не успява да доживее съсипването на своята фабрика. От него до нас не е достигнала нито една снимка. По негово време на никого, дори на най-богатите, не е хрумвало да си направи селфи…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.