Министърът на културата се върна в София след тежко лечение в Берлин заради диагностициран рак на гърлото. В сряда ще посети Ларгото

„Проклет народ сме, страшен - само лошо мислим и говорим”, каза Рашидов

Министърът на културата Вежди Рашидов се завърна от Берлин, където беше на двумесечно лечение заради рака на гърлото, който му бе открит през октомври. Видимо отслабнал и с маска на лицето, за да се предпазва от вирусни инфекции, скулпторът слезе от самолета, придружаван от съпругата си д-р Снежана Бахарова. Тя е била неотлъчно до него през цялото лечение.

„Дай Боже, да се оправя, много хора са се оправили. Държах се юнашки. Да не се излагаме през хората, или поне пред жена ми”, каза пред „Труд” Рашидов с присъщото си чувство за хумор и допълни: „Но е тежко, не го пожелавама на никого!”

На летището бяха зам.-министърът на културата Боил Банов и още хора от екипа на Рашидов. „Прекрасни хора - похвали ги той. - През цялото време ме държаха в течение какво се случва, благодаря им. Благодаря и на премиера. Ако съм жив и здрав, това е и благодарение на него. Много твърдо застана зад мен, не позволи да се чувствам извън отбора... Артисти хора, прекрасни! И тъкмо бях на ръба министерският пост да не ми е интересен вече, с такива хора сега май ще ми се услади. Тъй че и Господ да внимава - ще продължим или не.”

В Германия министърът следил какво се случва и пише в българските медии и социалните мрежи, най-вече предизвикания от „платени хора” скандал около възстановката на столичното Ларго и злобните коментари по повод заболяването му: „Най-лошото е, че сме все проклети. Това, което ми се случва, не го пожелавам на никого. Можем да се разминаваме в позиции, в мисли, но когато става дума за живота... Животът няма нищо общо с враждите, животът е подарък от Бога.”

На въпроса промени ли се нещо в мисленето му през изминалите месеци, Рашидов каза: „Обърна се философията ми - няма да се ядосвам, ще се опитам да продължа да правя добро. Благодарност не чакам, ние сме такъв народ, мерси няма да получа. Важно е съвестта ми да е чиста. И ми е чиста.” После се замисли и добави: „Знаете ли, кълна ви се, просълзих се в самолета. Като кацахме (разплака се), душата ми поиска да съм тук. Мислех, че ще умра там. Отидох с тежка диагноза, а вече искам да съм тук.”

След Нова година министърът иска да се върне на работа. „Нали някой трябва да ме храни, жена ми обедня, от КТБ още не съм си получил парите - продължи полу на шега, полу на сериозно той. - Няма нищо страшно в болестта, мили мои, страшен е страхът от смъртта. Дай Боже, да оздравея. Ако не, има алея на творците, ще си платя мястото... Това е пътят. Но сега имам нужда да релаксирам, затова ще отида на Ларгото. Все го мислех това Ларго - не знам защо... Ще отида като на любим обект, дето беше на ръба да го загубим.”