Уникални коледни и новогодишни картички с пожелания от XIX и ХХ век съхранява Историческият музей в Горна Оряховица. В края на по-миналия век настъпва истински бум на размяната на картички, когато дагеротипията и фотографията допринасят за тяхното невероятно многообразие.

Най-старите честитки във фондовете на културната институция, са с различни празнични елементи, но на тях все още липсва усмихнатият Дядо Коледа. Наред с класическите религиозни сюжети, честитките в началото на ХХ век изобразяват миловидни девойки, усмихнати коминочистачи, ангелчета, приказни зимни пейзажи или смирени дечица, молещи се пред украсената елха. Съвсем в духа на времето покрай традиционните подаръци, проблясват войнишки саби или пушки. Не липсват и закачливите картички с различна тематика като палави младежи, подпийнали компании, пияни джуджета или коледно преследване на прасета.

Сред хилядите екземпляри музейните експерти кътат и картичка от 1912 г с цар Борис III като юноша във военна униформа. "С неговия лик е свързана появата на първата илюстрована честитка в Княжество България, отпечатана през 1896 г по случай покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра", обясняват уредници.

Музеят в железничарския град пази и илюстровани поздравления от Райна Савова, позната като голямата любов на поета Асен Разцветников. Тя е била дългогодишна учителка по български език и литература в горнооряховското село Драганово, а по-късно и в прогимназията във Велико Търново. Владеела е френски и италиански, а с Разцветников кореспондирала на руски език.

"В България модата и масовото изпращане на картички започва след Втората световна война. Тогава Дядо Коледа отстъпва своето място на руския си колега Дядо Мраз. Сюжетите вече са идеологически издържани- фабрики с пушещи комини, ТКЗС-та, а сред пожеланията не са пропуснати призивите за мир, социализъм, братство, равенство, единство", разкриват историците.