Спасиха мъж, жена и четири деца, изгубили се в Родопите

Иван Портних: Варна привлича все повече компании от сферата на дигиталните технологии

Черната Златка само по бельо (СНИМКИ)

Допълнителен кораб закрепва фериботната връзка с Атон

Започна пълненото с природен газ на тръбопровода „Турски поток“

Туристи откриха опожарен автомобил

Проф. Венелин Терзиев описа в книга проекциите на устойчивото развитие в практическия живот Нетрадиционното представяне на сериозната творба бе в Залата на жирафите в Музея на хумора и сатирата в Габрово

Стефан Данаилов е излязъл от кома и е контактен

Тъща потроши колата на зет си, той си го върна Три автомобила с натрошени стъкла в Завет при семейна война

Нашествие на мушици в Разград и околностите Изяснява се видът и начините за борба с тях

Видин се включва в най-мащабната кампания срещу трафика на хора

Ново огнище на африканска чума по свинете в община Смядово

Николета Лозанова захвърли дрехите и задръжките (СНИМКА)

Карлес Пучдемон се предаде на белгийските власти

Какво ни показва небето през 2016 г.

Гл.ас. д-р Никола Петров, Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българската академия на науките

Стремежът ни да научим и опознаем необяснимото е най-силният тласък за развитие на човешката цивилизация. Може би точно нашите знания са Свещеният Граал на необятната Вселена – знанието е нашата сила. През вековете ние сме се научили как да подчиним огъня или как вятърът да бъде наш съюзник и сме открили благодарение на него нови светове преди повече от 500 години.

Движението на Земята около собствената й ос и нейното движение около Слънцето са периодични и точно тази периодичност определя нашето календарно време. Едно пълно завъртане на Земята около Слънцето определя продължителността на календарната година от почти 365 дни (365.242 2 дни и се нарича тропична година). Наклонът на земната ос спрямо плоскостта на обикаляне на Земята около Слънцето пък определя годишните сезони.

Безспорно два небесни обекта определят условията за живот на нашата планета. На първо място това е нашето Слънце, на второ е Луната. Ние дотолкова сме свикнали с тях, че те са едва ли не неизменна част от нас самите. Слънцето ни дава светлина и топлина, а ние изцяло сме се приспособили към негова звездна активност. Един от най-познатите цикли на слънчева активност е свързан с периодичната поява на слънчеви петна. Тази цикличност се повтаря на всеки 11,2 години. Последният слънчев максимум беше в началото на 2015 г. Това означава, че през новата 2016-а ни очаква относително по-слаба слънчева активност – по-малко слънчеви петна и по-малко и слаби слънчеви изригвания. Слънчевите изригвания влияят върху магнитосферата на Земята, които изменения ние наричаме магнитни бури. Няма научно доказателство за влиянието на магнитните бури върху нас, но се смята между 8 и 10% от хората се влияят от тях. Важно е да споменем, че не могат да бъдат предвиждани магнитни бури за повече от седмица напред във времето.

Луната от своя страна също има важна роля за живота на Земята. С предизвикването на приливите и отливите на Земята тя е определила ритъма на живот на много видове. Фазите на Луната също играят важна роля в поведението и развитието на неопределено голям брой организми. Едни от най-почитаните празници на християните също е свързан с Луната:

Великден: православен – 1 май, католически – 27 март

Слънчеви и лунни затъмнения през 2016 г.

Едни от най-завладяващите и запомнящи се астрономически събития са също свързани със Слънцето и Луната – това са слънчевите и лунните затъмнения. В исторически летописи има истории за слънчеви затъмнения, датиращи преди повече от 3000 години. Затъмненията са всявали страх и ужас у хората, преди те да бъдат разбрани и обяснени. Слънчево затъмнение може да има само когато се подредят на една линия Слънцето, Луната и Земята, а при лунно затъмнение в една линия се подреждат Слънцето, Земята, Луната. Обикновено през живота си всеки вижда по няколко лунни затъмнения, но често се случва един човешки живот да не е достатъчен, за да видим пълно слънчево затъмнение от малка географска територия, каквато е нашата България. Причината да виждаме по-често лунни затъмнения, отколкото слънчеви е тази, че едно лунно затъмнение се вижда от коридор на земната повърхност с ширина повече от 2000 км. По време на Слънчево затъмнение лунната сянка определя коридор върху земната повърхност само от около 120 км. В действителност, слънчевите затъмнения се случват 3 пъти по-често от лунните. Последното пълно слънчево затъмнение, наблюдавано от България, беше на 11 август 1999 година, а следващото такова ще бъде на 3 септември 2081 година. През настъпващата 2016 година от България няма да бъде наблюдавано слънчево затъмнение, няма да бъде наблюдавано и лунно затъмнение, което да попада в сянката на Земята.

8-9 март – пълно слънчево затъмнение, видимо от Индийския и Тихи океан, Суматра, Борнео.

23 март – лунно затъмнение, в полусянката на Земята; Индийски и Тихи океан, Източна Азия, както и Северна и Южна Америка

1 септември – пръстенообразно слънчево затъмнение. Такова слънчево затъмнение наблюдаваме, когато видимият диск на Луната е по-малък от този на Слънцето. Затъмнението ще бъде видимо от Атлантически океан, Южна Африка и Индийския океан.

16-17 септември – Лунно затъмнение, в полусянката на Земята, видимо за цяла Европа, Азия и Африка. Затъмнението може да бъде проследено от територията на България

Метеорни потоци

Метеорите са явления, при които твърди частици с големината на оризови зърна, навлизат в земната атмосфера и от триенето в нея се нагряват и изгарят. Ние виждаме за около 1-3 секунди огнената следа, която оставят, докато горят. Някога хората са мислели, че това са звезди, и затова са ги нарекли падащи звезди. Ние и сега често ги наричаме падащи звезди, макар че това явление няма нищо общо със звездите. Метеорите започват да горят на височина от около стотина километра над земната повърхност и изгарят напълно на височина 40-60 км. Те навлизат в земната атмосфера със скорост от 20 до 80 км/с, а в зависимост от своя химичен състав и скорост могат да бъдат оцветени в жълто, червено, дори в зелен цвят. Поверието гласи, че ако си намислим желание, докато все още виждаме падаща звезда, то ще се сбъдне. Обикновено по време на максимум на един метеорен поток можем да видим 30-40 метеора на час, но понякога те могат да бъдат и много повече. Ако метеорите са повече от 1000 за час, тогава това явление се нарича метеорен дъжд. Много често хората бъркат явлението метеор с метеорит. Метеоритите са скални късове с големина колкото човешки юмрук или по-големи.

Подобни каменни късове не успяват да изгорят в земната атмосфера и падат върху земната повърхност – метеорити. Статистиката показва, че върху повърхността на Земята падат средно по около 18 000 метеорита за една година, с общо средно тегло от около 10 тона. Повечето са скални отломъци, подобни на скалите на Земята, но много от тях съдържат ценни метали (като злато, например), а някои донасят със себе си дребни, почти микроскопични диаманти. Метеорите и метеоритите произлизат от разпаднали или разпадащи се комети, но някои са остатъци от сблъсъци на астероиди помежду си. Около 95% от всички метеорити, падащи на Земята, имат общ произход и това е астероидният пояс, намиращ се между планетите Марс и Юпитер.

Първите

три от тях са на

3 Януари – Квадрантиди. Този метеорен поток е с максимум вечерта на 3-ти срещу 4 януари и очакваното число на метеори е да достигне 40. Техният радиант е в съзвездието Воловар. Произхождат от астероида 2003 ЕН1 и навлизат в земната атмосфера със скорост от около 41км/с.

23 Април – Лириди. Метеорният поток се предизвиква от кометата С/1861 G1 Тачер, открита през 1861 г. Това е слаб метеорен поток, с очаквано число до 20 метеора на час. Максимумът се очаква да бъде рано, преди изгрев Слънце на 23 април. Радиантът е съзвездие Лира, а скоростта им на навлизане в земната атмосфера около 48 км/с.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.