Папата анатемоса преяждането

Засилват контрола срещу нерегламентираното изгаряне на отпадъци

Не пускат Михайлов да си тръгне от БФС

Сирийската армия влезе в град Ракка

Ердоган не желае да се срещне с Помпео и Пенс в Анкара, а само с Тръмп

Лия прави клип на култова своя балада Със „Сини очи“ певицата стартира издаването на поредица от шлагерни сингли, които ще събере в албум

Д-р Мариян Иванов: Помогнете на имунната си защита през есента и зимата Билкови и хомеопатични средства държат вирусите и бактериите надалече

Новият посланик на САЩ Херо Мустафа пристигна в България

Ким Чен-ун изкачи на бял кон свещената за корейците планина Пектусан (СНИМКИ)

Добричката болница с нова апаратура за 104 000 лв.

Цацаров и Гешев са на посещение в САЩ

Дмитрий Песков: Уважаваме правото на Турция да се защитава чрез операцията в Сирия

Армията изкара 70 бойни машини на учение в Ново село

Чуждите посланици, говорещи български език, учредиха свой клуб

В Матера: На гости на Фред Флинтстоун и Исус Христос

Почти всички българи знаят, че през 2019 г. Пловдив ще бъде Европейска столица на културата. Малцина обаче са информирани, че столиците са две по регламент – от две държави. За 2019 г. Италия също трябваше да излъчи един град, който да получи престижната титла, за да покаже красотите си на повече хора. В оспорвано съревнование с Каляри, Лече, Перуджа, Равена и Сиена спечели един от най-древните градове на Апенините – Матера. Разположен почти на “тока” на Ботуша, Матера е част от провинция Базиликата, но исторически, транспортно и културно и много повече свързан със съседната Пулия. И докато ние, българите, не се съмняваме в достойнствата на Пловдив, репортер на “Труд” посети каменния град, за да ви покаже, че градът под тепетата си има достоен партньор.

Стартираме нашето пътуване от столицата на Пулия – Бари, докъдето има директни полети 2 пъти седмично от София на цени от 19,90 лв. (няма измама, точно толкова платихме на човек в едната посока!). От летището до Бари стигаме с частна железница, като спирката на аерогарата е открита преди две години – с европари, естествено.  На самата станция в 22 ч вечерта млади момичета с перфектен английски помагат на туристите да си купят билет до центъра и ги упътват до перона.  От центъра на Бари продължаваме до Матера с друга частна жп компания. Тя поддържа теснолинейка, по която се движат чисто нови мотриси, купени по европроект. Билетът струва 4,90 евро. Влакчетата вземат 60-те километра до Матера почти за два часа заради остарялата жп инфраструктура, но пътуването си заслужава, защото от прозореца на климатизирания вагон виждате как еврофондовете са преобразили един от най-бедните региони на Италия: няма необработваеми земи, вятърни електроцентрали и модерни малки фабрики разнообразяват селския пейзаж. В селата обаче сякаш нищо не се е променило от векове – къщите се ремонтират и възстановяват при строги правила, за да не се наруши автентичният вид на населеното място.

Най-добрият начин да усетите чара на Матера е да отседнете в стария град, който е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО. Наемете си пещера!

Да, пещера, защото старата Матера е издълбана в скалите. Да не ви притесняват студът и влагата, която навън пробива чак до костите – модерният пещерен живот включва мощен климатик и бойлер.

Когато стъпите по тесните каменни улички, ще си помислите, че е настъпил краят на цивилизацията и сте се върнали в каменната ера на Фред Флинтстоун. Единствената разлика е, че от време на време трябва да направите път на някоя кола с миниразмери или мотоциклет. Каменната матера сякаш е надвиснала над пропаст, в която се точи река Гравина.

Ако сте били в Ерусалим, няма как да не забележите приликата. Някои от уличките приличат досущ на тези, водещи към Божи гроб. Затова и в Матера са снимани поне десетина филма за Исус Христос, а някой местен може да ви разкаже как си е пил кафето с Мел Гибсън, докато си е почивал по време на снимките на “Страстите Христови”. Нашият водач – мароканецът Карим, твърдеше, че Матера е второто по старост поселение в света, което естествено не е вярно, но със сигурност градът е бил обитаван още от палеолита. Камъкът на Матера е доста мек и лесно се дълбае – затова кухините лесно могли да бъдат превърнати в домове.

Пещерите, наричани саси, днес са облагородени и реставрирани, но само допреди 50 години са били символ на невероятната бедност на този край. От векове там живели цели семейства в една пещера с коня или магарето. Нямало питейна вода и част от пещерите били пригодени за събиране на дъждовна и дори на сняг, който се е запазвал месеци наред. Някои от местните осигурявали прехраната си чрез работа на полето, или като пасели добитък. Други пренасяли строителни материали с помощта на семейното добиче и странни каруци двуколки.

През 1952 г. италианското правителство решава да прекрати тази мизерия и издава закон, с който принудително изселва 15 000 души от пещерите в днешния нов град Матера. Построява им жилища и национализира пещерите. Едва преди двайсетина години държавният монопол над каменния град пада и частници може да купят имоти, за да ги благоустроят. Някои от пещерните поселения днес са 4-звездни квартири, други се дават под наем от частници като нашия домакин Фабрицио, а трети са превърнати в музеи. Италианското правителство помага с държавни средства за благоустрояването на района още от 80-те години, но най-добри постъпления в местната хазна идват от Холивуд. След десетките кинаджийски инвазии по малките улички общината разполага с достатъчно средства, за да възстанови инфраструктурата и да привлече туристи. В скалите има десетки църкви, един манастир, стотици кръчми и… странно, но никакъв кич като изключим няколкото сергийки за магнитчета на един от площадите.

Навсякъде посетителите разбират, че Матера ще е европейска столица на културата. Огромни транспаранти и знамена по електрическите стълбове и фасадите напомнят за това и предлагат различни културни развлечения. А на няколко от местните площадчета общината е поставила пиана, които никой не пази (освен елегантни дървени навеси от дъжда). Може да ги ползва всеки. Вечер може да попаднете на виртуоз, когото да слушате с часове, или тълпа деца, които дрънкат яростно по клавишите.

Да не забравим и цените. Ако сте били в Милано или Рим, тук ще се шашнете. Чаша еспресо в хубава сладкарница е едва 70 цента. А когато поръчахме в една пицария на улицата парче (така си мислехме!) “Маргарита”, обявено на цена от 3,50 евро, за тази сума ни извадиха от пещта цяла пица с внушителен диаметър, за която в София бихме платили доста повече.

Единственото, което е нужно да правите в Матера, е да се разхождате. Няколко дни няма да ви стигнат, ако решите да се изгубите без карта из тесните улички и да разгледате галериите, музеите или да изпиете няколко кафета пред различни красиви гледки. Струва си. Така ще се убедите, че през 2019 г. Европа ще има две уникални столици на културата.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.