На 22 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 22.10.2019

Трима контузени в „Игри на волята“ Славяни отново ще спят в лукс

Фейсбук с нови правила за сигурност за предстоящите президентски избори в САЩ

Путин предлага помощ на Африка без условия

Еди Рама отхвърли искането на опозицията за оставка

Нетаняху върна мандата за съставяне на правителство

Испанската полиция разби банда обирджии, ограбвали домове на футболисти

Руски хакери се маскирали като ирански Атакувани били поне 35 държави, като в 20 нападенията били успешни

Христо Иванов и Атанас Атанасов приемат гаврата на Тома Белев с еврейския народ Лидерите на „Демократична България“ не искат да вземат мерки срещу кандидата им за общински съветник в София

„Пепел от рози“ получи френска награда

Протест пред френското посолство у нас в подкрепа на Северна Македония за ЕС

Вдигат заплатите с ускорени темпове

Колко месеца имам право на обезщетение като безработен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 22 октомври 2019

Изяли сме 59 хил. тона фалшиво сирене

Българинът масово купува сирене и кашкавал от палмово или друг вид растително масло. От нула потребление на такова сирене през 2006 г., през 2014 г. консумацията удря тавана от 59 хил. тона. Това показва анализ за пазара на млечни продукти, подготвен от Центъра за агрополитически анализи към Института по аграрна икономика, цитиран от Асоциация на млекопреработвателите в България.
Експертите прогнозират през 2015 и 2016 г. да има лек спад в потреблението до 50 хиляди тона, което ще остане в тези рамки и в бъдеще. Дори през 2020 г. фалшивите млечни продукти ще заемат около 49 хиляди тона, което е в пъти над вътрешното потребление на истинските сирена. Да припомним – едва 18 хил. тона се очаква да бъде консумацията на бялото саламурено сирене през 2020 г.

Периодът от 2006 до 2015 година е показателен за кризата в млечния сектор, предизвикал огромен дефицит на българско мляко и постепенното му заместване с вносни растителни масла, сочи анализът.
Ако през 2006 г. консумацията на бяло саламурено сирене в страната е достигало 60 хиляди тона годишно, през 2014 г. тя пада до критичните 13 хил. тона. Проблемът е, че поради ниските доходи на основната част от населението вътрешното потребление на саламуреното сирене ще остава ниско. Според прогнозите на експертите до 2020 г. е възможно консумацията леко да се повиши, но максимумът, който може да достигне, е 18 хил. тона годишно. Останалото производство на бяло сирене изцяло ще отива за износ.

При кашкавалите сривът не е толкова голям. Според данните през 2006 г. вътрешното потребление на кашкавал се е движело около 40 хил. т годишно. През 2014 г. пада до 31 хил. т, като прогнозите са към постепенно увеличение на консумацията. До 2020 г. тази консумация ще достигне около 35 хил. тона.
Причина за спада според експертите е вносът на жълти сирена от Европа, чието потребление ще расте.
През 2006 г. вносните кашкавали са съставлявали едва около хиляда тона годишно, а през 2014 г. вносът вече достига 10 хил. тона. Прогнозите са за продължаващ ръст на този внос, така че до 2020 г. потреблението на ементал, чадър и др. ще достигне около 13 хил. т.
Единственото утешение за българските мандри е, че през следващите години те ще увеличават своя експорт, което означава, че произведените млечни продукти ще отиват основно зад граница, вместо да се консумират в страната.

Тук статистиката отново е неумолима. Ако през 2006 г. износът на бяло саламурено сирене е съставлявал около 6 хил. тона, то през 2014 г. вече достига 14 хил. тона. Според прогнозите 2016 и 2017 година ще достигнат големия пик от 20 хиляди тона износ на сирене годишно.
Междувременно на последното си заседание Икономическият съвет към Агенцията за наблюдение на пазара на млечни продукти в Европейския съюз съобщи за настоящото високо ниво на запасите от сухо обезмаслено мляко в общността.
От агенцията обявиха, че оценката за нивото на запасите в ЕС, базирана на остатъчния подход (производство + внос – потребление – износ) потвърждава значителните запаси от сухо обезмаслено мляко над естествените потребности и без понижение спрямо традиционните сезонни стойности за третото тримесечие на 2015 г.

Според съвета те могат да натиснат пазара в началото на 2016 г., когато производството на мляко започва да се увеличава, следвайки сезонната тенденция към върхови годишни стойности.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.