На 18 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 18.11.2019

Алхимията – наука или магьосничество

Кларинетът – кармата на фамилия Димитрови Три поколения проправят пътя на музикалния инструмент в България

Георги Дерменджиев: Гледаме напред Капитанът Ивелин Попов може и да отложи оттеглянето си от националния

Еврото помага на Германия да не се превърне в Япония

Трето наводнение за седмица във Венеция

Без привилегии за имигрантите от ЕС Ще се чакат 5 г. за социални помощи и ще се плаща допълнителна такса за здраве

11 души бяха ранени при стрелба в кафене в Одрин

Суецкият канал навърши 150 години (ИНФОГРАФИКА) Идеята била замислена още от фараоните

България с исторически успех над Чехия

Израел, САЩ, Германия, Италия и Гърция проведоха военни учения за борба с руските С-400

Половината учители излизат в пенсия

Кметът Фандъкова награди Тео Ушев за принос към културата на София

Съсипаха от подигравки певицата Андреа заради фотошоп Освен недостатъците по лицето си заличи и зърното

Местят извън градовете всички пунктове за вторични суровини (обзор)

Завишават се изискванията към търговците на скрап, за да се ограничи сивият сектор

Bсички пунктове за вторични суровини трябва да са извън жилищните райони. В момента многобройните площадки за събиране и съхранение на отпадъци от хартия, пластмаса, стъкло и опаковки най-често са разположени в междублокови пространства, в трафопостове и други градски части. В Министерството на околната среда и водите са постъпили многобройни жалби срещу шума и замърсяванията от тези “пунктове”.

За да удовлетвори нуждата на гражданите от по-чиста и спокойна среда, министерството предвижда нови разпоредби в Закона за управление на отпадъците, с които пунктовете за вторични суровини ще трябва да бъдат преместени само в промишлени или складови зони.

С новите разпоредби ще се уеднаквят и изискванията към бизнеса с отпадъци от хартия, пластмаса и стъкло с тези към площадките за скрап от черни и цветни метали, които са разположени извън градовете още от 2012 г. Според експертите на екоминистерството новата регулация трябва да доведе до повишаване на ефективността на системите за разделно събиране.

Ограничаване на сивия сектор в търговията с вторични суровини е една от основните цели на подготвените от Министерството на околната среда и водите промени в Закона за управление на отпадъците. Законопроектът, който отразява препоръките на Европейската комисия, вече е пуснат за обществено обсъждане, което приключва на 11 януари. В него се предлага въвеждането на банкова гаранция от 15 хил. лева за фирма и по 5000 лева за всяка площадка за дейности с излезли от употреба моторни превозни средства, електрическо и електронно оборудване.

Мярката цели ограничаване на нелоялната конкуренция в този бранш. При предварително третиране на автомобили и електроуреди се добива голямо количество отпадъци от черни и цветни метали, а

лица без

разрешение за

дейност със скрап

нелегално

приемат

металите,

избягвайки изискването за банкова гаранция. Въвеждат се и по-строги изисквания за регистрация на лицата, извършващи дейности като търговец или брокер на отпадъци. Целта е да се избегнат злоупотреби и да се даде възможност на компетентните органи да упражняват по-ефективен контрол върху този вид дейност.

С промените се прецизират разпоредбите по отнемането на разрешенията и усвояването на банковите гаранции, за да не се допуска кумулиране на наказателни норми, особено за дребни нарушения. Премахват се възможностите за едновременно отнемане на разрешение, усвояване на банковата гаранция и налагане на имуществена санкция. Предвижда се и намаляване на банковата гаранция, необходима за издаване на разрешение за дейности с отпадъци от черни и цветни метали от 25 000 на 15 000 лв. Мярката отразява и препоръките за противодействие на сивия сектор, дадени от Комисията за защита на конкуренцията.

Както “24 часа” писа, се предвиждат и глоби от 300 до 1000 лв. на всеки, който “изземва съдържанието, обръща, нарушава целостта, естетическия вид и/или запалва съдове за събиране на отпадъци”. Целта на предлаганата санкция е да спре изсипването и кражбите на отпадъци от кофите. В последно време стана практика и цветните контейнери за разделно събиране тип иглу да се унищожават, като се изпразват от долната страна. Досега глоби между 300 и 1000 лв. се налагаха само за изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места.

Екотаксите за нови

автомобили падат

Намаляват се екотаксите за новите, хибридите и електроавтомобилите. Това предвижда наредба на екоминистерството за определяне на т.нар. продуктова такса. Тя е пусната за обществено обсъждане, което приключва на 11 януари.

Екотаксите на всички автомобили над 5 години се увеличават с 3%.

Продуктовите такси на новите коли пък се намаляват с 5%, а на тези до пет години – с 3 на сто. Така досегашната такса

за нови автомобили

от 146 става 138 лв.,

а ако са до 5 г. – от 200 на 194 лева.

Най-много пада екотаксата за електромобилите – с 30 на сто. За хибридните коли намалението е с около 15 на сто. Ако те са нови, ще се плащат по 124 лв., ако са до 5 години – 170 лв., от 5 до 10 години – 215 лв., а за най-старите – 227 лв. За електромобилите независимо от възрастта им продуктовата такса се предлага да е 102 лв. Досега за тях и хибридните коли таксата беше същата като за останалите автомобили, въпреки че те замърсяват въздуха по-малко.

Актуализирането на размерите на продуктовите такси за моторни превозни средства е с цел стимулиране на употребата на нови и ограничаване на старите коли, пише в мотивите за промените на министър Ивелина Василева. Освен това така екотаксите се уеднаквявали с други източноевропейски страни като Полша и Чехия, където автомобилният парк е предимно с коли над 10-15 години.

Екотаксите се плащат при първа регистрация на возилото на територията на България. Те се събират, за да се обезпечи рециклирането на старите коли, без да се замърсява околната среда, когато излязат от употреба.

По данни от МВР над 2,7 млн. от регистрираните у нас коли са на възраст над 15 години. Или това са 2/3 от целия автомобилен парк.

Рециклирането на

старите коли е

скъпа дейност,

защото изисква специализирана техника за обезвреждане на отпадъка при спазване на високи екологични норми, транспортни разходи, изграждане на съоръжения и инфраструктура, поддържане на площадки, видеонаблюдение. Лицензираните компании са инвестирали близо 200 млн. лв. в площадки за разкомплектуване на автомобили.

Евродирективите поставят високи изисквания към дейностите с т.нар. извеждане от употреба на МПС. Преди от един автомобил са се депонирали около 30% от състава му, докато сега нормата е под 7%. Или над 93 процента трябва да се рециклира и оползотворява. В момента опасните отпадъци се рециклират 100%, което увеличава разходите.

Екотаксите за МПС се аргументират именно с тези високи разходи по рециклиране и оползотворяване. Затова и те се подкрепят от големите браншови организации. Единствено асоциацията на рециклиращата индустрия – АРИ, от месеци залива екоминистерството с писма, в които искат те да бъдат намалени. Това обаче би понижило стандарта за рециклиране и унищожаване на отпадъци, което ще рефлектира върху екологията, съответно върху здравето на хората, твърдят експертите.

Освен това екотаксите са инструмент за ограничаване на вноса на амортизирани и опасни коли от ЕС. Практиката показва, че голяма част от катастрофите и жертвите по пътищата стават именно с такива автомобили.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.