Откриха завишени стойности на уран във водата на Харманли

Хванаха дядо да кара нерегистриран автомобил

Над 520 мигранти бяха спасени от испанската брегова охрана

Намериха трупа на едно от децата, пометени от вълна във Варна

Заловиха шофьор седнал зад волана след употреба на коктейл от наркотици

Мевлют Чавушоглу: Русия и Турция обсъждат възможност за отмяна на визовия режим

Говорителят на Белия Дом: САЩ няма да забравят как Турция се отнесе с пастор Андрю Брънсън

Какво прави мама, когато на татко не му е харесал обядът?

Министър Нено Димов: Няма опасност за туристическия сезон и летуващите в районите на разлива на мазут в морето

Регистрирано е силно земетресение с магнитуд 6.6 в района на Андреановските острови в Берингово море

Започва строителството на отсечка от АМ „Хемус“ между Буховци и Белокопитово

Шофьор с книжка от 2 месеца помете трима ученика на спирка в Петрич

Китай изпраща преговарящ в САЩ за търговски разговори

Втора нощ продължава спасителната операция при рухналия виадукт в Генуа

Международно издирван член на „Ислямска държава“ беше арестуван в Калифорния

Паметници – много, памет – хич

Темата се появява винаги щом замирише на избори

Скандали заливат всеки монумент – от тези на възрожденците до тези на жертвите на възродителния процес, от тези на комунистите до тези на жертвите на комунистите

„Сигурно много ти е гадно, че си живял през комунизма” – пита ме Славчо. Той е на 14 години, роден е през първата година на новото хилядолетие. Макар да колекционира танкове и на фашисти, и на комунисти, понятие си няма какво представляват двата тоталитарни режима. Питам го защо се интересува, какво го е грижа изобщо за комунизма. Той вдига рамене и ме съжалява. „Сигурно ти е било много скучно – при комунизма е нямало интернет, нямало е плейстейшън, смартфони…” Не разбира какъв смисъл е имал животът ни тогава. И наистина, трудно му е да проумее как сме живеели, но с акцент върху технологичното ни ощетяване в миналия век. Да, наистина нямаше плейстейшън, мобилни телефони, но комунизмът няма нищо общо с това.

Първите геймърски видеоконзоли бяха показани на света през 1972 година, а революционната SEGA „Генезис” – в края на 80-те. Днес те изглеждат нелепо – елементарна графика, малко на брой команди. Наистина паметници. Но който имаше такава конзола тогава, изглеждаше свръхмодерен, всеки искаше да му е приятел.

Днешните мобилни телефони са милион пъти по-мощни в сравнение с техниката, която изпрати около Луната космическите апарати „Аполо”. И като сравним технологиите, можем да придобием обща представа колко много време е изтекло от тогава. Времето е изтекло, а ние в България продължаваме да преживяме едни и същи неща. Мине не мине и се започва поредният лустрационен напън за комунизма, поредната кампания да се махат паметници.

Всички комунистически паметници да бъдат премахнати и да бъдат поставени в музеи. Това е новата стара идея на хора от Реформаторския блок. Вносител на проекта за закон е Петър Славов, народен представител от СДС. Пред Нова телевизия той поясни, че не става дума за рушене: „Не говорим за забрана и събаряне на паметници. Просто те трябва да намерят място в музеи.”

Едва ли музеите са решение на този проблем. А проблемът е свързан с националната ни памет. Свързан е с липсата на категорична оценка на всеки отминал етап от Освобождението до ден днешен. Огромна част от паметниците, които се намират в България, ни бодат очите за огромните грешки, които сме допускали като общество. Не искаме да си спомняме за тях.

Едно от най-важните предимства на паметта е, че те предпазва от повтаряне на едни и същи грешки, а ние изглежда сме обречени да се въртим в кръг без никаква идея как да влезем в новата епоха. Не говоря само за паметниците от времето на комунизма. Комунистите години наред обвиняваха за престъпленията монархофашизма, после новите демократи говореха за престъпленията на комунизма, като отричаха да е имало каквото и да е насилие преди 9 септември. А всъщност трябва да си признаем престъпленията и в двете епохи. Така, както са екзекутирани невинни хора от Народния съд, така по същия начин са убивани поети, писатели без съд и присъда преди комунистическия режим. И това не трябва да се забравя.

Паметниците очевидно са някаква много болна тема на българското общество. В повечето случаи те се издигат или събарят не за да се спомене или поправи историческата правда, а за евтини политически дивиденти. Всеки паметник е повод за скандал, за отричане, оплюване, мерене на талант.

Паметникът на Съветската армия, който гордо стърчи на булевард „Цар Освободител” най-вероятно няма място там. Армия, казват, която ни е окупирала, няма право на паметник. Вероятно. Но този паметник трябва според мен да ни напомня, че България е била съюзник на фашистка Германия и ние с радост сме обявили война на Англия, САЩ и СССР. После някак си сме загубили войната и сме окупирани от Сталин. Само че малцина са се бунтували срещу това, напротив – в България имаше един милион комунисти, десетки хиляди „активни борци”, които се появиха от нищото, но с радост бозаеха от благата на режима. За да изчезнат рязко и изведнъж след падането на Берлинската стена. И ето – започнаха да строят паметници на жертвите на комунизма, без обаче да се търси отговорност на лидерите на режима. Нещо повече – народът започна да излива гнева си върху някакви монументи, а самите лидери на режима продължиха да управляват като демократи. И понеже нямаме герои от съпротивата срещу диктатурата, нямаме и такива паметници. А като махаш тези със символите на комунизма, трябва да сложим нови и затова започнахме от Самуил.

Всъщност нямаше да имаме и такъв паметник, ако братята ни в Скопие не ни дразнеха с „македонскиот цар Самоил”. И за да се направим на велики, го поставихме не на място и изглежда комично – очите му светят като на пияница на Трифон Зарезан.

Съвсем сериозно край Свиленград започнаха кампания, за да построят най-големия паметник на Балканите – 131-метрова статуя на Васил Левски. Най-вероятно да дразнят турците. Ако не са турските бизнесмени, които идват да играят в казината на града, ако не са другите душмани на българите – гърците, които идват да пазаруват през уикенда в хипермаркетите на града, Свиленград ще се срине икономически. Важното е обаче хем да печелим от тях, хем да сме горди националисти.

Ние сме народ с голяма история, много паметници, но с къса памет. Това е големият проблем на българите. Измисляме си някаква легенда и не даваме прашинка да падне върху легендата. Ако слушаме депутати като Петър Славов, човек ще остане с впечатлението, че у нас всички са били антикомунисти и ако не беше подлата съветска армия да избива населението, щяхме да сме демокрация поне като в Германия. А не е така.

Темата за събитията в България след Освобождението – червения, белия терор, македонските движения и съглашенството с Хитлер, а след това и със Сталин, не е изговорена, събитията не са осъзнати и не са поставени на правилното място в историята. Чуждопоклонничеството не е чуждо на българина. С охота приемаме всеки чужденец, дошъл да ни оправи, строим му паметници, а после се срамуваме от тях.

Паметници трябва да има и не бива да се заличават с лека ръка. Нека ни напомнят и позор, и слава, и малодушие – нали това им е целта.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.