Колкото по е сиротен един народ, толкова повече се захваща с историята си. Колкото по-далечна, толкова по-добре. Само далечната история може да се манипулира грубо и да се използва за националистически пропагандни цели. От призмата на македонския национализъм всичко изглежда македонско - от античността до бъдещето, от Александър до Барак Обама. Дори при очевадни различия в логиката пак картите подреждат определението „македонски”. Така например прави впечатление, че една от най-светлите личности на ХХ век - Майка Тереза, е македонка. Всъщност тя по произход е албанка, а може би дори и влахкиня. Тя е католичка, но и православни, и мюсюлмани се бият за нейното наследство.

На центъра на Скопие, който през Средновековието е описван като един от най-китните и уютни градски средища, днес случайно попадналият турист се сблъсква с няколко дяла от европейската и световната история. На този площад мога да се провеждат много спорове на тема чий е Самуил и чий паметник е по-хубав - този в центъра на Скопие или този в центъра на София. Нашият се отличава с блеснали очи, но пак може да се вадят разумни аргументи в полза на единия или на другия скулптор.

Това, което обаче надминава всяко въображение, са корабите, които са акостирали край бреговете на Вардара. Вардар е относително голяма за Балканите река - нещо като Осъм или Скът. Но тя не е плавателна и гледката става изведнъж комична. Световната история помни само веднъж кораби с изпълнени от вятъра платна да пресичат суша. Това става при превземането на Константинопол от ордите на Султан Мехмет Втори Фатих. Войската прави психоатака на рехавийе сили на императора. Те преминават възвишенията около Каракьой, но са теглени от волове.

Скопие до такава степен губи автентичността си, че заприличва на Дисниленд, както доста точно беше определен от бившия министър-председател на Македония - Любчо Георгиевски. Разбира се, дъното не е достигнато, но няма да се изненадаме, ако в скоро време край Вардар се открие и първият балкански космодрум. А може би като в Илф и Петров да организират междугалактически шампионат по шахмат. Всъщност днешният облик на македонската столица може да бъде описан само от сатирици само от такава величина, а ние, българите, трябва да се учим и да не правим същото, макар че вече сме се запътили по същата смешна пътека.